Решение № 285 от 3.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2016 г.

Решение № 285 от 3.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от изп. директор Х. Х. чрез адв. В. П. срещу решение № 215 от 21.12.15 г. по в. гр. дело № 548/15 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 1201 от 18.06.15 г. по гр. дело № 437/13 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която се прогласява на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 вр. чл. 40 ЗЗД нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт /, рег./№ /, дело /№ / на нотариус О. Ш., рег./№ /, сключен на 9.11.2009 г., поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в договоряне от пълномощник на прехвърлителя и приобретателя във вреда на първия упълномощител предвид уговорената по-ниска от пазарната цена на имота, по предявен иск от М. И. С. срещу [фирма] [населено място]. С определение № 549 от 16.06.16 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост, като поставено по недопустим иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради липса на правен интерес от предявяването му с оглед прекратеното производство по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради отпадане на правния интерес за ищцата от предявяване на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а по същество излага оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа, че по делото са събрани доказателства за недостатъци на имота и за предходни правоотношения между страните и трети лица по повод процесния имот, освен тези за разликата в цените, които съдът не е обсъдил в тяхната взаимна връзка, за да обоснове извода, че като е договарял, пълномощникът не е увредил интересите на ищцата и продажбата не накърнява добрите нрави. Ответницата по жалбата М. И. С. счита, че решението е допустимо и правилно, и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 10.12.07 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с обещател М. С. и купувач [фирма], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 522 кв. м., за цена от 200 000 евро, както и че с пълномощно от 5.11.09 г. С. е упълномощила П. М. с права да я представлява в качеството й на собственик, при цена и купувач, каквито намери за добре включително като договаря сама със себе си. На 9.11.09 г. е сключен окончателен договор за покупко-продажба между страните, и двете представлявани от М., за продажна цена от 46 405.80 лв, съвпадаща с данъчната оценка на имота, която сделка е обективирана в нот. акт № 91/2009 г. От назначената съдебно-техническа експертиза съдът е приел за установено, че пазарната цена на имота към момента на сключване на договора по нот. акт № 91/09 г., е била в размер на 902 000 лв. Направен е извод, че е налице нищожност на сделката поради противоречието й с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, изразяващо се в разликата в договорената цена от 46 405.80 лв и действителната пазарна цена от 902 000 лв. Приети са за неоснователни възраженията на ответното дружество, че пазарната цена на имота не е съобразена с тежестите върху него, както и че е изплатил задължения на ищцата от 60 000 лв по друг предварителен договор от 2004 г. към трето лице А. Г., като е изложен мотив, че тези обстоятелства не могат да доведат да намаляване на цената в десетки пъти. Производството по гр. дело № 437/13 г. пред Варненския окръжен съд е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 40 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключен договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт /№ /, на идеални части от недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор /№ /, предявен от М. С. срещу [фирма], както и за предаване на владението върху реална част с площ от 522 кв. м. от същия имот, с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от същата страна срещу [фирма], на което [фирма] е продало имота с нот. акт / № / С влязло в сила определение № 496 от 12.02.14 г. на окръжния съд е прекратено производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Мотивите са, че по предходно дело/ гр. дело № 5082/07 г. на В./между същите страни производството по иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имота, предмет и на настоящия иск, е прекратено поради отказ. При така установените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. В разглеждания случай за ищцата е отпаднал правния интерес от търсената с иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД защита при влязло в сила определение за прекратяване на производството по ревандикационния иск, защото при успешен изход на спора решението не би могло да доведе по промяна в имуществената сфера на ищцата. Същата не би могла да претендира връщането на даденото по атакуваната сделка от [фирма] като последица от уважаването на иска по чл. 26 ЗЗД, след като се е отказала от правото си на собственост върху имота и е признала права на приобретателя по последната придобивна сделка [фирма]. От горното следва, че като е преценявал процесуалната допустимост /правния интерес/на предявения иск въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, което съгласно чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 изр. 1 ГПК налага обезсилването му и прекратяване на делото. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 413 лв съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.