Решение № 8027 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2019 г.

Решение № 8027 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Андреев, от [населено място], против решение- № 728 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 225/2019 г. на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СОЦ0/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Айтос, потвърдена с решение № 3/16.01.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас, в частта, в която не му е отпусната сумата от 14 лева платена за застраховка "Злополука на пациенти на лечебни заведения". В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по отношение на него неправилно санаториума е оскъпил лечението, като е задължил жалбоподателя да заплати застраховка в размер на 14, 00 лева. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът- Директорът на Д"СП"- Айтос не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил оспорването на Г. Андреев против заповед № СОЦ0/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Айтос, потвърдена с решение № 3/16.01.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас, в частта, в която не му е отпусната сумата от 14 лева платена за застраховка "Злополука на пациенти на лечебни заведения". Първоинстанционният съд е приел, че в случая застраховката "Злополука на пациенти на лечебни заведения" не е задължителен елемент от рехабилитационни услуги и/или балнеолечението, и за нея не се дължи добавка за социална интеграция по смисъла на чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ (отм.);. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че Г. Андреев е подал заявление–декларация № СОЦ0/Д-А-А/88/03.04.2017 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Айтос за отпускане на добавка за социална интеграция, за проведено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в размер на 224 лв., от които 210 лева за балнеолечение и 14 лева за сключена застраховка "Злополука на пациенти на лечебни заведения". Със заявлението са представени медицинско направление, удостоверение от "Специализирана болница за рехабилитация национален комплекс" ЕАД, София, Филиал Вършец и два разходооправдаделни документи – фактура № 0000662415/18.11.2018 г. и фактура № 0000662420/19.11.2018 г. В удостоверението от медицинското заведение се установява, че жалбоподателят е бил на балнеолечение и рехабилитация за времето от 19.11.2018 г. до 26.11.2018 г. и за този период не е ползвал услугите по реда на НОИ или КП, а е бил на друго правно основание (свободен прием), като е заплащал комплексна здравна услуга – включваща нощувка, храноден и процедури. По подаденото заявление е издадена заповед № СОЦ0/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018 г., с която е отпусната добавка за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в размер на 210 лева. Недоволен от така отпусната добавка на 11.12.2018 г. Андреев е подал жалба против заповедта с искане същата да бъде изменена, като бъде заплатена и сумата от 14 лв. по застрахователна полица № 014112618005004465/19.11.2018 г. за сключена застраховка "Злополука на пациенти на лечебни заведения" и отпусната сума от 210 лв. бъде увеличена на 224 лева. С решение № 3, изх. № 02-РД06-0003 от 16.01.2019 г. директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Бургас е отхвърлила жалбата с мотиви, че стойността на платената застраховка "Злополука" не е част от предоставеното балнеолечение и рехабилитационни услуги. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е направил правилен извод, че застраховката "Злополука на пациенти на лечебни заведения" не е задължителен елемент от рехабилитационни услуги и/или балнеолечението, и за нея не се дължи добавка за социална интеграция по смисъла на чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ (отм.);. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ (отм.); хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности, съобразно степента на намалена работоспособност, или вида и степента на увреждането. Добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствения доход и са предназначени за покриване на допълнителни разходи, между които и такива за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им/ чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗИХУ (отм.);. С оглед на изложеното се налага извода, че доброволната застраховка не попада в обхвата на рехабилитациите и балнеолечението, и за тази застраховка не се дължи добавка за социална интеграция. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,