Решение № 14735 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2014 г.

Решение № 14735 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на местни данъци и такси при община Добрич против решение № 23 от 19.03.2014 г., постановено по адм. дело № 851/2013 г. по описа на Административен съд - Добрич, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 107-249/19.09.2013 г., издаден от главен инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при община Добрич, изменен с решение № 94Г-00-622/#1/22.10.2013 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Добрич, относно определените на Галин Марчев Стойчев задължения за данък върху превозни средства за притежавания от него лек автомобил марка "Москвич", модел 412, рег. № ТХ 6177 Т, с рама № 2039941 и двигател № 554027787Н за периода 01.01.2010 г. - 30.06.2013 г. в общ размер на 148,96 лева, ведно с дължимите лихви към 10.10.2013 г. в размер на 29.09 лв. Касационният жалбоподател счита решение в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Галин Марчев Стойчев, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като излага подробни съображения в писмен отговор до съда. Претендира съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежно легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на административния съд в обжалваната му част е отменен акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 107-249/19.09.2013 г., издаден от главен инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при община Добрич, изменен с решение № 94Г-00-622/#1/22.10.2013 г. на директора на дирекция"Местни данъци и такси" при община Добрич, в частта относно определените на Стойчев задължения за данък върху превозни средства за притежавания от него лек автомобил марка "Москвич", модел 412, рег. № ТХ 6177 Т, с рама № 2039941 и двигател № 554027787Н за периода 01.01.2010 г. - 30.06.2013 г. в общ размер на 148,96 лева, ведно с дължимите лихви към 10.10.2013 г. в размер на 29.09 лв. За да постанови решението си решаващият съд е приел, че Галин Стойчев е собственик на процесното МПС - лек автомобил Москвич", модел 412, рег. № ТХ 6177 Т, както и че за периода 01.01.2010 г. 30.06.2013 г. определеният ДПС се явява недължим, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ Първоинстанционният съд е приел, че за посочения по-горе период са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми ответникът се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава. Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в ред. от бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Правилно съдът е приел, че за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2013 г. приложима се явява редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, обнародвана в ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., която предвижда като условие за освобождаване от данък прекратяване на регистрацията на МПС. Видно от приложената по делото справка от регионална база на сектор "ПП" при ОД на МВР - Добрич, регистрацията на лек автомобил марка Москвич, модел 412, рег. № ТХ6177Т е прекратена служебно на 01.06.2006 г., като съдът е приел, а и не е оспорено по делото, че това е сторено на основание § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. При това положение за жалбоподателя е отпаднало задължението за плащане на ДПС от 01.01.2010 г. Независимо от посочената дата на служебно прекратяване на регистрацията на автомобила от 01.06.2006 г., правото на лицето да бъде освободено от дължимия данък възниква от изменението на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че в случаите по § 3, ал. 3 от Наредбата следва служебно прекратяване на "действието на табелите с регистрационен номер", неотговарящ на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, а не прекратяване на регистрацията като основание за отпадане на данъчно задължение по чл. 52 от ЗМДТ. Разпоредбата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. гласи, че служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Направеното тълкуване, че законодателят има предвид действието на регистрационните табели не съответства на смисъла на закона. Прекратяването на регистрацията на превозно средство може да стане по инициатива на собственика или служебно от компетентните органи в случаите изрично предвидени в наредбата. Служебното прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по своята същност представлява принудителна административна мярка и е резултат от неизпълнение на задължението на собственика на лекия автомобил за подмяната на регистрационните табели. Не може да бъде споделен и доводът на касатора, че за момент на прекратяване на регистрацията на МПС следва да се приема единствено датата на прекратяване на регистрацията по реда на чл. 18 - 20 от Наредбата, а не датата на служебно прекратената регистрация. Законодателят не прави разграничение между прекратяване на регистрацията на превозното средство с писмено заявление от собственика или служебно от органите на полицията. Единственото отклонение е предвидено в чл. 58, ал. 4, изр. второ на закона, но то касае излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване. Според този текст, за излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване. Какво е излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) е дефинирано в § 1, т. 1 от ДР на Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от МПС (действаща за част от процесния период 2010 г. - 2013 г., отм. ДВ, бр. 7 от 25.01.2013 г.), съгласно който това е отпадък по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУО, отговарящ на едно или повече от следните условия: а) моторното превозно средство е с прекратена регистрация на основание на представено доказателство за изплатена тотална щета, съгласно чл. 18 от Наредба № I-45 от 2000 г.; б) моторното превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; в) моторното превозно средство не може да бъде идентифицирано поради липсата на регистрационен или идентификационен номер и при невъзможност собственикът да бъде установен по надлежен ред от компетентните органи, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; г) моторното превозно средство е предадено от собственика на площадките за събиране и временно съхраняване или в центровете за разкомплектоване срещу удостоверение за унищожаване по чл. 14.; д) откраднато моторно превозно средство с прекратена регистрация на основание чл. 18 от Наредба № I-45 от 2000 г. Този текст е възпроизведен дословно и в § 2, т. 31 от местната общинска наредба за управление на отпадъците и поддържане чистотата на територията на община град Добрич. Аналогично е определението на ИУМПС и в сега действащата Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, обн. ДВ бр. 7/25.01.2013 г., в § 1, т. 1 от ДР на която е посочено, че това е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, в т. ч.: а) моторно превозно средство с прекратена регистрация, за което има изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател, съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 2000 г.; б) моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; в) изоставено регистрирано МПС, като според т. 2 от същия текст, "изоставено регистрирано МПС" по смисъла на § 6, т. 45 от ДР на ЗДП е ИУМПС, което се намира върху имот - държавна или общинска собственост, изоставено е от собственика си и той не се яви пред компетентните органи в тримесечен срок от уведомяването му по надлежния ред. От друга страна, съгласно § 1, т. 1, във вр. с б. "р" от ДР на отменения ЗУО (отм. бр. 53/13.07.2012 г.) и § 1, т. 17 от ДР на сега действащия ЗУО, с който е отменен старият ЗУО, отпадък е всяко вещество, предмет или част от предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Правилно съдът е приел, че в случая липсват както твърдения така и доказателства процесният автомобил да попада в някоя от изброените по-горе хипотези. При положение, че превозното средство не е определено като излязло от употреба, т. е. като отпадък, не е налице условието на чл. 58, ал. 4, изр. второ от ЗМДТ. Поради това от 01.01.2010 г. собственикът на ПС със служебно прекратена регистрация не заплаща данък, което не е обвързано с допълнителни условия. Предвид гореизложеното, правилен е и изводът на административния съд, че данъкът за процесния автомобил за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2013 г. се явява недължим, следователно актът за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК в тази част е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което правилно е отменен. Посочените от касатора решения на ВАС са неотносими към конкретния случай. С оглед изложените по-горе съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателна и доказана е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направените в касационната инстанция съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се уважи, като Община Добрич бъде осъдена да заплати на Галин Марчев Стойчев сумата от 300 лева - платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният Административен съд, седмо отделение