Решение № 4477 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2022 г.

Решение № 4477 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2022 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието (правоприемник на министъра на земеделието, храните и горите) срещу решение № 1172/15.11.2021 г., постановено по адм. дело № 316/2021 г. по описа на Административен съд София-област (АССО) в частта, с която по жалба на Р. М. - В. е отменена Заповед № РД-09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП) за кампания 2020 г. в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2020 г. са останали части от парцели с идентификатори 62298-457-15-1; 62298-474-23-1; 62298-473-1-1; 62298-35-6-1; 62298-470-5-1; 62298-89-20-1; 62298-470-3-1; 62298-89-16-1, всички находящи се в землището на [населено място], обл. София и преписката е върната за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата се мотивират съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Касационният жалбоподател претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна – Р. М. - В. оспорва касационна жалба по съображения, изложени в писмени бележки и в откритото съдебно заседание съображения. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1172/15.11.2021 г., постановено по адм. дело № 316/2021 г. по описа на АССО е отменена частично Заповед № РД-09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) (обн. ДВ, бр. 82/2006 г.) е одобрен окончателния специализиран слой ПДП за кампания 2020 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализирани за 2020 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г., отразяване на теренните проверки от областните и общинските структури на МЗХГ и проверки на място по чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП, както и чрез проверка на получените възражения срещу обхвата на проекта за специализирания слой ПДП, одобрен със Заповед № РД-09-1023 от 15.12.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта противоречи на материалния закон в частта, с която извън окончателно одобрения специализиран слой ПДП за кампания 2020 г. са останали части от парцели с идентификатори 62298-457-15-1; 62298-474-23-1; 62298-473-1-1; 62298-35-6-1; 62298-470-5-1; 62298-89-20-1; 62298-470-3-1; 62298-89-16-1, всички находящи се в землището на [населено място], обл. София като се е позовал на факти, установени в съдебното производство и при съобразяване със заключението на съдебно-техническа експертиза. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу останалата оспорена част от същата заповед, а именно по отношение парцели с идентификатори 62298-49-1-1 и 62298-89-22-1 и са присъдени разноски - в тези части решението като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. За да постанови този резултат АССО е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата писмена форма, но при наличие на основание за оспорването й по чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното съдебно решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на изложените доводи от страните и анализа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че Р. М. - В. е земеделски производител, в каквото качество е подала възражение срещу Заповед № РД 09-1023 от 15.12.2020 г. на министърът на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, с която е одобрен проект за специализиран слой ПДП за кампания 2020 г., като част от СИЗП, обновена за 2020 г. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от областните и общинските структури на МЗХГ, съгласно чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 105/2006 г. Установено е, че с възражението е оспорен обхвата на проекта за специализирания слой ПДП за кампания 2020 г. в частта относно посочените като недопустими за подпомагане площи от парцели с идентификатори както следва: 62298-457-15-1 с декларирана площ от 0. 69 ха, от които недопустими 0. 07 ха; 62298-474-23-1 с декларирана площ от 0. 14 ха, от които недопустими 0. 01 ха; 62298-49-1-1 с декларирана площ от 0. 53 ха, от които недопустими 0. 16 ха; 62298-89-16-1 с декларирана площ от 1. 20 ха, от които недопустими 0. 03 ха; 62298-473-1-1 с декларирана площ от 0. 11 ха, от които недопустими 0. 01 ха; 62298-35-6-1 с декларирана площ от 17. 61 ха, от които недопустими 4. 55 ха; 62298-470-5-1 с декларирана площ от 0. 39 ха, от които недопустими 0. 13 ха; 62298-89-20-1 с декларирана площ от 0. 26 ха, от които недопустими 0. 06 ха; 62298-89-22-1 с декларирана площ от 0. 16 ха, от които недопустими 0. 06 ха; 62298-470-3-1 с декларирана площ от 0. 38 ха, от които недопустими 0. 06 ха, всички в землището на [населено място], Софийска област. Възражението по отношение всички десет части от парцели не е уважено и те не са включени в окончателния слой "ПДП" за кампания 2020 г. при одобряването му със Заповед № РД-09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Спорните площи попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетно/сателитно заснемане от 04.08.2020 г., което е дешифрирано и в резултат на това според административният орган част от площите, заявени от Р. Маринова-Василева са останали извън окончателния специализиран слой ПДП поради това, че са възприети като неподдържани и съответно – негодни за подпомагане. Пред първата инстанция по искане на Р. М.-В. е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М. А. (земеустроител), която след като е анализирала материалите по делото, нормативната база, наличните в МЗХГ данни (ЦОФК), данните в Google Earth за спорните площи, е дала заключение, прието в открито съдебно заседание, проведено на 14.09.2021 г. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, въпреки оспорването от процесуалния представител на административния орган при приемането му в открито съдебно заседание и доводите за неговата неправилност, развити в писмената защита по същество на спора. Решаващият съд е обосновал фактическите си изводи относно състоянието на спорните площи въз основа на констатациите на вещото лице, в резултат на което е приел, че административният орган е приложил неправилно материалния закон. Възраженията в касационната жалба относно заключението на вещото лице са идентични с обсъдените от първата инстанция обстоятелства относно дешифрирането на ЦОФК и изображенията от Google Earth, направени в близък интервал от време спрямо сателитното/самолетното заснемане на същата територия. Действително вещото лице многократно в заключението си се е позовало на данните от Google Earth, но при обясненията си в открито заседание изрично посочва, че е използвало цифровата ортофотокарта на Министерство на земеделието, а и от съдържанието на експертизата е видно, че се коментира дешифрирането на ЦОФК като основа за анализ на изображенията на обсъжданите площи. В писмената защита, депозирана пред първата инстанция и в касационната жалба, административният орган подлага на анализ снимките, приложени към заключението на вещото лице и ЦОФК от самолетното заснемане на спорните площи, но именно поради необходимостта от специални умения при разчитане на (дешифриране) на ЦОФК е назначена съдебна експертиза, а решаващият съд е използвал констатациите на съдебния експерт, а не оглед на веществените доказателства. Съгласно чл. чл. 170 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С определение от 13.05.2021 г. административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса като е дал указание на административния орган, че следва да докаже наличието на предпоставките за издаване на оспорената заповед, а именно състоянието на площите, които са останали извън специализирания слой ПДП, което му е дало основание да не ги включи в него. Административният орган е получил указания и е имал възможност да ангажира доказателства в подкрепа на фактите, които е приел за установени в административната фаза на производството, но липсва подобна процесуална активност, а само твърдения как точно трябва да се възприема снимковия материал с доводи за неправилност на разчитането му от вещото лице. Действително заключението на вещото лице е оспорено при приемането му в открито съдебно заседание, но липсва противопоставяне относно компетентността на експерта или доводи за наличие на обстоятелства, изключващи неговата обективност; не е направено и искане за повторна или разширена експертиза, поради което законосъобразно АССО е обсъдил това доказателствено средство заедно с останалите събрани по делото доказателства и е формирал въз основа на тях фактическите си изводи. С поисканата експертиза другата страна е целяла да опровергае фактическите констатации, които са послужили за издаване на административния акт с неблагоприятно за нея съдържание, поради което при правилно разпределение на доказателствената тежест АССО е приел, че от заключението на вещото лице се установяват в достатъчна степен факти, които изключват приетото за установено в административното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение е обосновано и фактическите изводи са съобразени със събраните по делото доказателства при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Законосъобразно съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП административен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Налага се извод, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение в атакуваната му част като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответната страна е направила разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на касатора в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, независимо от своевременно направеното възражение за тяхната прекомерност. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение