Решение № 3658 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15516/2009 г.

Решение № 3658 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15516/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Красимир Иванов Костадинов, като представляващ "Кастело" ЕООД, против решение № 1199 от 23.09.2009 г., постановено по адм. дело № 464/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № РД-09-116/13.02.2009 г. на зам.-кмета на район "Централен" - община Пловдив, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, с нареждане към дружеството да премахне временно преместваемо съоръжение - към пицария "Кастело", поставено върху терен общинска собственост, представляващо метален навес с установени размери, с едноскатен покрив, метална конструкция, покрита с пресовани дървени плоскости, изградено без разрешение за поставяне, на мястото на слънцезащитно съоръжение - тента. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Кмет на община Пловдив - район "Централен", не се представлява. Постъпило е писмено становище от Василев, мл. юрк. при община Пловдив, с приложено редовно пълномощно, с изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за обоснованост и законосъобразност на оспорения съдебен акт. Заповедта, с която е разпоредено премахване на обекта, е съобразена с материалния закон - чл. 57а от ЗУТ и чл. 13 от Наредбата за реда, и условията за извършване на търговски дейности за поставяне на преместваеми съоръжения за търговска дейност на територията на община Пловдив, съдебният акт следва да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, сочените в касационната жалба оплаквания не съставляват отменителни за решението основания, поради което то, като обосновано и правилно, следва да остане в сила. Без основание касаторът акцентува на несъответствия и противоречия в констативни актове и протоколи от проверки, част от които са неотносими към предмета на спора досежно законосъобразността на процесната заповед. Последната съдържа фактически мотиви и правно основание и точно те са предмет на проверка от съда, т. е., не е налице липса на мотиви с директно препращане към констатации, извършени от помощен орган, за да се търсят т. н. в жалбата "очевадни" противоречия в тях. В случая съдът, (дори прекалено обстоятелствено), е отговорил на всички възражения на жалбоподателя и като краен резултат е извел изводи, които са обосновани, съответстват на установените релевантни факти, поради което и се споделят от настоящата инстанция. Фактическите основания на заповедта, досежно монтирано "преместваемо съоръжение към пицария "Кастело", находяща се на ул. "Отец Паисий" № 4, представляващо метален навес с общо заета общинска площ от 134.64 кв. м, с едноскатен покрив с ондулин, метална конструкция от греди, ребра, столици, покрита с пресовани дървени плоскости, изпълнено без разрешение за поставяне, на мястото на слънцезащитно съоръжение - тента", се съдържат само в констативния акт № 5/2.02.2009 г., приложен на л. 18 - 22 по делото, като действително е без значение, че издателят е посочил само датата му, но не и номера. Последният е придружен с описаните в него (в пункт VI) 2 бр. схеми (от 2008 г. и от 2006 г., презаверена) по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и Наредбата на община - Пловдив, съставляващи и разрешения за разполагане на маси за открито сервиране, хладилни витрини, автомати за напитки и слънцезащитна тента, съответно пред УПИ III-844 и УПИ II-956. Изложените в контролирания административен акт данни са потвърдени от фактическа страна и от изготвеното заключение на вещото лице, с идентичност и в графичната му част със схемите, а изводът за индивидуализирано в достатъчна степен преместваемо съоръжение, изградено в нарушение на издадените разрешения № ОБ-000856-1/14.08.2008 г. и № ОБ-000856-6/1.07.2008 г. също се потвърждава от съдържанието им. Очевидно е, че действието на второто от тях е с техническа грешка, както се твърди, по отношение на крайния срок на действието му, тъй като е нелогично да се иска и разрешава поставяне на маси на открито и слънцезащитни средства през зимния сезон, а първото от разрешенията е с фиксиран срок до 30.11.2008 г. В този смисъл, събраните по делото доказателства са в пълна подкрепа на направените от съда изводи, досежно законосъобразността на заповедта за цялостно премахване на обекта, осъществен не по разрешения начин. Не се и спори, че металната конструкция е поставена върху терен общинска собственост, установено е и че видът й е на преместваем обект, а безспорно поставянето на разрешеното съоръжение - тента и разполагане на маси на открито не се покрива с характеристиките на съществуващия на място метален навес, с окачени тавани, електрифициран и с пълзящи шини за полиетиленови стени с цел целогодишното ползване. Несериозно е да се твърди, че разрешение за монтаж на такъв обект е издаван, а това е относимото в случая. А че носещите елементи са скрепени с метални планки и болтове, поради което е налице възможност за демонтаж, само доказва характера на навеса като преместваем, а с това - и компетентността на издателя и правомощията му по чл. 57а ЗУТ, тъй като не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,