Решение № 7398 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2012 г.

Решение № 7398 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 23а, срещу удостоверение № 12-00-0159 от 27.10.2011 г. на министъра на културата в частта, с която изрично/мълчаливо отказал да регистрира дейност по колективно управление на част от заявените със заявление, вх. № 12-00-0159 от 24.06.2011 г. права.

С удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права министърът на културата удостоверил, че Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права е регистрирана по реда на чл. 40б, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в регистъра на министерството като организация за колективно управление на следните категории права, начини на ползване и обекти на закрила за:

получаване на отчисления от цената на продажбата, дължима на автори на произведения на изкуството при препродажба на техни произведения, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведение на изкуството - чл. 20 и 20а ЗАПСП;

отдаване под наем и в заем на обекти на закрила по този закон - чл. 22а, ал. 1 и 2, чл. 84, 90 и 90в ЗАПСП;

разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейните членове за възпроизвеждане на обекти на закрила по този закон от физически лица за лично ползване - чл. 26, ал. 1, изречение първо и ал. 8 ЗАПСП.

Настоящото производство е в изпълнение на задължителното определение № 15979 от 13.12.2012 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 14011/2012 г., с което е прието, че е налице "спор по въпроса дали всички заявени от жалбоподателя категории права, начини на използване и видове произведения, за които се отнася възложеното му с писмени договори управление, са вписани в регистъра и в удостоверението или има такива, които той е заявил, но не са включени в регистрацията и удостоверението за нея".

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА), счита удостоверението, в частта, в която не са регистрирани дейности по колективно управление на права, заявени от него, и в частта, в която са му отнети съществуващи права, в т. ч. да събира плащания от ползвателите за публично използване на музикални произведения, музикално-сценични произведения, пантомимични, музикално-драматични и други за незаконосъобразно.

Жалбоподателят твърди, че при постановяване на удостоверението е налице злоупотреба с право. Сочи, че разпоредбата на чл. 40б, ал. 4 не намира приложение по отношение на ЕАЗИПА, тъй като искането, предявено пред Министерство на културата е по реда на § 42 ЗАПСП, а не по реда на чл. 40, ал. 1 от същия. Към 25.03.2011 г. ЕАЗИПА вече е била вписана в публичния регистър към Министерството на културата като организация за колективно управление на права, поради което факта "наличие или липса на сключени споразумения" с титуляра на първата регистрирана организация е ирелевантен досежно процедурата по регистрация. Този факт е релевантен за уреждане на отношенията между двете регистрирани организации относно събраните суми от сключените с ползвателите договори по реда на чл. 58 ЗАПСП.

Жалбоподателят твърди, че в резултат на неправилно тълкуване на чл. 40б, ал. 4 ЗАПСП министърът предоставил на ЕАЗИПА само правата по чл. 40б, ал. 4, т. 2 и 3 ЗАПСП, въпреки заявените всички обекти на защита, съгласно чл. 3 ЗАПСП, и въпреки изрично посочения начин на използване - предаване по кабелен и по безжичен път. С акта си министърът лишил ЕАЗИПА от правата по чл. 40б, ал. 4, т. 1 ЗАПСП, което се потвърждавало от изнесеното на сайта на министерството, че Профон и Музикаутор са единствените организации, имащи право да събират дължимите плащания от ползвателите по сключените по реда на чл. 58 ЗАПСП договори.

Жалбоподателят твърди, че отказът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е мотивиран и обоснован, както и защото с него са третирани различно правните субекти, поставени при еднакви условия от закона.

С оглед на отменителното определение на петчленния състав представя, макар и вече представено по делото, извлечение от публичния регистър на Министерството на културата, съществувал и валидно действал до 27.10.2011 г., в който под № 30 е регистрирана ЕАЗИПА.

Моли съда да отмени отказа на министъра на културата да впише в удостоверение № 12-00-0159 от 7.10.2011 г. заявените от ЕАЗИПА права за колективно управление, подробно описани в заявление, вх. № 12-00-0159 от 24.06.2011 г. и да го задължи да впише правата в регистъра и удостоверението. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Надежда Гаргова, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по жалбата - министърът на културата, счита жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателят няма правен интерес от обжалване - не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ. Министърът е регистрирал тези права и начини на ползване, които са заявени от жалбоподателя в неговото заявление от 24.06.2011 г. Счита жалбата за недопустима и поради просрочие. С молбата си, вх. № 12-00-0159 от 04.11.2011 г. жалбоподателят е депозирал в министерството не жалба срещу административен акт по смисъла на чл. 145 и сл. АПК, а молба за преразглеждане по чл. 91 АПК.

Алтернативно счита жалбата за неоснователна. В регистъра, действал до изменението на Закона за авторското право и сродните му права, видовете права, начините на използване и видовете произведения, които съответната организация има право да управлява не са подлежали на вписване. С изменението на закона е въведен нов самостоятелен режим на регистрация на организацията за управление на колективни права. Сочи, че в жалбата си ЕАЗИПИ съвсем произволно посочва начините на използване, за които претендира, и които са различни от тези, заявени със заявлението. Твърди, че оспореният административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, при спазване на процесуалния и материалния закон.

С оглед на отменителното определение на петчленния състав сочи отново, че в заявлението са изброени само онези категории права, начини на използване и видове произведения, които са предоставени на ЕАЗИПА с договорите между авторите-членове и учредената от тях организация. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от юрисконсулт Людмила Харизанова и адв. Любомира Карпузова, Софийска адвокатска колегия.

II. По допустимостта на жалбата:

Релевантни за допустимостта на жалбата в случая са два факта - характера на оспорения акт и срока на подаване на жалбата.

1. По характера на оспорения акт:

С определение № 15979 от 13.12.2012 г. Върховният административен съд приел, че е налице отказ на министъра на културата да впише в регистъра и удостоверението заявени от ЕАЗИПА категории права, начини на използване и видове произведения, възложени му с писмени договори за управление. С оглед на това задължително за настоящия състав определение съдът приема, че е налице подлежащ на оспорване мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт, с който се признават права - правото да се упражнява дейност по колективно управление на авторски права. Отказът, доколкото за него не е налице законова забрана за оспорване по съдебен ред и с оглед на факта, че пряко засяга права и законни интереси на адресата подлежи на оспорване по съдебен ред.

1. По срока на подаване на жалбата:

Релевантни за преценка на допустимостта на жалбата на ЕАЗИПА са следните факти:

1. Удостоверението за регистрация на колективно управление на права, № 12-00-0159 от 27.10.2011 г., издадено от министъра на културата, било връчено на ЕАЗИПА на 27.10.2011 г.

1. На 01.11.2011 г. ЕАЗИПА подала заявление до министъра на културата, с което го информира за допуснати грешки в удостоверението за пререгистрация и искане те да бъдат отстранени.

1. На 04.11.2011 г., чрез министъра на културата, ЕАЗИПА обжалвала удостоверението, алтернативно мълчаливия отказ на министъра на културата пред Върховния административен съд. Жалбата до Върховния административен съд била придружена с молба от ЕАЗИПА, с която искала:

а) на основание чл. 91, ал. 1 АПК министърът да се произнесе по заявление, вх. № 12-00-0159 от 01.11.2011 г.;

б) да изпрати на Върховния административен съд депозираната на 04.11.2011 г. жалба;

в) да коригира първата страница на публичния регистър;

1. На 10.11.2011 г. ЕАЗИПА внесла ново заявление до министъра на културата, с което го информирала отново за отправените до тогава искания и обжалване пред Върховния административен съд и възразила по конкретно излъчен материал по Българската национална телевизия.

1. На 16.11.2011 г. ЕАЗИПА внесла отново заявление до министъра на културата, с което по повод на проведен на 14.11.2011 г. разговор подробно го информирала за хода на всички направени до този момент искания и подадени заявления и жалби.

1. С молба от 23.11.2011 г. до Върховния административен съд ЕАЗИПА поискала съдът да изиска подадената жалба и административната преписка.

От така установените факти е видно, че от датата на връчване на ЕАЗИПА на удостоверение № 12-00-0159 до датата на подаване на жалбата до съда (чрез органа, чийто акт се обжалва) са изминали по-малко от четиринадесет дни (от 27.10.2011 г. до 04.11.2011 г.). Това означава, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. В случая, с оглед на специфичността на хипотезата - частично произнасяне по искане и мълчаливо непроизнасяне по останалата част от същото, съдът приема, че приложим е срока по чл. 149, ал. 1, не този по ал. 2 АПК. Изводът за спазване на срока за обжалване не може да бъде променен от подаденото преди изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК искане на основание чл. 91, ал. 1 АПК. В случая е безспорно, че оспорения мълчалив отказ на министъра не може да бъде обжалван по административен ред с оглед на изричната разпоредба на чл. 82, ал. 1, т. 2 АПК. Поради това твърдението на ответника, че било налице незавършено производство по чл. 91 АПК е неоснователен.

Видно от горното жалбата е допустима - подадена е от надлежно лице, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

III. По правото:

1. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, Държавен вестник, бр. 25 от 25.03.2011 г., в сила от 25.03.2011 г., законодателят въведе следните релевантни за предмета на спора изменения:

а) създаде нов раздел Iа "Колективни управления на права" като:

чл. 40, ал. 2 определи, че организации за колективно управление на авторски права могат да бъдат само сдружения на автори и други носители на такива права;

чл. 40а, ал. 1 и 2, т. 1 и 2 - министърът на културата осъществява надзор върху дейността на организациите за колективно управление на авторски права като, inter alia извършва регистрация на организациите за колективно управление на авторски права, извършва промени и заличава регистрация и издава удостоверения за регистрация; създава и поддържа публичен регистър организациите за колективно управление на права;

чл. 40б - придобиване качеството на организация за колективно управление на авторски права след регистрация по реда на чл. 40, ал. 1, както и условията за регистрация.

б) § 42, ал. 1 - организациите за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизане в сила на този закон са били регистрирани в Министерството на културата по реда на чл. 40 и в периода след 1 януари 2005 г. са събирали, разпределяли и изплащали възнаграждения за носителите на права, подават заявление да се пререгистрират по реда на чл. 40б, ал. 2 в срок до три месеца от влизане в сила на този закон. Към заявлението се прилагат документите по чл. 40б, ал. 2, т. 2 - 11 и по чл. 40д, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5.

в) Организациите по ал. 1 продължават дейността си до издаване на удостоверение за регистрация или отказ за регистрация. Организации, регистрирани съгласно чл. 40 за събиране на компенсационни възнаграждения по реда на чл. 26, подават заявления за регистрация заедно с документите по ал. 1, изречение второ в предвидения в ал. 1 срок, без да преустановяват дейността си;

г) § 42, ал. 3 - организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизане в сила на този закон са били регистриране в Министерството на културата съгласно чл. 40 и не отговарят на изискванията на ал. 1, изречение първо, преустановяват дейността си по колективно управление на авторски и сродни права от датата на влизане в сила на този закон. В тези случаи чл. 40в, ал. 4 се прилага съответно;

г) § 44 - Министърът на културата в срок до един месец от влизане в сила на този закон създава регистъра по чл. 40г.

IV. По фактите:

1. Европейската агенция за защита на изпълнителски, продуцентски и авторски права е сдружение с нестопанска цел, регистрирано с решение № 1 от 31.01.2008 г. на Софийски градски съд, по фирмено дело № 19789/2007 г.

1. В чл. 5 от Устава на сдружението е посочено, че то е "доброволно обединение на артисти-изпълнители от всички жанрове, продуценти на звуко и музикални видеозаписи, независими продуценти на филми, аудио-визуални произведения, програми и предавания, автори на музикални и литературни произведения:

артисти - изпълнители: като носители на права върху техните изпълнения;

продуценти на звуко и видеозаписи: като носители на права върху техните записи;

независими продуценти на филми, аудиовизуални произведения, програми и предавания: като носители на права върху техни записи;

автори на музикални и литературни произведения: като носители н а права върху техните произведения.

1. ЕАЗИПА била регистрирана в Министерството на културата на 06.02.2008 г. като сдружение за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40 (отм.) ЗАПСП. В представеното по делото извлечение от регистъра по чл. 40, ал. 4 (отм.) не са визирани категориите права, начините на ползване и обектите на закрила, които асоциацията била упълномощена да защитава.

1. Със заявление, вх. № 12-00-0159 от 24.06.2011 г., ЕАЗИПА заявила искане да бъде пререгистрирана от министъра на културата по реда на § 42 ЗАПСП и да бъде включена в регистъра по чл. 40а, ал. 2, т. 1 ЗАПСП. В заявлението са посочени:

а) категория права: авторски и сродни;

б) начин на ползване: продажба и препродажба на произведения на изкуството; отдаване под наем; предаване чрез кабел; отдаване под наем или в заем, свободно използване чрез заплащане на компенсационно възнаграждение (начините предвидени в чл. 20, 20а, 21, 22а, 24, 25 и 26 ЗАПСП);

в) видове произведения: литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; музикални произведения; сценични произведения -драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други; филми и други аудио визуални произведения; произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти; произведения на архитектурата; фотографски произведения и произведения, създадени по начин аналогичен на фотографския; проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката; графично оформление на печатно издание; кадастрални карти и държавни топографски карти; превод и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби; аранжименти на музикални произведения и фолклори творби; периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали; част от произведение, както и подготвителни скици, планове и други подобни;

1. С писмо от 10.08.2011 г., изх. № 12-00-0159, министерството на културата уведомило ЕАЗИПА за нередовности в заявлението като определило едномесечен срок отстраняването им.

1. Със заявление от 03.09.3011 г., вх. № 206-05, ЕАЗИПА внесла в министерството уточнения по поставените въпроси и двадесет и два броя документи, както следва:

а) т. 1 - приетите с решение на общото събрание на ЕАЗИПА от 16.06.2011 г. Вътрешни правила за разпределение на постъпленията от сключените договори с ползватели;

б) т. 2 - декларирала, че към датата на подаване на заявлението няма сключени договори за взаимно представителство с чуждестранни организации, но десет такива са в процес на финализиране;

в) т. 3. ЕАЗИПА конкретизирала, по повод искането на министерството да уточни за какви видове права по смисъла на чл. 40д, т. 4 ЗАПСП се отнася списъка на ползвателите, че договорите са по реда на чл. 58 ЗАПСП с предмет правата на всички видове автори в музикално сценичните изкуства:

правоносители с авторски права - композитори, автори на текст и аранжимент;

правоносители със сродни права - правата на всички видове изпълнители - диригенти, солисти - инструменталисти и вокал, във всички видове формации в музикално сценичните изкуства и правата на музикалните продуценти и издатели;

г) т. 4 - получените суми, необходимо-присъщите разходи, подлежащата на разпределение сума, както и взаимоотношенията на асоциацията с Музикаутор и Профон.

1. Със заповед № РД-9-К-0168 от 21.09.2011 г. министърът на културата назначил комисия за разглеждане на заявленията за регистрация по на организациите за колективно упражняване на права по чл. 40а ЗАПСП.

1. На 27.09.2011 г. комисията разгледала заявленията и приложените документи и предложила на министъра, с протокол, "да издаде удостоверения за регистрация за категориите права, начини на използване и обекти на закрила, съгласно приложените към настоящия протокол проекти на удостоверения на следните 6 (шест) организации", между които фигурира и ЕАЗИПА. В протокола няма яснота относно предмета на регистрация - така, както е заявен или с определени изключения.

1. Със заповед № РД-09-0603 от 27.10.2011 г. министърът на културата разпоредил:

т. I "Да се регистрират следните организации за колективно управление на права по Закона за авторското право и сродните му права" като под т. 6 е Сдружение "Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права;

т. II "На регистрираните организации да се издадат удостоверения за регистрация, като същите имат право да упражняват своята дейност само по отношение на категориите права, начините на използване и видовете обекти на закрила, упоменати в издаденото удостоверение. "

т. III "Регистрираните организации да бъдат вписани в публичния регистър на организациите за колективно управление на права по чл. 40г от ЗАПСП като вписването се публикува на страницата на министерството в интернет. "

1. На 27.10.2011 г. министърът на културата издал на ЕАЗИПА удостоверение № 12-00-0159, в което посочил, че сдружението е регистрирано по реда на чл. 40б, ал. 1 ЗАПСП в регистъра на министерството като организация за колективно управление на права, начини на използване и обекти на закрила:

а) за получаване на отчисления от цената на продажбата, дължима на автори на произведения на изкуството при препродажба на техни произведения, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведение на изкуството (чл. 20 и 20а ЗАПСП);

б) за отдаване под наем и в заем на обекти на закрила по този закон (чл. 22а, ал. 1 и 2, чл. 84, 90, 90в ЗАПСП);

в) за разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове да възпроизвеждане на обекти на закрила по този закон от физически лица за лично ползване (чл. 26, ал. 1, изречение първо и ал. 8 ЗАПСП);

V. По съществото на спора:

С оглед задължителното за настоящия състав определение № 15979 на Върховния административен съд съдът следва да установи първо, с оспорената регистрация органът по всички заявени категории права, начини на използване и обекти на защита ли се произнесъл, и ако да, второ, законосъобразен ли е отказа от регистрация на претендирани права.

За да се установи с оспорената регистрация министърът по всички заявени категории права, начини на използване и обекти на защита ли се произнесъл е необходимо да се сравни заявеното от жалбоподателя и признатите чрез регистрацията права на ЕАЗИПА. Видно от приложеното по делото заявление от 24.06.2011 г. сдружението заявило авторски и права, сродни на авторските права при следните начини на използване: продажба - чл. 19, препродажба - чл. 20 и 20а; излъчване по безжичен път (чл. 18, ал. 2, т. 4); предаване и препредаване на произведението по кабел (чл. 18, ал. 2, т. 5); предаване по всяка друга електронна медия, предоставяне на електронен достъп (чл. 18, ал. 2, т. 10) - чл. 21; отдаване под наем или заем - чл. 22а; свободно използване без и със заплащане на компенсационно възнаграждение - чл. 24, 25 и 26, по отношение на посочените в т. IV. 3, б. "в" произведения, т. е. всички визирани в закона обекти. С уточнението от 03.09.2011 г. жалбоподателят посочил, че исканите за регистриране права са авторските права в музикално сценичните изкуства и правата, сродни на авторските на всички видове изпълнители с начин на използване - публично изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП (приложените договори са именно за този начин на използване). Видно от издаденото удостоверение министърът признал авторски права при препродажба на произведения на изкуството - чл. 20 и 20а; при отдаване под наем и в заем на всички обекти на закрила по закона - чл. 22а; при възпроизвеждане на обекти на закрила по закона от физически лица за лично ползване - чл. 26, ал. 1, изречение първо и ал. 8.

Следователно непризнати от органа са останали авторски права относно посочените видове произведения (виж т. IV. 3, "в") с начин на използване по чл. 21, което означава по чл. 18, ал. 2, т. 4, 5 и 10 по заявлението от 24.06.2011 г., авторски права за публично изпълнение на музикални и литературни произведения - чл. 18, ал. 2, т. 2 (от уточнението от 03.09.2011 г.) и правата, сродни на авторските за музикално-сценичните изкуства с начин на използване - публично изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП (от уточнението от 03.09.2011 г.). По отношение на тези права министърът на културата нито постановил признаване и вписване в регистъра и удостоверението, нито постановил изричен отказ.

С оглед на отговора на първия релевантен въпрос - че е налице непроизнасяне по права, начини на използване и произведения, за които сдружението е подало заявление за пререгистрация по смисъла на § 42 ЗАПСП, съдът следва да извърши проверка законосъобразен ли е мълчаливия отказ на министъра да извърши регистрация на заявените права.

Проверката за законосъобразност на мълчаливия отказ на министъра налага да се установи ЕАЗИПА за всички заявени и отказани права, начини на използване и видове произведения ли е упълномощена от своите членове. Сравнението на чл. 5 от устава на сдружението с регистрираните права показва, че от непризнатите права ЕАЗИПА е упълномощена от своите членове да управлява колективно авторски права на автори на музикални и литературни произведения с начин на използване определен чрез разпоредбата на чл. 10 на устава - чл. 18, 19, 21, 22, 22а, 58 ЗАПСП, както и права, сродни на авторските на артисти-изпълнители, продуценти на звуко и видеозаписи, независими продуценти на филми, аудиовизуални произведения, програми и предавания по смисъла на чл. 76, ал. 1, т. 1, 2 и 3; чл. 86, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и чл. 90а ЗАПСП. Сравнението на визираните в заявлението права и на тези, за които сдружението е упълномощено, показва, че в заявлението са посочени всички произведения по смисъла на чл. 3 ЗАПСП, нещо, за което сдружението не е упълномощено от своите членове. В чл. 5 на устава са вписани само музикални и литературни произведения. Следователно с изключение на музикални и литературни произведения ЕАЗИПА не е упълномощена от своите членове за други видове произведения. Посочването им в заявлението чрез изброяване на пълния списък на произведения по смисъла на чл. 3 ЗАПСП не може да породи права на сдружението, поради което непроизнасянето на министъра досежно тях е законосъобразно.

В същото време изключително по некоректен начин са формулирани и начините на използване на правата. Вместо да посочи визираните в чл. 18, ал. 2 начини на използване жалбоподателят предпочел да посочи с думи някои от начините за използване (като включително повтори някои от тях) и едновременно с това да изброи почти всички разпоредби от раздел II "Имуществени права" и глава пета "Свободно използване на произведения". (Този начин съответства на чл. 10 от устава, в който също общо са изброени разпоредбите на закона.) Тази непрецизност явно не е породила въпроси за органа, тъй като в изпратеното до заявителя писмо на 10.08.2011 г. въпроса за начините на използване на заявените права не е бил поставен. Комисията поискала допълнително информация за вътрешните правила за разпределение на постъпленията, за видовете права по списъка на ползвателите по смисъла на чл. 40д, ал. 1, т. 4, за размера на общата сума, която сдружението получило по смисъла на чл. 40д, ал. 1, т. 5, но не и за уточняване на релевантните начини на използване на заявените правила. В протокола от заседанието на комисията от 27.09.2011 г., изключително лаконично е посочено, че "указанията за отстраняване на нередностите в документите са изпълнени в дадения едномесечен срок", поради което е предложено на министъра "да издаде удостоверения за регистрация за категориите права, начини на използване и обекти на закрила съгласно приложените към протокола проекти на удостоверения" на шест организации, в т. ч. и на жалбоподателя.

Видно от изложеното до момента на издаване на удостоверение № 12-00-0159 от 27.10.2011 г. за компетентния орган въпроса с изясняване на заявените от ЕАЗИПА начини на използване на права и обекти на защита не е бил поставян под съмнение по какъвто и на било начин. Едва в писмената защита при приключване на съдебното дирене по настоящото дело процесуалният представител на министъра заявява, че "в настоящия процес, както и в производството пред административния орган, жалбоподателят не е конкретизирал какви са правата по категории и начини на използване, които претендира да упражнява". Отчитайки задължителността на отменителното определение на петчленния състав, както и факта, че неговите мотиви са изградени на основата на изложеното в писмената защита на органа съдът, съпоставяйки твърдението на процесуалния представител на органа, че "всички заявени обекти на защита, категории права и начини на използване са включени в удостоверението за регистрация и не е налице нито изричен, нито мълчалив отказ" с цитираното по-горе друго негово твърдение, както и със заявеното от него, че "жалбоподателят не е заявил за регистрация тази категория права" е длъжен да посочи, че твърденията са взаимно изключващи се. Или заявителят не е конкретизирал правата и начините на използване, които претендира, и тогава органът не би могъл да се произнесе законосъобразно, тъй като не е ясен предмета на искането, или правата и начините на използване са били ясни за органа и той се е произнесъл по всички заявени права и начини на използване.

Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че ЕАЗИПА попълнила непрецизно заявлението си за пререгистрация по смисъла на § 42 ЗАПСП. Но предмет на преценка за законосъобразност не е заявлението на сдружението, а мълчаливия отказ на министъра. При констатирана от съда непрецизност на заявения начин на използване на права, потвърдена и от процесуалния представител на министъра, съдът счита, че мълчаливия отказ от регистрация е постановен без министърът да е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК - да постанови акта след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Вярно е, че в случая се търси признаване на права и доказателствената тежест за установяване на релевантните факти и обстоятелства е на субекта, който ги претендира, но и в тази хипотеза административният орган е длъжен да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Никаква разумност и добросъвестност не може да се открие в приемането и разглеждането на едно заявление, което определено се отличава от устава на сдружението. Следва ясно да се посочи, че правата на организациите за колективно управление на права са само и единствено правата, които техните членове им отстъпват - чл. 40, ал. 1 ЗАПСП. Именно по силата на учредителния си акт тези правни субекти стават носители на правото да договарят използването на произведенията на техните членове по един или друг начин и да събират възнаграждения за това. Министърът на културата е имал на разположение устава на ЕАЗИПА, а ако не е разполагал с него е следвало да го изиска. Следвало е именно с оглед на учредените с устава права да извърши проверка за съответствие на правата, начините на използване и обектите на закрила по подаденото заявление. Следвало е органът, ако констатира несъответствие в някоя от обстоятелствата, релевантни за вида и обема на трансферираните на сдружението права от неговите членове (права, начин на използване, произведения) да укаже на заявителя да отстрани нередовностите като посочи ясно начина на използване и видовете произведения, за които неговите членове притежават защитени от правото права. Ако органът бе отчел горните обстоятелства и бе изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 2 АПК би установил, че посочването от жалбоподателя в заявлението му на чл. 21 фактически визира начин на използване на права по чл. 18, ал. 2, т. 4, 5 и 10, а посоченото в уточнението на заявлението - начин на ползване по чл. 18, ал. 2, т. 3. Това съответства на правото на организацията за колективно управление на права по чл. 40б, ал. 4, т. 1 ЗАПСП.

Следва също така да се посочи, че в писмената защита на процесуалния представител на ответника от една страна, се твърди, че "с оглед на разпоредбата на чл. 40б, ал. 4, т. 1 ЗАПСП, претендираните от жалбоподателя права се припокриват с тези на сдружение Музикаутор" и сдружение "Профон". В тази хипотеза законовото изискване е за представяне на писмено споразумение с тях в качеството им на титуляри на първата регистрация за тези права", а от друга в същата защита се твърди, че "на жалбоподателя не са давани указания да представя споразумение с титуляра на първата регистрирана организация за същите категория права", което противоречи и на вече посоченото, че в административното производство "жалбоподателят не е конкретизира какви права по категории и начини на използване" претендира. Тъй като става въпрос за мълчалив отказ съдът не счита за необходимо да посочи, че § 42 визира пререгистрация, поради което изискването на чл. 40б, ал. 4 ЗАПСП не би могло да се прилага.

Видно от изложеното ако министърът на културата бе изпълнил задълженията си по чл. 35 и 36 АПК - да направи преценка на точния обем на заявените за регистриране права, начини на използване и защитени обекти щеше да установи, че не се е произнесъл по заявени от жалбоподателя авторски права за музикални и литературни произведения с начин на използване по чл. 18, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 10 ЗАПСП, както и по права, сродни на авторските на артисти-изпълнители, продуценти, независими продуценти по чл. 21 ЗАПСП. Разбирането на съда за характера на регистрацията изцяло съвпада с изложеното в отменителното определение, но именно защото отказа регистрацията да се извърши трябва да отговаря на всички изисквания за законосъобразност на административния акт при тези доказателства по делото съдът приема, че органът нито изпълнил задълженията си да постанови акта след като изясни фактите и обстоятелствата по значение за случая, нито изпълнил задължението си по чл. 40б, ал. 7 ЗАПСП да се произнесе с изричен отказ. С оглед на това обжалвания мълчалив отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество от съда преписката следва да бъде изпратена на органа за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в настоящите мотиви.

С оглед на изхода от делото, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на културата, юридическото лице в чиято структура е административният орган, да заплати на ЕАЗИПА направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 25, 00 лв. държавна такса и 700, 00 лв. адвокатско възнаграждение, внесено реално, съгласно договор за правна защита и съдействие № 014391 от 09.02.2012 г.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд