Решение № 15985 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2011 г.

Решение № 15985 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Валидо" ООД, гр. Ловеч, подадена чрез управителя Валентин Борисов Ризов, срещу решение № 208 от 16.02.2011 г. по адм. дело № 574/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 110900011/13.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Ловеч, потвърден с Решение № 280/09.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", град Велико Търново при ЦУ на НАП. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, не се представлява. В подадена писмена защита срещу касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че с ревизионния акт на жалбоподателя законосъобразно на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 253990.83 лева за данъчни периоди по ЗДДС 25.09.2008 г. - 31.12.2008 г. по фактури издадени на "ВАЛИДО" ООД гр. Ловеч за доставка на материали и строително-монтажни работи за изграждането на "Търговски комплекс - бензиностанция с АГСС и обслужваща сграда" в с. Крън, общ. Казанлък върху чужд поземлен имот. За да постанови този резултат съдът е установил, че за ревизираните данъчни периоди дружеството е извършвало строителство на бензиностанция върху имот № 1130013, находящ се в землището на с. Крън, общ. Казанлък, собственост на физическите лица Иван Атанасов Първанов, съпругата му Дилка Василева Първанова, Валентин Борисов Ризов и съпругата му Севда Шишева Ризова /Нотариален акт № 170, том V, рег. № 6069, дело № 970 от 04.10.2007 г./. За строителството на търговския комплекс е издадено Разрешение за строеж № 225/01.08.2008 г. на Община Казанлък в полза на физическите лица Валентин Борисов Ризов, Ив. Първанов /съдружници и управители на "ВАЛИДО" ООД гр. Ловеч/ и на ЕВН България "Електроразпределение" АД гр. Пловдив, които изрично са посочени като възложители. Изграждането на строежа и закупуването на материали е финансирано от "ВАЛИДО" ООД, като за това се издадени данъчни фактури с предмет на доставката строително-монтажни работи и материали, подробно описани и приложени по административната преписка. Едва с възражението по РД, жалбоподателят е представил Договор за дългосрочно ползване на поземлен имот № 113013 в землището на с. Крън, общ. Казанлък между собствениците на имота Валентин Борисов Ризов и Иван Атанасов Първанов от една страна и "ВАЛИДО" ООД от друга страна. Същият е подписан на 30.08.2008 г., след като е прекратен сключеният на 21.08.2008 г. Договор за учредяване на право на строеж /за който реално липсва форма и изрично волеизявление на всички съсобственици/. Според клаузите на договора за ползването на имота е договорена цена 1500 лева месечно, като е предвиден гратисен период от 10 месеца считано от подписването. Договореният срок е 20 години. С административната преписка е представено Удостоверение № 554 от 21.04.2009 г. на Службата по вписванията гр. Казанлък, от което е установено, че за периода от 01.01.2008 г. до 27.03.2009 г. по партидата на "ВАЛИДО" ООД липсват вписвания относно собственост върху поземлен имот № 113013. По делото са приети комплексна технико-оценителна и съдебно-счетоводна експертиза, както и графологическа такава, чиито изводи, съдът е кредитирал като компетентни, обективни и безпристрастни. Съдът е анализирал приложимите правни норми и е посочил, че в случая спорът се свежда до тълкуването на нормативната уредба, и по-конкретно върху наличието или липсата на правно основание за извършване на процесното строителство от жалбоподателя, а оттам и за правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел за неоснователно възражение на жалбоподателя, че новопостроената сграда всъщност представлява подобрение по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС върху нает или предоставен за ползване актив, което води до увеличаване на икономическа изгода в полза на "ВАЛИДО" ООД и би се отчело за него като нематериален дълготраен актив за извършване на възмездни облагаеми доставки. Законосъобразен според съда е изводът на директора на ДОУИ, че жалбоподателят неправомерно е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като отразените в тях материали и услуги не могат да бъдат обвързани със стопанската му дейност и с тях фактически безвъзмездно е увеличена стойността на чужд актив. По делото липсват данни за последващо прехвърляне на собствеността върху земята и построеното върху нея от физическите лица на "ВАЛИДО" ООД, респ. недоказано по делото е реалното ползване и икономическата изгода да са преминали в патримониума на търговското дружество чрез законоустановен метод за това /увеличаване на капитала на дружеството чрез апорт, отстъпено право на строеж в изискуемата за това форма за действителност, продажба, дарение и др./. Съобразно изложеното, АС-Велико Търново е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Съдът е направил обосновани изводи за фактите от наличните по делото доказателства. Към момента на получаване на услугите и стоките, за които дружеството е декларирало право на приспадане на данъчен кредит, същото не е разполагало с вещни права върху имота и е извършило подобрения в чужд имот. В случая безспорно е установено, че поземлен имот № 113013 е собственост на четирите физически лица, а строителството на бензиностанцията е извършено от друг правен субект - касатора "ВАЛИДО" ООД. Пред първоинстанционния съд, както и пред ВАС дружеството поддържа, че новопостроената сграда всъщност представлява подобрение по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС върху нает или предоставен за ползване актив, което води до увеличаване на икономическа изгода в полза на "ВАЛИДО" ООД и би се отчело за него като нематериален дълготраен актив за извършване на възмездни облагаеми доставки. Законосъобразни са изводите на АС в тази насока, а именно, че в случая на жалбоподателя не е отстъпено право на строеж, като не са налице и данни, които да индикират друг легален начин за трансформиране на правото на собственост върху поземления имот върху "ВАЛИДО" ООД, предвид на което всички стоки и услуги, извършени по строежа имат за получател не жалбоподателя, а физическите лица и съответно те са станали собственици по приращение на построените обекти и тъй като не са прехвърлили изграденото, продължават да са негови собственици. Неоснователни са и релевираните в касационната жалба доводи за аналогия на статута на жалбоподателя с този на концесионера в строителството - чл. 2 и чл. 3 ЗК, от което произтича право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 3, т. 4 ЗДДС. При липса на спор по фактите законосъобразни са изводите за непризнаване право на данъчен кредит на дружеството на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като същия не се е представлявал пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК