Решение № 2324 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2016 г.

Решение № 2324 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. - 93 Н. Г." със седалище гр. Р., обл. П.. Жалбата е против решение № 1797 от 16.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11862/2015 г. от Административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-160-2600/4076 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта на постановения отказ за финансово подпомагане. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено уведомителното писмо. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 1797 от 16.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11862/2015 г. от Административен съд - С. град, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Г. - 93 Н. Г." против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-160-2600/4076 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта на постановения отказ за финансово подпомагане. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемите форма и същият е мотивиран. Приел е, че в хода на административното производство на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но същите не са съществени, тъй като не са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Освен това е приел, че оспорения акт е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на доказателствата от административното производство и от на назначената по делото експертиза. Приел е, че по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ са били налице и двете основания, посочени в уведомителното писмо - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП. А по Схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ са били налице също двете основания, посочени в уведомителното писмо - чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП. Основанията са идентични и касаят неотстранени застъпвания и по двете схеми, както и заявяване на площи, които не се стопанисват. Административният съд е приел, че недопустимата площ по СЕПП и СНДП е в размер на 19,72 ха, съответно установената площ е в размер на 78,09 ха по СЕПП и 77,22 ха по СНДП. А процентът на наддеклариране е изчислен на 25,25 % по СЕПП и 25,54 % по СНДП. Така установената недопустима площ е била по-малко от приетата такава от административния орган /20,88 ха и по двете схеми/, съответно процентът на наддеклариране също е по-малък от приетия от административния орган /27,14 % по СЕПП и 27,45 % по СНДП/. Но при приложението на чл. 58 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., това не променя крайния извод на издателя на уведомителното писмо за наличие на основания за отказ за изплащане на финансово подпомагане на жалбоподателя по СЕПП и СНДП за кампания 2011 г., тъй като и в двата случая след като наддекларирането е над 20 % до 50 % не се изплаща финансово подпомагане. Обжалваното решение е правилно. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 и чл. 47, ал. 2 (изм.) от ЗПЗП за намаляване размера или отказ на плащанията. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП. А по СНДП се установява наличие на обстоятелствата по чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП (изм.), в редакцията на тази разпоредби към момента на издаване на процесното уведомително писмо - 30.06.2012 г. Това е установено от доказателствата по административната преписка относно неотстраненото застъпване и от извършените административни проверки относно заявяването на площи, които не се стопанисват. Изводите са потвърдени и от назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. По отношение на установеното застъпване касаторът е уведомен за него с приложеното по делото уведомително писмо изх. № 02-160-2600/13277 от 5.10.2011 г. за площи, заявени от повече от един кандидат. Същото е връчено на касатора, като му е дадена възможност да потвърди или откаже искането си за подпомагане, като в първия случая е следвало и да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху застъпените имоти. Той е подал на 7.11.2011 г. декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един кандидат. За потвърдените по приложената таблица парцели е предоставил доказателства за правното основание за ползване. Неразрешените в негова полза застъпвания правилно са отчетени от административния орган като недопустими за подпомагане площи. С тяхната площ е намалена площта, допустима за подпомагане. От приетата по първоинстанционното производство експертиза е установено, че недопустима за подпомагане от застъпване площ е в размер на 4,37 ха и по двете схеми - вследствие на неразрешени в полза на жалбоподателя застъпвания за 13 БЗС, които са подробно посочени и в обжалваното съдебно решение. За тези неотстранени застъпвания по СЕПП са били налице основанията по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. А по СНДП са били налице основанията по чл. 47, ал. 2, т. 6 (изм.) от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления. За установените имоти, за които са били налице посочените основания правилно е отказано подпомагане на касатора по подаденото от него заявление за това. По отношение установеното наддеклариране. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А Според чл. 47, ал. 2, т. 4 (изм.) от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, каквато е СНДП, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1. Наличието на тези основания за отказване финансово подпомагане на касатора е установено за площ от 15,35 ха и по двете схеми, което е видно от отговора на задача № 4 от приетата по първоинстанционното производство експертиза. За площите, за които са били налице посочените основания, правилно е отказано подпомагане на касатора по подаденото от него заявление за подпомагане. Съобразно изложеното при установена общо недопустима за подпомагане площ по СЕПП и СНДП е в размер на 19,72 ха. А процентът на наддеклариране е 25,25 % по СЕПП и 25,54 % по СНДП, което също е посочено от неоспорената по делото експертиза. Общата недопустима за подпомагане площ и по двете схеми е малко по-малка от посочената в уведомителното писмо недопустима площ от 20,88 ха. Съответно процентите на наддеклариране също са по-малки от посочените в уведомителното писмо 27,14 % по СЕПП и 27,45 % по СНДП. Това обаче не се отразява на законосъобразността на уведомителното писмо, тъй като и при установената недопустима площ процентът на наддеклариране е в границите между 20 % и 50 %, при който съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. не се дължи подпомагане. Затова като е отхвърлил жалбата срещу оспорвания пред него административен акт, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,