Решение № 7779 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16582/2011 г.

Решение № 7779 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16582/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 259 от 17.11.2011 г. по адм. дело № 353/2011 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна ЕТ "Деси - Тончо Вълчев", гр. Раднево, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на ЕТ "Деси - Тончо Вълчев", гр. Раднево първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24 806 от 14.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за кампания 2009 г. сума в размер общо на 17 256,14 лв., от които 11 777,56 лв. по СЕПП и 5478,59 лв. по НДП, във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 24/310510/49815 271110609/28981. Мотивите са свързани с констатирана впоследствие чрез кръстосани проверки официална информация в ИСАК, въз основа на която е намалена помощта за подпомаганата площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, основание за отмяна по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложените мотиви в административния акт за застъпени площи не съответстват на доказателствата по делото, защото съдебният експерт установява, че тези двойно заявени площи са изключени от изчисленията за субсидиите на допустимите за подпомагане площи, направени през 2010 г. и всъщност не са предмет на АУПДВ. Не двойното заявяване е основание за редукция на извършеното плащане, а установени впоследствие данни относно допустим слой площи за подпомагане по СЕПП чрез три кръстосани проверки. Съдът приема, че административният орган не е спазил административно-производствените правила по чл. 24, т. 2 и чл. 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. за установяване на фактите относно верността на установените несъответствия и причините, довели до тези несъответствия. Нарушен е чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., тъй като погрешните действия на националния орган по прилагане на схемите за директно подпомагане и липсата на недобросъвестно поведение от бенефициента не обосновават намаление и изключване на помощите. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Освен това административният орган има задължение по чл. 35 от АПК да издаде акта след изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая и след обсъждане на възражението и обясненията на заинтересованите граждани и организации. Фактическите основания в акта за установяване на публично държавно вземане са за недължимо изплащане на суми поради двойно заявени плащане, но те са необосновани, защото не се подкрепят от данните по делото. Относно посочените в мотивите извършени кръстосани проверки, с които са установени недопустими площи за подпомагане, административният орган не е изложил конкретни факти - за какви части от заявените площи са извършени, какво точно е установено по отношение на жалбоподателя. От мотивите към акта не става ясно нито за какви площи са извършени специализирани анализи, нито какви точно са резултатите от проверките. Обосновано съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с предстоящо издаване на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че всички застъпени имоти са извадени от заявлението на бенефициента, поради което застъпените имоти не са основание за отпускане на помощите, нито застъпването е основание за принудителното им събиране. От проведена одитна комисия на ЕК, извършените допълнителни специализирани анализи и проверки за коректността на слоя "Площи, подходящи за подпомагане от СЕПП", отразени при втори Допустим слой и предаден в ДФ"Земеделие", са установени факти, послужили като основание за изключване на площи от подпомагане. Но към АУПДВ липсват конкретни мотиви в този смисъл. Намаляването на допустимите площи за подпомагане е в резултат на извършените кръстосани проверки от м. 11.2009 г. и м. 12.2010 г., и установената разлика при специализираните анализи и проверки на коректността на слоя "площи допустими за подпомагане" (на база сателитни снимки и канцеларско дешифриране на ЦОФК, които данни се ползват от ДФЗ за кръстосани проверки), а не се дължи на разликата в измерванията (вещото лице). Следователно липсва недобросъвестно поведение на бенефициента. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. е извършено на 22.03.2010 г. (л. 40 от делото), а административният акт е издаден на 14.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът, са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО) 1122/2009 г. позоваванията на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Предвид изхода на спора следва да се уважи молбата на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение от 200 лева като направени за настоящата съдебна инстанция разноски. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК