Решение № 14353 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2011 г.

Решение № 14353 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Мария Господинова, в качеството й на процесуален представител на Александър Георгиев Георгиев, директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 195 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 5969 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Старбев Недерландс Б. В./Starbev Netherlands B. V. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Георги Симеонов лично, както и в депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е било становище за липса на основание за прилагане на СИДДО с изх. № 53-00-86 от 19.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърдено с решение № 887 от 18.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Административното производство е започнало по повод искане по чл. 137 от ДОПК от 17.02.2010 г. на Старбев Недерландс Б. В./Starbev Netherlands B. V., като е извършена проверка, възложена с резолюция № 1009128 от 18.02.2010 г. Към него е приложена декларация от притежателя на доходите, с която декларира, че е притежател на доход от лихви в размер на 1 037 437.83 лв., платец на който е "Старбев България" АД. Декларира също, че не притежава място на стопанска дейност или определена база в България, от които да произхождат съответните доходи. Приложено е удостоверение от данъчната администрация на Холандия, че молителят е место лице по смисъла на СИДДО и Договор за кредитиране от 30.11.2009 г. На дружеството е връчено ИПДПОЗЛ от 23.03.2010 г., в отговор на което са депозирани писмени обяснения и доказателства с писмо от 8.04.2010 г. Органът по приходите е извършил анализ и преценка на приложените и допълнително представените документи, в резултат на което е издал процесното становище за липса на основания за прилагане на СИДДО по отношение на посочените доходи, понеже холандското дружество не е действителен притежател на доходите от лихви и не покрива изискванията на чл. 136, т. 2 от ДОПК и на чл. 11, ал. 1 от СИДДО с Кралство Холандия. При административното обжалване същото е оставено в сила от горестоящия административен орган. При преценка на законосъобразността на обжалвания пред него административен акт, административният съд - София град е приел, че той е издаден от компетентен орган, но при това са допуснати съществени нарушения по ДОПК. Според съда, те се свеждат до позоваване от страна на административния орган на писмени доказателства на чужд език, съответно до неизпълнение на задължението по чл. 55, ал. 2 от ДОПК, да изготви превод на същите, за сметка на данъчния субект. Нарушението е повторено и в производството пред решаващия административен орган, като по този начин произнасянето се основава на дадените от същия този субект обяснения. Според съда това нарушение е съществено, не може да бъде преодоляно при провеждане на съдебното производство. По тези причини е отменил акта и е върнал административната преписка за ново произнасяне. Настоящият съдебен състав намира, че решението е неправилно постановено. От представената по делото административна преписка се констатира, че административното производство е започнало с молба от търговското дружество от 17.02.2010 г., като към нея са приложени писмени доказателства (стр. 308 - 342 от съдебното досие). В самата молба и при преглед на приложенията към нея се установява, че те са преведени. По повод цитираното по-горе ИПДПОЗЛ от 23.03.2010 г. (стр. 303 от съдебното досие) с писмо от 8.04.2010 г. дружеството представя искани документи и обяснения. Видно е от самото искане от 23.03.2010 г., че административният орган е изпълнил задължението си, като е уведомил дружеството, че всички документи следва да бъдат представени в превод, извършен от заклет преводач, в изпълнение на чл. 55., ал. 1 от ДОПК. Приложените към писмото от 8.04.2010 г. доказателства не са преведени. Заинтересованото лице, жалбоподател, не посочва в жалбите си по административен и съдебен ред, както и не твърди такова нарушение от страна на приходната администрация, което е в негов интерес. Същото в изпълнение на определение от 21.09.2010 г. на съда за представяне на "точен превод на приложените към жалбата писмени доказателства", с молба от 15.10.2010 г., представя доказателства с превод. За някои от тях изрично посочва, че не са били преведени, което е негово задължение по силата на чл. 55, ал. 1 от ДОПК и за което е предупредено. За други уточнява, че са преведени и ценени, като проблемът е възникнал с оглед обема на документацията. При това уточнение относно събирането на доказателства в административната и съдебната фази на производството, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е трябвало да се произнесе по съществото на спора, с който е бил сезиран. Трудно може да се обоснове преценка за нарушаване на административнопроизводствените правила в конкретния случай, след като самият съд не е направил конкретно уточняване кои доказателства са били ценени от административния и решаващия органи и кои не, още повече, че в двата акта такова позоваване е направено подробно и последователно. В проведеното съдебно заседание от 14.12.2010 г. не е изяснено от съда дали и кои документи са били представени с или без превод, на кои се позовава приходната администрация. Жалбоподателят не твърди, че тези доказателства не са обсъдени, а, че при прилагането на чл. 136, т. 2 от ДОПК и чл. 11, ал. 1 от СИДДО с К Холандия те не са преценени правилно. След като по делото са ангажирани и събрани относимите доказателства към правнорелевантните факти, то съдът следва да се произнесе, което се обуславя и от съобразяване на принципа за процесуална икономия. Обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за разглеждане по съществото на спора от друг съдебен състав на административния съд - София град. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,