Решение № 6666 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2017 г.

Решение № 6666 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Център за спешна медицинска помощ- С./ЦСМП-С./, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В. Л." .№..., представлявано от д-р Г. Г., против решение № 477 от 24.01.2017 г. по адм. дело № 1548/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата на ЦСМП- С. срещу Предписания, издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, обективирани в т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8 от Протокола за извършена проверка, изх. № 226 566/11.12.2015 г. на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област"- гр. С.. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 144, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда С.-област"-гр. С. чрез главен юрисконсулт Н. С. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 477 от 24.01.2017 г. по адм. дело № 1548/2016 г. на Административен съд С.- град е отхвърлена жалбата на ЦСМП- С. срещу Предписания, издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, обективирани в т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8 от Протокола за извършена проверка, изх. № 226 566/11.12.2015 г. на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област"/ДИТСО/- гр. С.. Административният съд е приел, че наложените ПАМ са законосъобразни и целят превенция по наличните нарушения на безопасни и здравословни условия на труд. Издадени са от компетентен орган, в предвидената форма при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че при извършени проверки на 12.11.2015 г., 26.11.2015 г. и през периода от 27.11.2015 г. до 08.12.2015 г., проверяващите служители на ДИТСО са констатирали, въз основа представените допълнителни споразумения между ЦСМП Софийска област и работещи във ФСМП гр. И., в т. ч. лица Ц. Ц. и К. Д., както и сключени трудови договори, в т. ч. на А. Е., че за работно време е определено пълно работно време 7 часа. От представена по време на проверката Заповед № 649/29.09.2011 г. на директора на ЦСМП Софийска област е установено, че на основание чл. 3, т. 6 от Наредбата са определени видовете длъжности в центъра, които имат право на намалено работно време- 7- часов работен ден. В Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП Софийска- област, чл. 20, ал. 3 е определено, че нормалната продължителност на седмичното работно време в ЦСПМ за лекари, медицински специалисти и шофьори на линейки е 35 часа, при 7-часов работен ден и 5- дневна работна седмица. С Правилника за вътрешния трудов ред работодателят е установил сумарно изчисляване на работното време с шест- месечен период на отчитане, считано от 01.07.2015 г. за работещите в ЦСМП Софийска- област. Едновременно с въвеждането му, работодателят е утвърдил поименни графици за периода юли 2015 г. - декември 2015 г. С така утвърдените графици е планирано И. Г., на длъжност шофьор във ФСМП- Ботевград да отработи 27 ч. повече от нормата работно време за отчетния период. Направен е извод, че с утвърждаването на графиците работодателят се разпорежда за полагане на извънреден труд, без да е налице основание за това по чл. 144 от Кодекса на труда /КТ/, с което е нарушил чл. 143, ал. 2 от КТ. Работодателят не е изпълнил задължението по чл. 5 от Наредбата да определи с писмена заповед работниците и служителите в ЦСМП- С., имащи право на намалено работно време, което обаче не води до отпадане на нормативно регламентираното право на седемчасов работен ден за работниците и служителите, посочени в чл. 3, т. 6 от Наредбата. Видно от графика за месец септември 2015 г. М. Д., назначена на длъжност "медицинска сестра" е отработила за този месец 180 часа, в т. ч. осем дневни смени и седем нощни смени с продължителност от 12 часа. Работодателят е изчислил положения от нея извънреден труд, като го отнесъл към месечен норматив от 168 часа, отговарящ на осемчасов работен ден, а не към 147 часа, какъвто е месечния норматив за работещи в условията на намалено работно време от седем часа за същия месец. При тези констатации, в същия протокол, за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, са издадени оспорените пред съда ПАМ /предписания/ спрямо работодателя/ работодателят е променен по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от КТ чрез вливане на ЦСМП-Софийска област в ЦСМП- С./, а именно: Работодателят да не разпорежда, чрез планиране и утвърждаване, полагане на извънреден труд, когато няма основание за допустимост по чл. 144 от КТ/с посочено правно основание и срок за изпълнение, т. 2 от протокола/; Работодателят да изплати извънредния труд, положен над седмия работен час на работниците и служителите в ЦСМП- С., които полагат труд в условията по чл. З, т. 6 от Наредбата, считано от месец септември 2015 г./ с посочено правно основание и срок за изпълнение, т. 4 от протокола/; Работодателят да не допуска надвишаване на продължителността на извънредния труд над 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец/ с посочено правно основание и срок на изпълнение, т. 6 от протокола/; При сумирано изчисление на работното време, работодателят да осигурява непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа/ с посочено правно основание и срок на изпълнение, т. 8 от протокола/. По делото е приетото заключение на вещото лице по допуснатата и извършената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че медицинската сестра М. Д. за месец септември 2015 г. е отработила 188,00 часа при утвърден график за 21 работни дни от 168 часа, като е положила извънреден труд, включително с дадените четири дежурства в "извънредни бригади" общо от 68 часа. Констатирано е също, че при полагането на труд от д-р М. и д-р Д. е било съкратено времето на непрекъснатата почивка между съответните работни смени. Установената с разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ забрана за полагане на извънреден труд се основава на неговата вредност и е свързана със спазване на договорената продължителност на работното време, както от страна на работодателя така и от страна на работника. Тя е установена за закрилата на труда на работника или служителя и следва да въздържа работодателя от неправомерно използване на труда на работниците и служителите извън установеното работно време. Допускането от законодателя на извънреден труд в хипотезите на т. 3 на чл. 144 от КТ е свързано с извършването на неотложни обществено необходими работи. От неотложността им следва необходимостта да бъдат незабавно извършени. Особен признак на извънредния труд е неговата непредвидимост и непредсказуемост, което изключва предварителното му планиране. Същото се отнася и за допустимостта на извънредния труд при оказване на медицинска помощ. Оказването й следва да е във връзка с непредвидени събития, чиито вредни последици следва да бъдат отстранени незабавно и неотложно, като тяхното отлагане би довело до непоправими вреди върху живота и здравето на гражданите. Дейността на работещите при оказване на медицинска помощ, в посочените условия ще продължи до момента, който вредните последици бъдат отстранени. В случая цитираните по-горе предпоставки не са налице. Установено е планиране на положения извънреден труд. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Обосновани са изводите на съда, че предписанията са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение