Решение № 15813 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2018 г.

Решение № 15813 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 72, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по касационната жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция /ОД/ на МВР –Бургас против решение № 548/22.03.2018 г. на Административен съд /АС/ - Бургас, постановено по адм. д. № 2987/2017 г., с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0769-003142/31.10.2017 г. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК /нарушения на материалния и процесуалния закон/ касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба – А. Стефанов с адрес: [населено място], община [община], област [област] [улица] – оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище, депозирано по реда и в срока по чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП – длъжностно лице, оправомощено от ръководител на службите за контрол по този закон. По делото е представена заповед № 251 з -209/18.01.2017 г., издадената от директора на ОД на МВР – Бургас, с която на основание заповед № 8121 з-1524/9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е възложено на началниците на групи в сектор "Пътна полиция" да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Оспореният административен акт има изискуемото съгласно чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Първостепенният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в несъответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 4 ЗДвП, според която ПАМ изземване на свидетелството за управление се прилага на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, а именно да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като е водач, на когото са отнети всички контролни точки, и е загубил поради това придобитата правоспособност. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, включително наказателните постановления /НП/, посочени като фактически основания на оспорената заповед, справката от картона на водача, представена от ответника по делото, представеното от жалбоподателя удостоверение рег. № 87/2016 г., издадено от представляващия "АВТО-ТЕСТ 2000" ООД, според което той е завършил успешно на 26.03.2016 г. курс за допълнително обучение съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДвП и има право да възстанови 1/3 от предвидените точки съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 от същия закон. Обосновал е извод, че към датата, посочена в заповедта - 18.01.2016 г., на А. Стефанов не са му били отнети всички контролни точки. Позовал се е на четири от НП, в които са посочени оставащите контролни точки, а именно: в НП № 3124/12 от 26.06.2012 г. е посочено, че след отнемането на 9 контролни точки към 2.07.2012 г. остават 19; в НП № 14-0769-000567/10.03.2014 г. е посочено, че след отнемането на 6 контролни точки към 10.03.2014 г. остават 30 точки; в НП № 15-0769-002751/6.10.2015 г., с което се отнемат 6 точки, е посочено, че към 6.10.2015 г. остават 24 точки; в НП № 15-0769-003657/23.11.2015 г., с което се отнемат 8 точки, е посочено, че към 23.11.2015 г. остават отново 24 точки. Тези данни съответстват на справката от картона на водача, според която към 4.02.2012 г. след възстановяване на контролни точки водачът има оставащи 28, а на 31.01.2014 г. в резултат на преизчислени точки след зареждане на данни, различни от ТАИС, той има оставащи 30 точки. На 25.03.2016 г. след извършена проверка за разрешение за допълнително обучение е допуснат до допълнително обучение, а на 26.03.2016 г. са му възстановени 13 точки. Настоящата касационна инстанция намира за основателен доводът на касатора, че оспореното първоинстанционно решение е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с кредитирането на справката от картона на водача, и поради неизясняване на правния спор от фактическа страна. Справката от картона на водача не е официален документ и не притежава обвързваща съда доказателствена сила. Съгласно чл. 30, ал. 1 в приложимата редакция ДВ бр. 35 от 2014 г. от Наредба № І-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина информация за съставените актове за установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки се съхранява в АИС АНД. Следователно справката от автоматизираната информационна система има вторичен, регистърен характер. Данните в НП № 15-0769-003657/23.11.2015 г., с което се отнемат 8 точки, и според него към 23.11.2015 г. остават отново 24 точки, колкото са били и към 6.10.2015 г., не съответстват на справката от АИС. Доколкото НП и справката са представени от ответника по делото, на основание чл. 171, ал. 4 АПК съдът е следвало да му укаже да изясни на какво се дължат несъответствията и да представи доказателства за това на какво основание е направено преизчисление на точките на 31.01.2014 г. и са установени 30 точки, след като към тази дата са отнети 38 точки от общо 39, а са възстановени 13, според неговите твърдения. Във връзка с доводите на жалбоподателя, че ако не е имал контролни точки не би бил допуснат на 25.03.2016 г. при извършената проверка за допълнително обучение, което съответства на разпоредбата на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, съдът е следвало да укаже на ответника на основание чл. 171, ал. 4 АПК, да ангажира доказателства за това от кого е извършена проверката на 25.03.2016 г. и на базата на какви данни е разрешено на водача да се премине допълнително обучение по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП. По изложените съображения решението на АС – Бургас следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение