Решение № 5411 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2012 г.
ВАСIII отделение17.04.2013 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2830 от 23.05.2012 г. по адм. д. № 3858/2012 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 5411 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Саман Осман Али срещу решение № 2830 от 23.05.2012 г. по адм. д. № 3858/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради незаконосъобразност, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Т. Кулинова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Саман Осман Али гражданин на Ирак, срещу Решение № 220/26.03.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Саман Осман Али е напуснал Ирак през 2011 г., след което нелегално с трафикант отива в Иран, преминава през Турция, където остава в гр. Истанбул 30 дни. На 07.12.2011 г. при опит да мине нелегално в България е заловен от полицията. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Видно от данните по делото по отношение на чужденеца не е било налице преследване или пък основателни опасения от преследване поради някое от посочените обстоятелства, а именно по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Факт е, че преди да отпътува от страната по произход, лицето не е било преследвано или не е било пряко заплашено. Също така във всяко едно от проведените три интервюта чужденецът изрично е посочил, че по отношение на него не са били отправяни заплахи. Касационният жалбоподател не може да се позовава на наличието на опасения, произтичащи от новото положение в Ирак, а именно - политическите промени, и от там да може да оправдае опасенията си от преследване. В случая трябва да се докаже, че вследствие на тези промени, той лично би имал основателно опасение от преследване в случай, че се завърне в страната. От тук следва изводът, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо него не е налице преследване по отношение на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, жалбата му в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и правилно я е отхвърлил. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Саман Осман Али за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си съобразно актуалното положение в Ирак на фона на това, описано в предходните официални справки. В справката се посочва, че е налице значителен спад на терористичната активност, като чести остават нападенията срещу политически фигури, служители на органите на сигурност и на магистратурата. За известно подобрение на положението в страната свидетелства и броят на завърналите се през 2011 г. вътрешно разселени лица и бежанци. Посочва се също така, че относителното подобрение в областта на сигурността е друга причина за връщане, особено в местата, които са били зони на конфликти по време на пика на насилието през 2006 г. и 2007 г. като Багдат, Дияла и Ниневия. На това основание, съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно е прието и това, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 83/04. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че самото му присъствие в Ирак вече създава опасност за живота и здравето му. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение