Решение № 10297 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2016 г.

Решение № 10297 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "М. Д. енд ко" ЕООД против Решение № 1900 от 18.03.2016 г. на Административен съд - С. град по адм. д. № 12582 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22220615000682-091-001/14.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден в оспорената му част с решение № 1801/30.11.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по фактурите, издадени от "БАНД А ГРУП" ЕООД, "ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН" ЕООД, "БИЛД СТРОЙ 88" ЕООД и "ФАТАХИ БГ" ЕООД, необсъждайки протоколите, данните за счетоводните записвания и разходооправдателните документи. Позовава се на практика на ВАС и на СЕС - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Директорът на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП оспорва КЖ чрез юрк. Б. и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените с жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е бил Ревизионен акт № Р-22220615000682-091-001/14.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден в оспорената му част с решение № 1801/30.11.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд се е мотивирал, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Приел е, че въз основа на приложените по делото доказателства не може да бъде обоснован извод за осъществени доставки по фактурите, издадени от "БАНД А ГРУП" ЕООД, "ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН" ЕООД, "БИЛД СТРОЙ 88" ЕООД и "ФАТАХИ БГ" ЕООД - липсват документи относно индивидуализацията на стоките, предаването им, както и такива, касаещи преките доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. Възникването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, предпоставя нейното извършване. Нормата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС регламентира изискването доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Законосъобразно е прието в случая, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. За да е налице осъществена доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което искащо приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. Цитираната от касатора практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 касае хипотези, различни от процесния случай, в които не е било спорно извършването на пряката доставка. Настоящият касационен състав следва да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури, които в обсъждания казус не отразяват вярно съответната стопанска операция. В този смисъл е обосновано възражението на представителя на Върховна административна прокуратура. Първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото въз основа на събраните доказателства. По делото са налице стокови разписки за предаване на материали от получателя към доставчиците, както и протоколи за качество с посочено РЛ, но подписано от представители на "ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН" ЕООД и "ФАТАХИ БГ" ЕООД /без да е изяснено кой е осъществил окачествяване на стоките/. Установените по делото факти мотивират извод за документиране на процесните доставки с фактури, неотразяващи вярно стопанските операции по тях. Например, "ФАТАХИ БГ" ЕООД изобщо не е декларирало стопанска дейност, а останалите дружества са декларирали като дейност - строителството на сгради. Не става ясно какво представлява предмета на доставката от "БАНД А ГРУП" ЕООД - пишещ инструмент, за да може да се обвърже с доставката към "Р. И." АД. В складовата разписка № 4 пък са описани "материали, конци, мостра 1 бр.", но не се изяснява какви са те и какво е количеството им. В същия смисъл е било необходимо касателно осъществяване на доставките да бъдат събрани доказателства, индивидуализиращи техния предмет. Оттук следва изводът, че не е установено в разглеждания казус по безспорен начин правото на фактическо разпореждане във връзка с доставките на фактурираните стоки от "БАНД А ГРУП" ЕООД, "ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН" ЕООД, "БИЛД СТРОЙ 88" ЕООД /съответно услугата - ушиване/ и "ФАТАХИ БГ" ЕООД. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Тези изводи не се променят от доводите на касатора за нарушения при извършване на насрещните проверки, касаещи връчването на съобщения по реда на ДОПК. Спазването на принципа на обективност включва и ангажирането на доказателства от ревизираното лице относно фактите и обстоятелствата, за които то носи доказателствената тежест, още повече, че процесната ревизия е по общия ред. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 на ДОПК /в сила от 1.01.2016 г./ на ответника по касация следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,