Решение № 16678 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2013 г.

Решение № 16678 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началника на митница Столична, подадена от пълномощника чрез юк. Станков, срещу Решение № 466 от 22.01.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 1712 по описа на същия съд за 2012 г., отменящо негово Решение № 9600-0015/23.01.2012 г., с което на "Баренц - България" ЕООД със седалище в гр. София и адрес на управление бул. "Ботевградско шосе" № 247, ЕИК по Булстат: 131561908, представлявано от Ивелина Маринова Гудева, са определени за довнасяне следните публични държавни вземания:

1. по ЕАД № 09G005000H0013516/20090206 - антидъмпингово мито в размер на 14678,49 лв. и ДДС в размер на 2935,70 лв. за внос от Китай на 22 т лимонена киселина;

1. по ЕАД № 09G005000H0029570/20090319 - антидъмпингово мито в размер на 14361,80 лв. и ДДС в размер на 11185,03 лв. за внос от Китай на 22 т лимонена киселина;

1. по ЕАД № 09G005000H0058063/20090602 - антидъмпингово мито в размер на 13760,09 лв. и ДДС в размер на 10716,42 лв. за внос от Китай на 22 т лимонена киселина.

В резултат "Баренц - България" ЕООД е задължено да заплати по сметката на митница Столична вносно митническо задължение, представляващо антидъмпингово мито в общ размер 42800,38 лв. и ДДС в общ размер 8560,08 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски. В с. з. касационният жалбоподател чрез юк. Станков поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба - "Баренц - България" ЕООД - в с. з. чрез пълномощника адв. Дюлгерова я оспорва. Представя писмена защита с развити подробни съображения, в която претендира и присъждане на разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Предмет на контрол пред административния съд е било Решение № 9600-0015/23.01.2012 г., издадено в резултат на последваща проверка на посочените по-горе ЕАД, като за стоката по тях - лимонена киселина с произход Китай, е определено антидъмпингово мито, ДДС и съответни лихви върху тях. Съображенията на митническия орган са, че не са изпълнени предпоставките за освобождаване от такова мито, тъй като фактурите за гаранцията не са издадени директно на дружеството, декларирало стоката за допускане за свободно обръщение, с което не е спазено условието на чл. 2, § 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 1193/2008 на Съвета от 1.12.2008 г.

Европейската комисия е извършила проверка в България за периода от 21 до 25.03.2011 г. съгласно Регламент № 1150/2000 г., като е установила, че по трите процесни ЕАД не са били наложени антидъмпингови мита.

Фактите по делото сочат, че съгласно договори за продажба от декември 2008 г. и от януари 2009 г. Баренц B. V. Холандия е закупило лимонена киселина от RZBC Imp. &Exp. Co. Ltd. - Китай; преди декларирането на стоката в България същата е продадена от Баренц B. V. Холандия на "Баренц България" ЕООД; с всеки от посочените ЕАД е оформен внос от Китай на 22 т лимонена киселина; извършена е последваща проверка на декларациите и приложените към тях документи; по ЕАД декларатор е "Баренц България" ЕООД, а получател - Баренц B. V. Холандия чрез "Баренц България" ЕООД; ЕАД са придружени от търговски фактури и опаковъчни списъци, издадени на Баренц B. V. Холандия; стоките са превозени директно до България, но не са фактурирани директно на българското дружество.

За да отмени обжалвания пред него митнически акт, административният съд е приел, че в случая са изпълнени условията по чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г. Съдът е намерил за неправилно тълкуването на понятието "първи независим клиент в Общността" от митническия орган и препращането към т. 8 от приложението към същия регламент. В тази връзка решаващият съд се е позовал на съображения 29, 38 и 96 към регламента. Така е формирал крайния си извод, че изискването стоките да са произведени, превозени и фактурирани пряко от дружество, предложило приета от Комисията гаранция, означава това дружество, в случая китайското дружество RZBC Imp. &Exp. Co. Ltd. - да е произвело стоките, да е възложило пряко превоза им до договореното място на доставка на територията на ЕС - Варна, и да е издало фактура със съответните данни и декларация на своя клиент от ЕС, с който не е свързано лице - Баренц B. V. Холандия, като по делото е установено спазването на всяко едно от тези изисквания.

Касираното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено.

Решението на административния съд е постановено при изяснена и безспорна фактическа обстановка, но правните му изводи са неправилни.

По силата на чл. 1, § 1 и § 2 от Регламент /ЕО/ № 1193/2008 се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на лимонена киселина с код по КН 29181400 и произход от Китайската народна република. Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима за нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, за продуктите, произведени от RZBC Imp. & Exp. Co. Ltd., е 36,8 %. В разпоредбта на чл. 2, § 1 от посочения регламент са записани условията за освобождаване от антидъмпинговото мито на внесените стоки, декларирани за допускане за свободно обращение и фактурирани от китайските дружества, от които Комисията е приела гаранции, същите посочени в Решение 2008/899/ЕО:

а) стоките да са произведени, превозени и фактурирани от посочените китайски дружества директно на първия независим клиент в Общността;

б) стоките да са придружени от фактура за гаранция, която представлява търговска фактура и съдържа най-малкото данните и декларацията по приложението към регламента;

в) стоките да съответстват точно на описанието във фактурата за гаранцията.

Целта на Регламент /ЕО/ № 1193/2008 е възможността за осъществяване на контрол от Комисията и митническите органи по спазването на изискуемата и дадена гаранция от производителя, към момента на допускане стоките за свободно обращение. ВАС е имал повод да се произнесе, че за да се приложи разпоредбата на чл. 2 от посочения регламент, следва първият независим клиент на територията на Общността и вносителят на стоката да са едно и също лице. В случая обаче Баренц B. V. Холандия не е първият независим клиент, макар да притежава търговска фактура за гаранция, доколкото не е изпълнено изискването стоките да са превозени директно на него. По делото се установява, че продажбата на стоката от холандското към българското дружество е извършена преди декларирането й - в тази насока са показателни датите на ЕАД и на фактурата от Баренц B. V. Холандия към "Баренц България" ЕООД. Стоките са превозени директно до "Баренц България" ЕООД, който е вносител на същите, без обаче да притежава търговска фактура за гаранция. Ето защо не са изпълнени предпоставките по чл. 2 от регламента за освобождаване от антидъмпингово мито. Този извод не се променя от начина, по който са оформени процесните ЕАД, защото липсва икономическа логика стоката, вече продадена на "Баренц България" ЕООД, да се декларира с получател Баренц B. V. Холандия. Правилно е становището на митническия орган, че стоката е оформена на режим внос с вносител в общността "Баренц България" ЕООД и с така осъществения внос се цели заобикаляне на Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г.

Съгласно т. 8 от приложението към Регламента в търговската фактура във връзка с продажбите, извършвани от дружествата в Общността, на стоки, които са предмет на гаранцията, задължително се посочва наименованието на дружеството, действащо като вносител в Общността, на което е издадена директно от дружеството търговската фактура във връзка със стоки, които са предмет на гаранция. Според съображение 96 от Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г. вносителите следва да имат предвид, че като нормален търговски риск митническо задължение може да възникне в момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, както е описано в съображения 94 и 95, дори и Комисията да е приела гаранция, предложена от производителя, от когото вносителите пряко или непряко купуват. Това означава, че вносителят следва да е придобил стоките всякога директно от производителя. Точно това не е изпълнено в конкретния случай, защото вносителят "Баренц България" ЕООД е придобил лимонената киселина не от китайския производител, а от холандското дружество, на чието име са издадени фактурите.

Изложеното дотук налага извода, че митническото решение е издадено законосъобразно. Като е достигнал до обратния извод и го е отменил, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да се постанови отхвърляне на жалбата срещу Решение № 9600-0015/23.01.2012 г. на Началника на митница Столична.

С оглед изхода на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като в полза на митница Столична се присъди юрисконсултско възнаграждение. Изчислено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото възлиза на 1802,75 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,