Решение № 16853 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4255/2011 г.

Решение № 16853 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4255/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Надежда Ви" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, правоприемник на ЕТ "Надежда-Венцислав Йорданов" против Решение № 57 от 06.01.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 3513 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2000906341/02.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 186/05.02.2010 г., в частта му, с която за данъчен период 2006 г., въз основа на увеличение на ФР са определени допълнително данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 30 400 лв. главница и 11 264,27 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод за дължимост на определените данъчни задължения за 2006 г., при положение, че данъчните събития на доставката на строителни услуги, срещу които са процесните приходи, са възникнали през 1997 г., при учредяването на правото на строеж по нотариален ред. Излагат се подробни оплаквания се иска отмяна на решението, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София, при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите на учредяване на право на строеж на ЕТ "Надежда-Венцислав Йорданов" от страна на две физически лица през 1997 г., в замяна на което търговецът се е задължил да престира на учредителите на суперфицията строителни услуги за построяването на конкретни обекти в сградата, завършена през 2006 г. С РА е прието, че са налице условията на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) за увеличаване на ФР за 2006 г. със сумата 126 023,63 лв. - стойност на неотчетени в периода на отчитане на извършените разходи - 2006 г., приходи срещу престираните строителни услуги и при определена данъчна основа 132 514,59 лв. са определени посочените преки данъчни задължения. Правилно съдът е приел, че едва през 2006 г., когато е завършена процесната сграда, разходите, извършени за доставките на строителни услуги, следва да се отразят във финансовия резултат за тази година, защото през този период предприятието черпи икономическа изгода от сделката, а и действителните приходи и разходи не могат да бъдат оценени към момента на учредяване на правото на строеж. Оценката на приходите може да бъде извършена едва след приключване на баланса за 2006 г. и търговецът е следвало да съобрази принципа на съпоставимост на приходи и разходи по чл. 4, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството. Като не е отчел приходите от сделката в периода на отчитане на разходите, търговецът е осъществил хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), както правилно е приел и първоинстанционният съд. Основното касационно оплакване за датата на данъчното събитие по ЗДДС (отм.) в хипотезата на бартер е неотносимо към процесния спор, в който основният въпрос е: за кой данъчен период следва да са отчетени приходи във връзка със сделката по ЗКПО (отм.). Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение