Решение № 240 от 11.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1267/2011 г.

Решение № 240 от 11.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1267/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. А. Х. срещу частта на решение на Пловдивски апелативен съд № 3 от 25.01.2011 г., по ВНОХД № 466/10, с която е потвърдена присъда на Окръжен съд, Смолян, № 17 от 18.06.09, по НОХД № 82/08, с която подсъдимият е признат за виновен по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК, за това, че на 11.04.2007 г. в [населено място], в качеството на собственик и управител на [фирма], е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери: 6 955,42 лв., като е затаил истина в годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ, за което е осъден на една година "лишаване от свобода", отложено по чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, и глоба от 500 лв. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Оспорва се правилността на изводите относно съставомерността на деянието, по съображения, че е налице счетоводна грешка, за която подсъдимият не е знаел. Алтернативно се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо и са налице основания за неговото намаляване. С жалбата се иска да бъде отменено решението в обжалваната част и подсъдимият да бъде оправдан или решението да бъде изменено, като бъде приложен чл. 55 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият Х. не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Обжалваното решение е постановено след отмяна на предходния въззивен акт с решение на ВКС № 296 от 16.09.2010 г. по н. д. № 252/10. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са отстранени констатираните от предходния касационен състав съществени процесуални нарушения. В решението, предмет на настоящата касационна проверка, е даден отговор на изложените от защитата възражения, касаещи съставомерността на деянието по чл. 255 НК. Въззивният съд е обсъдил въпроса за евентуална счетоводна грешка и правилно е отбелязал, че липсва такава. Убедително е аргументирано становището, че подсъдимият е имал информация за приходите, получени от инкриминираните фактури, но съзнателно е пропуснал да ги включи в данъчната си декларация по чл. 41 ЗОДФЛ, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери: 6 955,42 лв. Във въззивния акт са изложени съображения за обективната и субективна съставомерност на деянието като данъчно престъпление, които се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като установените факти, касаещи обвинението по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК, са квалифицирани правилно. Подсъдимият не е осъден за несъставомерно деяние, поради което не може да бъде удовлетворено искането му да бъде оправдан, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза, в случая, не е налице. Липсва и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание е съобразено със завишената степен на обществена опасност на деянието и с ниската степен на обществена опасност на дееца. Взети са предвид и целите по чл. 36 НК. Не са налице кумулативните предпоставки на чл. 55 НК, поради което правилно наказанието е индивидуализирано при хипотезата на чл. 54 НК. ОТ една страна, смекчаващите обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, не са многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 НК. От друга страна, с оглед завишената степен на обществена опасност на деянието, предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, не са налице условия за по-нататъшно смекчаване на наказанието, а искането в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,