Решение № 9784 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6571/2023 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Агенция Митници против Решение 82/21.04.2023г., постановено от Административния съд Кюстендил по адм. д. 395/22 година. С обжалваното решение Агенция Митници е осъдена да заплати на Интер Трейд 8 ООД обезщетение в размер на 3763,79 лева за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода 14.02.2020г.-02.11.21г. изчислени на база законната лихва върху сумата 21575,85лв. включваща мито и лихви, определени с Решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.20г. на директора на ТД Югозападна на Агенция Митници, което като незаконосъобразен административен акт, е отменено с влязло в сила Решение 260/16.11.2020г. на Административен съд Кюстендил по адм.д. 101/2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2022г. до окончателно изплащане на сумата. Със същото решение Агенция Митници е осъдена да заплати на Интер Трейд 8ООД деловодни разноски в размер на 751,38 лева. В касационната жалба се твърди недопустимост, евентуално неправилност на решението. Касаторът иска обезсилване на съдебното решение, евентуално отмяната му . Претендира разноски. Ответникът в касационното производство Интер Трейд 8ООД /наричан за краткост по долу дружеството или търговското дружество/ оспорва касационната жалба по съображения, развити в молба от 15.11.23г. от пълномощника му по делото адв. Горанов. Иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура / сега Върховна прокуратура/ чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, доколкото е подадена от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 АПК. По съществото на касационната жалба приема следното: Съдебното производството е образувано по искова молба на търговското дружество против Агенция Митници, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 14.02.2020г. 02.11.2021г. в размер на 3763,79 лева, представляващи пропуснати ползи, изчислени на база законната лихва върху сумата 21 575,85лв., включваща мито и лихви, определени с Решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна на Агенция Митници, което като незаконосъобразен административен акт, е отменено с влязло в сила решение 260/16.11.2020г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело 101/2020 година. Административният съд е приел за установено, че с Решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция Митници, на основание чл.29 във вр. с чл.56, чл.74, §3 и чл.77, §1, б.а и §2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на ЕП и на Съвета, чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2447/2015 на Комисията и чл.54 и чл.56 от ЗДДС, по отношение на търговско дружество Легго ООД, чийто правоприемник е ищцовото дружество, е променено тарифното класиране на стоки по четири МД; определена е нова митническа стойност на стоки от 13 броя МД и са определени за доплащане публични държавни вземания в размер на 50 404,00 лв., включващи мито в размер на 10 056,52лв. и ДДС в размер на 40 347.48лв., както и лихва за забава съгласно чл.114, §1 и §2 от Регламент 952/2013г и чл.59, ал.2 от ЗДДС. Последната е в размер на 11 519,33лв., което обстоятелство не е спорно по делото. С издаденото решение на административния орган, е разпоредено на "Легто"ООД да внесе по сметката на ТД Югозападна на Агенция Митници възникналото вносно митническо задължение в срок от десет дни от връчване на акта, който подлежи на предварително изпълнение на осн. чл.29 вр. с чл.22, пар. 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.19б, ал.2 от ЗМ. С преводни нареждания / вносни бележки BORD 01674233 и BORD 01663924, двете с дата 13.02.2020г., Легго ООД е заплатило по сметката на ТД Югозападна на Агенция Митници, определените с решението на митническия орган суми, съотв. мито в размер на 10 056,52лв. и лихва за забава 11 519,33лв. Установено е, че сумите са постъпили в бюджета на МБ Драгоман на 14.02.2020 г. Издаденото Решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция Митници е оспорено от Легго ООД по съдебен ред и с влязло в сила на 20.04.21г. решение 260 от 16.11.2020г., постановено от Административния съд - Кюстендил по адм.д. 101/20г. съдът е отменил като незаконосъобразно оспореното решение на директора на ТД Югозападна при Агенция Митници. Следва искане вх. 32-229199/19.07.2021г. от управителя на ищцовото дружество до директора на ТД Митница София, за възстановяване на недължимо платени суми за мито в размер на 10 056,52лв., ДДС при внос в размер на 40 347,48лв. и лихви в размер на 11 519,33лв. С решение РЗМ-5800-949/32-251094 от 05.08.2021г. на сезирания административен орган, е разпоредено да бъдат върнати на дружеството недължимо платени суми за мито в размер на 10 056,52лв. и за лихва за забава в размер на 11 519,33лв., а по отношение на сумата в размер на 40 347,48лв. недължимо платен ДДС при внос е прието, че подлежи на възстановяване или прихващане от органите на ТД на НАП съгл. чл.128, ал.1 и чл.129, ал.5 от ДОПК. От приложеното към исковата молба извлечение от сметка с титуляр ищеца, съдът е приел за установено, че сумите за мито и лихва са възстановени на дружеството на 02.11.2021година. По делото е прието заключение вх. 1041/06.03.2023г. съобразно което законната лихва върху сумата от 21 575,85лв., включваща мито и лихви, за периода от 14.02.2020г. до 02.11.2021г. е в размер на 3 763,79лв. Съдът е посочил, че по искане на ответника, към делото е приложено адм. дело 350/2021г. по описа на Административен съд Кюстендил, образувано по жалба на Интер Трейд 8 ООД срещу решение РЗМ-5800-949/32-251094 от 05.08.2021г. на директора на ТД Митница София в частта, с която е отказано заплащане на законна лихва върху недължимо платените суми за мито, ДДС и лихви за периода от 14.02.2020г. до 02.11.2021г., като в тази част е прието, че е формиран мълчалив отказ на органа по молбата / искането с вх. 32-229199/19.07.2021г. на управителя на дружеството. С определение 583 от 25.11.2021г., влязло в сила на 14.12.2021г., съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Съдът е посочил, че пълномощникът на ответника представя по делото, заверени копия от молба вх. 32-54517/10.02.2023г. на управителя на ищцовото дружество с адресат директора на ТД Митница София, с която прави искане да бъде изплатена сумата 3763,79лв., представляваща изтекла лихва за периода 14.02.2020г. - 02.11.2021г. върху недължимо платените суми за мито и лихва за забава по отмененото решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция Митници, както и от постановеното по молбата решение РЗМ-5800-437/32-73679 от 23.02.3023г. на директора на ТД Митница София, с което е прекратено административното производство по молбата на дружеството от 10.02.2023г. по съображения за недопустимост във връзка с влезлия в сила административен акт - мълчаливият отказ на директора на ТД Митница София по искането на дружеството с вх. 32-229199/19.07.2021г. , както и във връзка с настоящото исково производство. От приложено от ответника писмо изх. К-749-3/08.03.2023г. на директора на офис Кюстендил при ТД на НАП София е установено, че ДДС в размер на 40 347,48лв., определено с отмененото Решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция Митници , е възстановено на дружеството с акт за прихващане или възстановяване П-22001021189822-004-001/24.11.2021г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, посочена от съда като безспорна между страните, са формирани следните изводи от административния съд: По допустимостта на иска - предмет на исковата претенция е обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт - Решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция Митници. Искът е предявен след отмяната на акта в съответствие с правилото по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът е активно легитимиран, вкл. като носител на правен интерес, тъй като е бил адресат на отменения като незаконосъобразен административен акт, от който твърди, че е претърпял имуществени вреди, предмет на исковата молба. Ответникът е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите съгласно чл.7, ал.1 от Закона за митниците вр. с чл.205 от АПК, т.е. разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск. Съдът е компетентен да разгледа спора като съд по мястото на увреждането в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ. По основателността на иска, съдът е приел следното: Посочил е, че основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване на кумулативното наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Посочил е, че доказването им е в тежест на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен. Съдът е приел, че в случая, при условията на пълно и главно доказване, ищцовото дружество е установило наличието на посочените по-горе кумулативни предпоставки за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на Агенция "Митници". Посочил е като безспорно, че вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК - решение по прилагане на митническото законодателство по чл.19, ал.1 от ЗМ вр. с чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Незаконосъобразността на Решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция Митници е установена с влязло в сила съдебно решение. Приел е, че е осъществен първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Приел е наличието и на втората предпоставка, обуславяща основателността на предявения иск, а именно - причинена вреда на ищеца. Съдът е приел, че доколкото е безспорно, че имуществената вреда се съизмерява със законната лихва върху незаконосъобразно платените по бюджета на органа суми от ищеца, то не е необходимо същият да представя доказателства, че е осуетена възможността му да сключи договори или че е възпрепятствана търговската му дейност, както неоснователно се поддържа от ответника. Приел е, че за исковия период ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства, като е понесъл вреди под формата на пропуснати ползи, които са реални, а не хипотетични вреди и се съизмеряват с размера на законната лихва за периода на задържане на сумата. Предизвикано е засягане на имуществената сфера на търговското дружество, поради обстоятелството, че за периода по исковата молба, то не е разполагало със сумата, включваща мито и лихва, доначислени с отмененото незаконосъобразно решение на митническия орган. Посочил е също така, че макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на задържане на сумата, то същото не представлява лихва. При паричните притежания, обективният измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за органа е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок и за кредитора - ищец по делото, е възникнало право на обезщетение от деня на забавата в размер на законната лихва. Последната се дължи на кредитора без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва, като вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана паричната сума за съответния период. Липсата на необходимост от доказване на вреди в размер на законната лихва произтича от нормата на чл.86, изр.1 ЗЗД, като в този смисъл съдът се е позовал и на съдебна практика. Съдът е преценил като неоснователна тезата на ответника, че не се дължи лихва при възстановяване на надвнесени суми за мито, която теза обосновава с разпоредбата на чл.116, пар.6 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Според визираната норма, възстановяването / вкл. на надвзети сума на вносни или износни мита/, не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Горното правило, макар и пряко приложимо, касае процедурата за възстановяване и опрощаване по раздел 3 на Глава 3 на Регламент (ЕС) 952/2013 и е неотносимо в исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изводът от изложеното е, че размерът на пропуснатите ползи, които подлежат на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради техния сигурен характер, представлява лихвата за забава върху надвнесените суми за мито и лихва от датата на внасянето им, до датата на възстановяването на същите. За този период дружеството незаконосъобразно е било лишено от възможността да ползва собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, съизмерими минимум с размера на законната лихва за забава. Съдът е приел, че в случая е установено наличието и на третата предпоставка, а именно: пряка причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и причинената имуществена вреда, предмет на предявения иск. Посочил е, че от съдържанието на отмененото Решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция Митници следва, че същото подлежи на предварително изпълнение по правилото на чл. 19б, ал. 2 от ЗМ, вр. с чл.45, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и в случай, че установените митнически задължения не бъдат платени в срока за доброволно изпълнение, решението се изпраща на компетентната териториална дирекция на НАП за принудително събиране. Изпълнението при липса на суспензивен ефект на жалбата, е очевидно нежелан правен резултат за лицето, което оспорва акта, поради което не може да се твърди, че то има избор да изпълни или не разпореденото от органа задължение и че плащайки е причинило вредоносния резултат, както неоснователно се поддържа от ответника, визиращ хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. От горното следва, че ако не беше издаден незаконосъобразния административен акт, за ищеца не би възникнала необходимост да внесе по бюджета на органа определените суми за мито и лихва, за да предотврати принудителното изпълнение. Съдът е приел наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и претендираните имуществени вреди. По тези съображения съдът е приел, че са осъществени всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск, като искът е доказан и по размер съобразно заключението по допуснатата ССЕ. Съдът е приел, че на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените деловодни разноски, които е присъдил съобразно списък на разноските, представен по делото. Преценил е като основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е присъдил възнаграждение в минимален размер от 676,38лв. В съответствие с чл. 78, ал.5 от ГПК, е преценена действителната правна и фактическа сложност на делото, което е приключило в две заседания и без лично участие на адвоката на ищеца, който е представил молби със сходно съдържание за поддържане на предявения иск, а активността му във връзка с доказателствата е ограничена до представяне на административните и съдебни актове, относими към първата предпоставка на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е съобразил и правилото на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното, дължимите деловодни разноски е определил в общ размер от 751,38лв. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Съдът е допуснал неправилна правна квалификация на иска. В резултат на това, административният съд не е изложил мотиви по предпоставките от значение за основателността на иска, както и на неговата допустимост. В основата на предявения иск за обезщетяване на вреди от пропуснати ползи е твърдението на ищеца за незаконосъобразно решение на митнически орган, с което дружеството е било задължено да заплати и е заплатило допълнителни митнически сборове. Съгласно чл.3, параграф 1, б.а от Договора за функциониране на Европейския съюз, Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта на митническия съюз. С издаване на решение за определяне на допълнителни митнически сборове, митническия орган е приложил правото на ЕС. Това обстоятелство и твърденията на ищеца, че решението на митническия орган е неправилно и вредоносно за него са фактически основания за квалифициране на предявения иск като такъв с пр. осн. чл. 2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а не като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, каквато квалификация е направена от съда, постановил обжалваното решение. Правната квалификация на иска по чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ изисква от съда преценка и мотиви за наличието или не на предпоставки, различни от предпоставките по чл.1 ЗОДОВ. Кумулативните предпоставки за уважаването на иск с пр. осн. чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ са - нарушение на норма /норми от правото на ЕС, имаща/щи за цел предоставянето на права на частноправни субекти, същественост на нарушението, действителна вреда и пряка причинно-следствена връзка между вредата и допуснатото нарушение на правото на ЕС. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по първите две предпоставки, а именно - налице ли е съществено нарушение на норма/норми от правото на ЕС, предоставящи право на частноправния субект. От значение за тази преценка са наличието на отменено като незаконосъобразно решение на митническия орган, приложените разпоредби от митническото законодателство от митническия орган, обосновали решението му, мотивите на съда, с които това решение е отменено, доколко те разкриват явно и съществено нарушение на митническото законодателство, допуснато от митническия орган. Друго, съществено за спора обстоятелство, по което съдът не е изложил мотиви е, защо и въз основа на какви данни по делото е приел, че ищецът "Интер Трейд 8"ООД и "ЛЕГГО" ООД / на което дружество са определени митните сборове и са платени от него/ са едно и също лице с променено наименование. Административният съд не е извършил и преценка за допустимостта на иска, който както се посочи по-горе е с правна квалификация по чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ и цели обезвреда на вреди от пропуснати ползи от събрани суми в нарушение на митническото законодателство на ЕС. С предявеният иск се иска заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за периода, през който дружеството е било лишено от сумите / за мито и лихва върху него/ в резултат на плащането им във връзка с решението на митническия орган Налице е установена практика на Съда на Европейския Съюз (СЕС), че всеки субект, на който национален орган е наложил плащане на такса, мито, данък или друг налог в нарушение на правото на Съюза, по силата на последното има право този орган, да му възстанови не само недължимо платената парична сума, но също и лихви, предназначени да компенсират невъзможността тя да се използва ( решение от 9 ноември 1983 по дело 199/82; решение от 8 март 2001 по дело С-397/98 и С-410/98, решение от 19 юли 2012г. по дело С-591/10, решение от 9 септември 2021г. по съединени дела С-415/20, С-419/20, С-427/20; решение от 11 юни 2024г. по дело С-221/22Р и др./. Следователно, правото на ЕС предоставя правно средство за защита, изведено в практиката на СЕС, на субектите, от които, в нарушение на това право са събрани недължимо публични задължения. Това правно средство за защита се състои в отправяне на искане за възстановяването на недължимо събраните суми, както и на искане за заплащане на лихва за периода, в който засегнатият субект е бил лишен от тези суми. В посочената съдебна практика е прието, че тези две права / правото на възстановяване на недължимо платените публични задължения и правото на лихва върху тях/ са израз на общия принцип на възстановяване на недължимо платеното, а периодът, за който се дължи лихва е последица от действието ex tunc на решението, с което се отменя незаконосъобразния акт, с който е наредено плащането и от задължението за органа да постави засегнатия субект в положението, в което би се намирал, ако през целия този период ,не е бил лишен от възможността да използва недължимо събраната сума. Тоест, признатото от правото на ЕС право на лихва има за цел, да компенсира във фиксиран размер вредата на субекта от невъзможността за използване на определената парична сума, за целия период, през който незаконосъобразно е било лишен от нея. От съдебната практика на СЕС /пр. решение от 28 април 2022г. по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20/ следва също така, че при липса на правна уредба на Съюза, всяка държава членка трябва да предвиди във вътрешния си правен ред условията и реда за възстановяване на недължимо платени, в нарушение на правото на ЕС публични задължения и лихви върху тях, тоест, да регламентира реда за упражняването на тези две права, като той трябва да е съобразен с принципите на равностойност и на ефективност. При положение, че такъв ред съществува за упражняване на правото на възстановяване и на правото на лихва върху сумите, платени в нарушение на правото на ЕС, искът за обезщетение на пропуснати ползи в размера на законната лихва от незаконосъобразно събрани суми в нарушение на правото на ЕС, би бил недопустим, ако засегнатият субект не е защитил правата си по този предвиден ред. Касационната инстанция намира основание за този свой извод в Решение на СЕС от 15 октомври 2019г. по съединени дела С-447/17Р и С-479/17Р, т.51 и т.52 от него. В посоченото решение е прието, че когато с иска за обезщетение ищецът цели да постигне същия резултат като този, който би получил при уважаване на жалба за отмяна, която е пропуснал да подаде своевременно, искът би бил недопустим, тъй като в действителност цели отмяна на влязло в сила индивидуално решение и ако бъде уважен, би довел до обезсилване на правните последици на това решение. С оглед обстоятелствата в конкретния случай, съдът е следвало да извърши преценка за допустимостта на предявения иск. Тази преценка не е направена, въпреки констатираните обстоятелства в обжалваното решение, които са я изисквали. Безспорно е, че митото и лихвата върху него, събрани по силата на отмененото като незаконосъобразно решение на митническия орган, са върнати от последния, след подадена молба от дружеството, по която митническия орган е приел Решение РЗМ-5800-949/32-251094/05.08.21г., с което е наредил връщане на недължимо платена сума за мито и недължимо платена сума за лихва за забава. В решението си митническият орган се е позовал на Указания във връзка с процедури за установяване на погрешно внесени суми за връщане на надплатени и възстановяване на недължимо внесени суми по сметки 7301 на митническата администрация рег. 1601/32/27.10.2009г., утвърдени със Заповед ЗАМ-580/27.10.2009г. на директора на Агенция "Митници". Административният съд е посочил в решението си приложеното адм. дело 350/2021г. по описа на Административен съд Кюстендил, образувано по жалба на Интер Трейд 8 ООД срещу решение РЗМ-5800-949/32-251094 от 05.08.2021г. на директора на ТД Митница София в частта, с която е отказано заплащане на законна лихва върху недължимо платените суми за мито, ДДС и лихви за периода от 14.02.2020г. до 02.11.2021г., като в тази част е прието, че е формиран мълчалив отказ на органа по молбата / искането с вх. 32-229199/19.07.2021г. на управителя на дружеството, както и определение 583 от 25.11.2021г., влязло в сила на 14.12.2021г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Също така, съдът е посочил в решението си молба вх. 32-54517/10.02.2023г. на управителя на ищцовото дружество с адресат директора на ТД Митница София, с която е направил искане, да бъде изплатена сумата 3763,79лв., представляваща изтекла лихва за периода 14.02.2020г. - 02.11.2021г. върху недължимо платените суми за мито и лихва за забава по отмененото решение РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция Митници, както и приетото по молбата решение РЗМ-5800-437/32-73679 от 23.02.3023г. на директора на ТД Митница София, с което е прекратено административното производство по съображения за недопустимостта му във връзка с влезлия в сила административен акт - мълчаливият отказ на директора на ТД Митница София по искането на дружеството с вх. 32-229199/19.07.2021г. Въпреки констатираните обстоятелства в решението си, съдът не ги е обсъдил във връзка с допустимостта на иска, а е трябвало. Правнорелевантните обстоятелства за тази преценка са - съществуващата процедура, приложена от митническия орган за връщане на недължимо събраното мито и лихвата върху него, приложима ли е за упражняване от засегнатите субекти на правото им на лихва, признато от правото на ЕС върху недължимо мито, събрано в нарушение на правото на ЕС; в конкретния случай ищецът упражнил ли е това свое право на лихва; налице ли е издаден акт на митническия орган във връзка с упражняването му; ако е налице, обжалван ли е той, в случай, че е неблагоприятен за ищеца; в резултат на обжалването му, ищецът би ли могъл да постигне признаване на правото му на лихва и заплащането на такава. По този въпрос, съдът е следвало да изиска за прилагане по делото на Указания във връзка с процедури за установяване на погрешно внесени суми за връщане на надплатени и възстановяване на недължимо внесени суми по сметки 7301 на митническата администрация рег. 1601/32/27.10.2009г., утвърдени със Заповед ЗАМ-580/ 27.10.2009г. на директора на Агенция "Митници", цитирани в решението на митническия орган. Липсата на преценка от съда и на изложени мотиви по горепосочените релевантни обстоятелства за допустимостта на иска, и за неговата основателност води до неправилност на обжалваното решение, и до невъзможност за касационната инстанция да извърши касационна проверка на решението. Решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд - Кюстендил. По гореизложените съображения и на осн. чл.222, ал.2,т.1 АПК, Върховният административен съд