Решение № 15 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5285/2007 г.

Решение № 15 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5285/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по жалба на В. А. О. и Н. В. О. - втората чрез процесуалния си представител адв. А, против въззивното решение без номер от 21 май 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2005 г., с което е оставено в сила решение без номер от 8 януари 2002 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2000 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторите изтъкват, че изводите на съда за правата на собственост на ищците не са съобразени с процедурата по ЗСПЗЗ, с регулационните промени и липсата на скица, издадена от техническа служба, поради което решението е недопустимо и нищожно; съдът е приел незаявено придобивно основание - заявено е наследство и делба, а съдът е приел давностно владение; съдът е приел, че 590 кв. м от имота на касаторите е придаден по регулация. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В писмени бележки процесуалния представител на ответниците адв. Б изтъква, че жалбата преповтаря доводите на въззивната жалба, а въззивният съд е съобразил указанията на ВКС. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При извършената проверка касационната инстанция счита, че оплакването на касаторите за нищожност и недопустимост на атакуваното решение е неоснователно. Преди всичко решението не е нищожно. Съдебното решение е нищожно, когато не отговаря на основните процесуални изисквания за валидност: поставено е от незаконен състав, извън пределите е на правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена форма, не е подписано, неразбираемо е дори чрез тълкуване. Макар касаторите да не са изложили съображения за твърденията си в тази насока, при прегледа на атакуваното решение касационният съд не съзря пороци относно валидността на решението. Атакуваното решение не е и недопустимо, защото е постановено в рамките на претенциите на ищците и при спазване на процесуалните предпоставки за предявяването на иска. Не може да се сподели твърдението на касаторите, че искът е преждевременно предявен, защото процедурата по земеделската реституция не била завършена поради непредставянето на скица към възстановителното решение на поземлената комисия. Предвид времето, в което е постановено решението на комисията, а именно - 1992 г., правилото на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, действало към онзи момент, не е изисквало прилагането на скица на имота, поради което следва да се счете, че процедурата по възстановяването на собствеността е завършена с издаването на легитимиращото ищците решение на поземлената комисия. За да постанови решението си въззивният съд приел, че наследодателят на ищците придобил имота по давност; процедурата по възстановяване на имота е приключила; земята е възстановена, независимо, че е в регулация, защото върху него няма данни да са построени сгради или да има отстъпено право на строеж или такъв да е започнал; праводателката на ответниците е получила имот по завещание от брат си, но този имот навлиза с 590 кв.м. в имота на ищците; кадастралната промяна не е основание за придобиване на правото на собственост, а липсват данни за процедура по чл. 115 от ЗТСУ за обезщетяване на собствениците; праводателката е прехвърлила чужд имот. Съдът е сезиран с установителен иск за собственост по реда на чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Ищците-ответници по касация сочат в исковата молба, че са собственици по наследство на ливада, а праводателят им го получил по доброволна делба; ищците владели имота след възстановяването му, но ответниците оспорват правата им. Атакуваното решение е правилно. Не може да се сподели твърдението на касаторите, че изводите на съда за правата на собственост на ищците не са съобразени с процедурата по ЗСПЗЗ. По делото е установено, че с решение от 16 декември 1992 г. на ответницата по касация Д. като наследник на А. К. било възстановено правото на собственост върху ливада от 1500 кв.м. в м. "Бояна" в София, като в реални граници се възстановявали 1465 кв.м., а остатъкът попадал в път. Имотът е в регулация, върху него не са осъществени постройки, поради което реституцията му е била възможна при условията на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. В исковата си молба ответниците по касация изрично са подчертали, че претендираното от тях право на собственост произтича от придобиването на имота от страна на наследодателя им по силата на осъществена доброволна делба, но той владял имота преди внасянето му в ТКЗС. Правата на наследодателя на ответниците били установени с протокол за съдебна делба от 1945 г. По този протокол наследодателят на ответницата получил в дял ливада от 1550 кв.м. в м. "Средно ливаге" - част от парцел **** кв. 278 от плана на К. село, при съседи - улица, Ц. К., наследници на К. К., и наследници на И. К. Този имот продължил да бъде владян и обработван от А. К. до внасянето му в ТКЗС. Ето защо напълно основателно съдът приел, че при условията на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ имотът бил придобит по давност от страна на наследодателя на ответниците по касация, поради което не е прието непредявено придобивно основание относно процесния имот. На претенциите на ответниците касаторите противопоставили придобиването на имот от наследниците на И. К. през 1947 г. по обстоятелствена проверка върху ливада в м. "Средно ливаде" от 13000 кв.м. при съседи Б. и К. К., А. К., Т. и Л. П. К. и други. С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1990 г. Цветанка Г. (дъщеря на И. ) прехвърлила на касаторката празно дворно място от 2170 кв.м. - имот пл. № 1*- д в кв. 15 по плана на гр. С., м. "Манастирски ливади" - "Средно ливаде" - Б. землище, при съседи Т. и Л. К., Д. П., А. К., Б. и К. К. и С. К. Тричленната съдебно-техническа експертиза проследява осъществените върху процесната местност изменения в кадастралните и регулационни планове, като достига до извода, че още в най-стария кадастрален план за местността - този от преди 1956 г., имотите на К. и К. били отразени като съседни. В кадастралния план от 1974 г. имот пл. № 50 (по кадастралния план от 1956 г., записан на К. ) вече не бил отразен, но част от имота на К. бил заснет като пл. № 1* За този имот е отреден парцел **** в кв. 15 по регулационния план от 1979 г. През 1986 г. били образувани нови имоти, между които и имот пл. № 1*- д, който обхваща част от бившия имот пл. № 50 по плана от 1956 г. Застъпващата се част е от 590 кв.м. и това именно е предметът на спора. Имотът е записан на Ц. Г. Промяната от 1986 г. е извършена по молба на Г. на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.), вероятно поради това, че е бил ограден по този начин. Застъпената част по ЗРП от 1995 г. попада в УПИ * в кв. 76, който е възстановен на ищците. Невярно е твърдението на касаторите, че съдът е приел, че 590 кв.м. от имота на касаторите е придаден по регулация. В атакуваното решение съдът е съобразил липсата на основанията за придобиване на правото на собственост по реда на чл. 77 от Закона за собствеността по отношение на процесния имот от страна на праводателката на касаторите. След като тя не е била собственица изцяло на прехвърления на касаторката имот, то и последната не го е придобила по съответния ред. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение