Решение № 6329 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15172/2013 г.

Решение № 6329 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15172/2013 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Белчо Хинов Белчев от гр. Кнежа срещу Решение № 490 от 24.09.2013 г. постановено по адм. дело № 630/2013 г. от Административен съд Плевен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Кметът на община Кнежа, чрез пълномощника си адв. Р. Бонински, представя становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Белчо Белчев срещу Заповед № 254 от 11.06.2013 г. на Кмета на община Кнежа, с която, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е разпоредено изземването на недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Кнежа, ул. "Родопи" № 93, съставляващ УПИ ХVIII-4004, кв. 203 по ЗРП на града и представляващ празно дворно място с площ от 944 кв. м. Със същото решение е осъден да заплати на общината разноски по делото в размер на 200 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят владее процесния имот на отпаднало, по силата на чл. 67 от ЗС, основание поради това, че в установения пет-годишен давностен срок не е реализирал отстъпеното му, със Заповед № 101 от 29.04.1996 г. на кмета на община Кнежа и договор от същата дата, на основание чл. 103, ал. 4 от НДИ (отм.), право на строеж върху държавна земя. Приел е още, че по силата на АЧОбС № 67 от 16.03.1998 г. имотът е частна общинска собственост, което обосновава материалната компетентност на административния орган. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Решението е неправилно. Същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не се спори по факта, че по силата на Заповед № 101 от 29.04.1996 г. на кмета на община Кнежа (л. 15) на Белчо Белчев е отстъпено право на строеж на жилищна сграда и селско-стопански постройки (ССП) върху държавна (тогава) земя, за което той е заплатил в брой сумата от 37 760 лева (л. 14). Не се спори и по факта, че в чл. 2, б. "а" от Договор за отстъпване на право на строеж с дата 29.04.1996 г. е предвидено да се построи жилищна сграда "в срок от пет години от датата на одобряване на заповедта и по одобрен архитектурен проект" (л. 16). Страните не спорят и по факта, че до 05.11.2012 г. в дворното място няма изградени постройки, т. е. правото на строеж не е реализирано. В този смисъл е приложения по делото Констативен протокол, съставен от комисия, назначена със заповед № 651 от 02.11.2012 г. на кмета на община Кнежа (л. 18 и л. 19), а и изложеното в жалбата на г-н Белчев до Административния съд Плевен (л. 3). От доказателствата по делото обаче не става ясно дали и кога на г-н Белчев е издадено разрешение за строеж; дали и кога е бил одобрен проект за изграждане на жилищна сграда и ССП. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 67 от Закона за собствеността е предвидено, че правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Със ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33/1996) е отменена ал. 2 на чл. 67 от ЗС, като по този начин ал. 1 на текста - за погасяване на правото на строеж, ако не бъде упражнено в продължение на пет години, се прилага независимо от това чия собственост е земята. (До това изменение за държавни и общински имоти, е бил предвиден специален ред за отнемане.). Настоящият състав приема, че правото се погасява автоматично, по силата на правната норма на самия закон - ЗС, без необходимостта да се издава изричен административен акт по отнемане или установяване на погасяването по съдебен ред. Но началният момент, от който следва да се зачита срока по чл. 67 от ЗС за упражняване на учреденото право на строеж не е формалната дата на сключване на договора, а момента от който е дадено строително разрешение, като условие за започване на строителството. Това е така, тъй като от този момент е обективно възможно да се реализира строителство. В настоящия казус нито административният орган, нито първоинстанционния съд са установили има ли и на коя дата е издадено строително разрешение, или на коя дата е бил одобрен проект за изграждане на жилищната сграда и ССП, нито подадено ли е било искане за издаването им и от коя дата. След като този факт не е установен изводът на съда, че срокът по чл. 67 от ЗС е изтекъл, а правото - погасено е необоснован. При така изложените съображения обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, пред вид на което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение