Решение № 15177 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2020 г.

Решение № 15177 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД - адвокат Д. Лалев САК против решение № 1753 от 11.03.2020 г. на Административен съд София град по адм. дело № 13066/2019 г. С него се отхвърля жалба на дружеството против решение № 1040-21-525/23.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което се потвърждава разпореждане № 22716/8.08.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60 КСО, с което декларираната злополука на 27.10.2018 г. е признато за трудова. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение. С него се потвърждава разпореждане на длъжностно лице по чл. 60, ал. КСО с което се приема злополуката станала с Г. Ваканчина на 27.10.2018 г., работеща по трудов договор с дружеството на длъжност "ръководител на отдел във филиал на Билла България ЕООД", осигурена и за риска трудова злополука. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената административна преписка, че по време на работа Ваканчина е получила увреждане, което е установено с медицински преглед и квалификация на увреждането, поради което при разследването и обсъждане на събраните доказателства злополуката правилно е квалифицирана като трудова. При установеното от фактическа и правна страна съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Уредбата на трудовите злополуки се съдържа в чл. 55 и сл. от КСО. Съществените факти от значение за квалификацията на злополуката като трудово са установени в производството по разследване и установяване на трудовата злополука. Установено е настъпването на увреждане, получено по време на работа и по повод нея в предприятието осигурител. Установено е, че преди дата 27.10.2018 г. когато се приема за дата на настъпване е имало влошаване на здравословното състояние, като на 27.10.2018 г. е констатирано "прясно скъсване на мениска", видно от лист за преглед в спешен приемно консултативен кабинет по травматология. Описано е, че страданието датира от около 5 дни, когато по време на работа при клякане получава травма на дясното коляно. От тогава се оплаква от силна болка, подуване и ограничение на движението в коляното, водещи до накуцване. Датата на настъпване на злополуката на 27.10.2018 г. или няколко дни по рано в случая не е от съществено значение, тъй като с нищо не опровергава факта на настъпване, по време на работа и в причинна връзка с трудовата дейност. Установено е еднозначно и че травмата е настъпила във връзка с действията по време на изпълнение на трудовите задължения, поради което квалификацията като трудова от ЕР на ТЕЛК извън правомощията му не пречи на административния орган и съда да извърши собствена преценка на причинната връзка в хипотезата на трудова злополука. На следващо място е без значение кой е подал декларацията за трудовата злополука, работника или осигурителя, тъй като с нищо не се променя от фактическа страна, установяването на елементите на трудовата злополука по чл. 55 КСО. Съдът е обсъдил разпоредбите на КСО и извел обосновани изводи от фактическа и правна страна относно съществените факти за правилното решаване на спора, поради което се споделят мотивите му – чл. 221, ал. 2 АПК. При липса на нарушения при постановяване на решението същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение