Решение № 12588 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2015 г.

Решение № 12588 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вихър" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. "Генерал Гурко" № 61, ет. 1, подадена чрез пълномощника адв. Кутиев, срещу решение № 905 от 20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2201/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Бургас, представляван от юрк. Марев, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, изложени в писмено възражение, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира становище, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение АС - Бургас е отхвърлил жалбата на "Вихър" ЕООД против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ007223/26.09.2014 г., издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "МПДТР" при община Бургас, потвърден с решение № 70-00-6262/21.10.2014 г. на директора на Дирекция "МПДТР" при община Бургас, с който на дружеството са начислени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2012 г. - 2013 г. за притежавания от него имот, находящ се в гр. Бургас, ж. к. "Изгрев", бл. 112, сутерен, както следва: за 2012 г. - ДНИ в размер на 208.49 лева и лихва за просрочие - 43.99 лева, ТБО в размер на 748.78 лева и лихва от 157.96 лева; за 2013 г. - ДНИ в размер на 208.49 лева и лихва - 22.73 лева, ТБО в размер на 249.59 лева и лихва, възлизаща на 27.20 лв., или общо сума в размер на 1667. 23 лева (1415.35 лв. главница + 251.88 лв. лихва). За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразно определени с оспорения акт суми за местен данък и ТБО за периода 2012 г. - 2013 г. по отношение на декларирания от жалбоподателя собствен имот. Приел е, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че производството е правомерно проведено по почин на органа с оглед наличие на условията в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. 3, пр. последно ДОПК - задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. При липса на спор относно качеството на дружеството като задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и по факта на осъществявана от община Бургас дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо за събиране на отпадъците за района, в който се намира процесния имот, материалната законосъобразност на акта е обоснована с дължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г., въпреки подадената от дружеството декларация по чл. 14, ал. 3 НОАМТЦУТОБ за освобождаване заплащането й поради неползване на имота през съответната година, с оглед неоспорените от жалбоподателя данни от EVN за консумирана в обекта електрическа енергия през отчетния период - 9062.00 квтч дневна и 5023.00 квтч нощна тарифа. Съдът е преценил, че свидетелските показания на живущ в същата кооперация относно непригодност на имота за ползване и неизвършвана търговска дейност в него в началото на 2012 г., както и за наводнение в обекта, наложило отводняването му посредством помпи, не опровергават констатираното от приходния орган ползване на имота през 2012 г., т.к. се отнасят за кратък период от време, докато по делото е установена консумация на значително количество електрическа енергия през периода м. януари - м. декември на същата година. Според съда, данните за извършвани ремонтни дейности в имота обуславят ползването на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, пради което не са налице изключващи дължимостта на таксата основания. Изведено е заключение за правилно формиран размер на задълженията съобразно отчетната стойност на имота и при надлежно прилагане на съответните ставки, определени с решение на Общински съвет - Бургас. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на сочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендираните от дружеството пропуски при разглеждане на делото могат да бъдат обособени в следните групи - необосновано некредитиране на ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания; неправилно даване вяра на представените от ответника писмени доказателства; нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Оплакванията са несъстоятелни. Фактическите установявания на органа, възприети и от съда, кореспондират на доказателствения материал. Първостепенният съд е ценил събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, поотделно и в съвкупност, съобразно приложимите правила на ГПК, с мотивиране на резултата от оценъчния процес. Формирал е съответни на наличните данни изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Липсва нарушение на разпоредбите на чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 170 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, регламентиращи тежестта на доказване - ответникът е установил съществуването на фактическите основания, посочени в атакувания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Решението е постановено при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Атакуваният съдебен акт е обоснован и е постановен при правилно прилагане на материалния закон. Верен е изводът на съда за законосъобразност на АУЗД, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им относно наличието на предпоставките по чл. 71, т. 1, предл. 2 ЗМДТ, при осъществяване на които не се събира такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Цитираната норма в приложимата за случая хипотеза визира кумулативното изпълнение на две изключващи дължимостта на таксата условия - имотът да не се ползва през цялата година, за което своевременно да е подадена декларация по образец. Декларираното неползване не отрича правомощието на органа по приходите да извърши служебна проверка и да установи обратното, респ. - да не зачете декларацията при констатирано невярно нейно съдържание и да таксува собственика на имота. При подадена в срок декларация по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, от значение за правилното решаване на спора е въпросът ползван ли е действително имота или не. Положителният отговор на този въпрос предпоставя правомерността на начислените задължения за процесната услуга. По делото не е спорно, че жалбоподателят в качеството си на собственик на недвижим имот е подал декларация за освобождаване от заплащането на процесната такса през 2012 г., заявявайки, че същият няма да се ползва през цялата година. В резултат на инициирана от органа проверка на декларираното от задълженото лице обстоятелство е получена справка от електроразпределителното дружество, видно от която за обекта е отчетена консумация на значително количество електрическа енергия за периода м. януари - м. декември 2012 г. Неоспорените данни за висок разход на ел. енергия в имота, важими за цялата година, обуславят извод за ползването му, противно на заявеното в подадената от дружеството декларация. Установеното през релевантния период ползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване е основание за дължимост на таксата за нейното предоставяне. При това положение не са изпълнени изискванията на чл. 71, т. 1 ЗМДТ за освобождаване на дружеството от конкретното задължение. Възлагайки му ТБО за 2012 г. в пълен размер, приходният орган е приложил правилно закона. Неоснователно е възражението на касатора, че изводът на съда по основния спорен по делото въпрос относно ползването на процесния имот през 2012 г. е формиран при неправилна преценка на доказателствата. Противно на доводите му, данните за значително количество консумирана електрическа енергия в имота са достатъчни, за да се приеме за доказано ползването му, от една страна, а от друга - свидетелските показания не опровергават фактическите установявания на приходния орган. Изнесените при разпита на посочения от жалбоподателя свидетел данни, преценени с оглед на всички доказателства по делото, не разколебават преценката относно ползването на имота. Крайното заключение на съда по същество за законосъобразно определен размер на задълженията на дружеството за посочения в акта период е в съответствие с доказателствения материал и с релевантната правна уредба. Въпросът за ангажирането на административнонаказателната отговорност на оспорващия е неотносим към предмета на спора. Обстоятелството, че НП № 299/2.07.2014 г., издадено от директора на Дирекция "МПДТР" при община Бургас, е отменено на процесуално основание с влязло в сила съдебно решение не компрометира законосъобразността на АУЗД и не означава, че начислената с него сума за ТБО за 2012 г. е недължима. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АС - Бургас следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят бъде осъден да заплати в полза на община Бургас сумата от 346,70 лв. (триста четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, изчислена върху материален интерес от 1667,23 лв. (от които 1415,35 лв. главница и 251,88 лв. - лихва). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение