Решение № 675 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г.

Решение № 675 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. К., чрез пълномощника му а. М, против решение № 333 от 1.04.2008 г., постановено по гр. д. № 289 по описа за 2007 г. на Окръжен съд В., с което е отменено решение от 14.11.2005 г. по гр. д. № 4* от 2004 г. на Районен съд В., ХII състав за допускане на съдебна делба с участието на С. М. К. и по отношение на квотите и е постановено друго, с което искът за делба по отношение на него е отхвърлен и за останалите съделители са определени правата в съсобствеността. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба И. М. К., Д. М. К., М. С. М., Д. С. М., Н. С. М., Х. С. М., А. С. Р., Г. С. М. и И. С. М. не са изразили становище по основателността на касационното обжалване. С определение № 459 от 22.06.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречие на изводите на въззивния съд с указанията за определяне наследствено правоприемство по отношение на реституирани имущества в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. Производството за съдебна делба е било инициирано от С. М. К. и И. М. К. за прекратяване съсобствеността на наследени от М. И. К., починал 19.02.1983 г. и Н. Г. К., починала 13.10.1989 г. и възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти. В хода на делото е било оспорено представеното удостоверение за наследници и съответно участието в делбата на С. М. К. с твърдение, че същия не е наследник (син) на наследодателя М. За да постанови решението си Окръжен съд В. е приел, че тежестта да установи качеството си наследник е на С. К. Изложени са съображения, че липсва акт за раждане (представеният е за лице С. Т. и като баща е вписан Т. С.), който е единственото годно доказателство за установяване раждането на С. М. от родители М. К. и Н. К., като за лицето съществува възможността за водене на установителен иск по реда на чл. 436 и сл. от ГПК (отм.), но е недопустимо инцидентно и само в настоящото производство да бъде установен факта на раждане от посочените родители. Счетено е, че дори да се приеме за безспорен факта, че С. К. е роден от майка Н (съпруга на М. К. и наследодател на всички страни, починала на 13.10.1989 г., наследствените права от която не са оспорени), представените писмени доказателства - личните регистрационни картони на М. И. К., Н. Г. К. и С. М. К., удостоверение за отразените в националната база данни обстоятелства, липсата на доказателства кога е сключен бракът между М, то отново следва, че С. К. не е установил качеството си наследник на М. К. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г., ОСГК, ВКС кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Това означава, че при преценка кои лица се легитимират като съсобственици в производство за съдебна делба на имот, правото на собственост по отношение на който е възстановено след 1991 г., съдът следва да съобрази кога е открито наследството на лицето, от което имотът е одържавен, обобществен или отнет, кои лица са били призовани към наследяване и съответно, ако някое от тези лица също са починали, да проследи наследствената трансмисия до настоящия момент, като определи правата в съсобствеността по правилата на чл. 5 до чл. 9 ЗН. В настоящият случай въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и в противоречие с указанията в посоченото тълкувателно решение е приел, че след като С. М. К. не е доказал да е син на наследодателя М, то той не се легитимира като съсобственик нито пряко като негов наследник, нито опосредено - като наследник на неговата преживяла съпруга Н, родствената му връзка с която не е била оспорена. Налице е неправилно приложение на закона и по отношение извода на съда, че в делбата единственото годно доказателствено средство за доказване произхода на дадено лице е акт за раждане или решение по установителен иск по реда на чл. 436 и сл. ГПК (отм.), но е недопустими инцидентно и само в настоящото производство да бъде установен факта на раждане на С. М. от родители М. К. и Н. К. Делбеното производство е регламентирано като особено исково производство, съдържащо редица специални правила, едно от които е възможността съгласно чл. 281 ГПК - отм. (сега чл. 343 ГПК) да се правят оспорвания на произхода. Споровете относно произхода са уредени в глава VI от СК (чл. 31 - 45 СК-отм.) за произход от майката, за произход от бащата, за оспорване на бащинство, за оспорване на припознаването, за установяване на произход от майката и за установяване на произход от бащата. Тези искове са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция и в С. кодекс предявяването им е обвързано с преклузивен срок и с точно очертаване на легитимираните страни по всеки от исковете Посочените общи правила не важат в производството по съдебна делба - по изричната разпоредба на закона (чл. 281 ГПК-отм.) всеки сънаследник може да оспори произхода на друг сънаследник под формата на възражение, като оспорването не е обвързано със срок и съдът следва инцидентно да се произнесе по оспорения произход в мотивите (без формиране на сила на пресъдено нещо за произхода на лицето) с цел преценка легитимира ли се съответното лице като наследник и съсобственик на делбения имот, като са допустими всички доказателствени средства. Констатираните пороци налагат отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение по същество съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК по отношение лицата между които следва да се допусне делбата и правата им в съсобствеността (при отчитане че първоинстанционното решение за допускане на съдебната делба е влязло в сила като необжалвано). По делото е представено удостоверение за наследници № от 10.06.2004 г. на с. С., в което е посочено, че М. И. К. е починал на 19.02.1983 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Н. Г. К. и децата си С. М. К., роден 1918 г., Станю М. К., род. 1927 г., И. М. К. и Д. М. К. По повод оспорването на произхода на С. М. К., род. 1927 г. от наследодателя М е установено, че липсва съставен акт за раждане на С. М. К. (удостоверение № 90 от 22.05.2007 г. на с. Г.). Д. касаторът, чиято е доказателствената тежест, не разполага с акт за раждане, установяващ произхода му, то същият може да го установи за нуждите на настоящия процес с всички доказателствени средства. В случая във всички представени по делото документи - копия от регистри за населението, копия от личните регистрационни картони на М. И. К. и Н. Г. К., справка в Национална база данни "Н" и справка № 87 от 27.11.2007 г. на кметство - с. Старо О. (направена от семейните регистри и картотечния регистър на населението в кметството) - като родители на С. М. К., роден 1927 г. са посочени М. И. К. и съпругата му Н. Г. К. Посочените доказателства са косвени, но тълкувани в съвкупност и при липса на данни в доказателствения материал за нещо друго, обосновават еднозначен извод, че С. М. К., роден на 1.11.1927 г. е син на М. И. К. Представения по делото акт за раждане на С. Т., роден на 1.11.1927 г. от майка Н баща Т е неотносим към спора, доколкото майката Н. Т. е родена през 1907 г., а преживялата съпруга на наследодателя М (за която не е оспорено, че е майка на касатора С. М. К.) е родена 1900 г., т.е. този акт за гражданско състояние касае друго лице. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че касаторът е доказал произхода си от наследодателя М се явява наследник на допуснатите до делба земеделски имоти. Към настоящия момент като съсобственици се легитимират наследниците на С. М. К., роден 1918 г. и починал 1982 г., които замествайки своя баща са получили 1/5 от наследството или всеки от 3/105 ид. ч. от делбените имоти; както и С. М. К., роден 1927 г., И. М. К. и Д. М. К., които са наследили от баща си М майка си Н по 28/105 ид. ч. от процесните имоти. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение