Решение № 8669 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2018 г.

Решение № 8669 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Димитров от [населено място] срещу заповед № 8121 К-8222 от 31.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи. В жалбата се излагат оплаквания за противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение, а е изпълнил служебните си задължения. Неправилно е прието, че с поведението си е уронил престижа на институцията, която представлява. При провеждане на дисциплинарното производство не е разкрита и съобразена обективната истина по случая. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. В писмени бележки развива подробни съображения за материалната законосъобразност на заповедта, за спазване на административнопроизводствените правила и съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят инспектор Д. Димитров е заемал длъжност разузнавач IV степен в група "Противодействие на престъпления във финансово кредитната система" на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР – Сливен. Както се посочи, уволнен е за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарно наказващият орган е посочил, че на 02.02.2018 г. е извършена проверка с цел контролна покупка от служители от двама инспектори по приходите към ТД на НАП – Бургас на неправомерно функциониращ търговски обект – баничарница, находяща се в гр. Сливен, "Общински пазар", стопанисвана от ЕТ "В. 1 – В. Николова" с ЕИК 201931991, която е била запечатана от органите на ТД на НАП – Бургас по законоустановения ред на 25.01.2018 г. за срок до 05.05.2018 година. Инспектор Димитров и още един негов колега – инспектор Б. Белчев, са изпратени на посоченото място да окажат съдействие на инспекторите от ТД на НАП – гр. Бургас – Г. Томов и В. Тодоров. По време на извършената проверка в обекта е пристигнало лицето А. Мъндев, който се е държал агресивно, отправял е заплахи към служителите на ТД на НАП – Бургас и е възпрепятствал изпълнението на задълженията им. Същият при документиране на касовата наличност в обекта, демонстративно е хвърлил собствени парични средства в чекмеджето, където е имало и други, като е попитал дали няма да бъдат описани и те. При това отправил заплахи към служителите на НАП, при което Белчев го приканил да преустанови същите, но Мъндев продължил агресивното си вербално поведение. Дисциплинарно разследващият орган приема, че жалбоподателят не е положил всички усилия в рамките на полицейските си правомощия, за да предотврати или пресече възможно най–бързо агресивното и противоправното поведение на Мъндев, изразяващо се в закани, заплахи и възпрепятстване изпълнението на служебните задължения от представителите на данъчния орган. Посочените задължения полицейският инспектор е имал съгласно т. 85 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на писмените сведения, дадени от двамата данъчни инспектори, е прието от органа, че Димитров и Белчев са бездействали при оказване на съдействие на служителите, поради което жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения и е уронил престижа на МВР – по арг. на т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. По делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка по образуваното и проведеното срещу инспектор Д. Димитров дисциплинарно производство, в т. ч. обобщена справка с УРИ № 32 р-10642 от 22.06.2018 г., връчена срещу подпис на същата дата на лицето, за запознаване и указан срок за даване на допълнителни обяснения или възражения, приложените към преписката протокол за извършена проверка от ТД на НАП – гр. Бургас от 02.02.2018 г., регистрационна карта за постъпил сигнал срещу служители на МВР с УРИ 3286 р-7525 от 14.02.2018 г., писмени сведения от служителите в ТД на НАП – гр. Бургас, на инспектор Д. Димитров и на инспектор Б. Белчев, Инструкция № 39 от 12.12.2011 г. за взаимодействие между МВР и НАП и др. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от министъра на вътрешните работи, който е компетентния орган, с оглед предоставените му правомощия по чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 227 от същия и чл. 158 от ЗМВР и формално отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, доколкото е в писмена форма и съдържа посочените в разпоредбата реквизити. Същата е постановена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, спазен е и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон – основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил нарушение на служебната дисциплина. От същите е видно, че служителите на НАП въпреки, че са установили наличие на парични средства в чекмедже, намиращо се в шкаф на проверявания обект и предвид констатирания от тях предходен факт на продажби на продукция от обекта, не са отразили тези факти в съставения от тях констативен протокол. Те са тези, които не са изпълнили служебните си задължения, като с твърденията си, че причина за това е служителят на МВР представлява защитна версия относно тяхното поведение, доколкото последният няма правомощия да участва в извършване на проверката, която в изключителна компетентност на служителите на НАП, а и липсват твърдения, че същият по какъвто и да е начин е повлиял на последните какво точно да отразят в констативния протокол. Фактът, че Мъндев е проявил словесна агресия спрямо проверяващите служители на НАП, които както самите те твърдят били "парализирани от страх", което очевидно е довело до конкретния резултат, не обосновава извод за неизпълнение на служебни задължения от страна на Димитров. Този извод намира потвърждение и във факта, че дисциплинарната му отговорност не е ангажирана за неизпълнение на конкретни задължения по служба, които би следвало да предприеме. В случая същият стриктно е изпълнил същите, като е осигурил достъп на проверяващите до помещението на търговския обект, с което на същите е осигурена пълна възможност да извършат необходимата проверка и съответно да отразят резултатите от същата в протокол. В случая, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че служителят е следвало да положи повече усилия, за да пресече възможно най-бързо агресивното вербално поведение на Мъндев, без да конкретизира същите. Настоящият състав обаче намира, че в случая служителят е изпълнил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 39/12.12.2011 г. - да окаже съдействие на служителите на НАП при осъществяване на техните правомощия, осигурявайки им необходимия достъп до помещението. Неправилно в заповедта е прието, че Димитров е имал задължения по чл. 12, ал. 1, т. 3 от Инструкцията – да охранява органи или служители на НАП, защото от доказателствата по делото не се установява непосредствена заплаха за същите, като обстоятелството, че същите "знаели, че в проверявания обект се явява лицето Мъндев, който "им е създавал проблеми", не сочи на заплаха за тях. Обстоятелството, че данъчните служители са дали негативна оценка на поведението на Димитров, предвид установеното тяхно собствено поведение в случая, неправилно е послужило като основание за формиране на извод, че поведението на Димитров е "недопустимо и скандално", а още по-малко, че с това е уронен престижа на МВР. При това следва да бъде посочено, че в хода на проведеното дисциплинарно производство безспорно е установено, че служителите на НАП са отишли до обекта, който е бил запечатан, един от тях е извършил контролна покупка, а другият е наблюдавал отдалеч, но не са съставили необходимите документи, тъй като не носели в себе си необходимите бланка, след което решили да извършат повторна проверка със съдействието на МВР. Така установените факти безспорно установяват недобросъвестно поведение на служителите на НАП, които отивайки неподготвени на обекта са извършили проверка, за която не са съставили необходимите документи, след което решили да съставят такива и в присъствието на двама полицаи, двама свидетели – служител и пълномощник на ЕТ, стопанисващ баничарницата, но тъй като били изплашени от агресивния тон на разговор и поглед на Мъндев съставили такива, в които отразили, че няма извършени нарушения. При това буди недоумение изводът в обжалваната заповед, че това е сторено от тях поради поведението на Димитров и Белчев. Твърденията, че са изготвили документи с невярно съдържание, тъй като вече били изплашени от Мъндев, който ги гледал заплашително и проявил вербална агресия са смехотворни. В случая се касае за извършено нарушение – продажба на кифла на стойност 0, 80 лв. на 02.02.2018 г. в обект баничарница, находяща се на общински пазар - Сливен, запечатан от органите на ТД на НАП Бургас на 25.01.2018 г. до 05.02.2018 г., за което не е издаден необходимия фискален документ, а проверката е извършена от трима данъчни служители, в присъствието на двама полицаи, служител в обекта, пълномощник на ЕТ и на Мъндев. В дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващият орган е събрал обяснения и е снел сведения от служителите на полицейското управление, от служители на ТД на НАП – гр. Бургас и офис на гр. Сливен, от М. Георгиева - работник в кухнята на ЕТ "В. 1-В. Николова" гр. Сливен, от Д. Георгиев - пълномощника на посочения едноличен търговец, стопанисващ обекта, както от А. Мъндев, като единствено служителите на НАП твърдят за поведение на Димитров, което по субективната им преценка не отговаря на задълженията му, но останалите свидетели не установяват такова поведение. При постановяване на заповедта дисциплинарнонаказващия орган е възприел като установени твърденията на данъчните служители и не е обсъдил и съобразил установеното от останалите свидетели. При това обжалваната заповед е постановена в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, тъй като дисциплинарнонаказващия орган макар да е събрал всички доказателства не е обсъдил същите в съвкупност, като е кредитирал част от тях избирателно, при което акта е постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. При така установените факти дисциплинарната отговорност на Димитров е ангажирана за извършено нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 19, задължаващи служителите на МВР да пазят доброто име на институцията, която представляват и т. 85, задължаващ служителите при агресивно поведение от страна на правонарушителя да положат всички усилия за да предотвратят или пресекат най-бързо правонарушението и настъпването на неговите обществено опасни последици. От доказателствата не се установява извършено от страна на Димитров нарушение на посочените правила за етично поведение. От събраните доказателства не се установява служителят да е имал поведение, уронващо доброто име на МВР – същият е осигурил необходимия на данъчните служители достъп до проверявания обект и е останал на място, като с присъствието си е осигурил възможност на същите да отразят безпрепятствено констатациите си за извършените нарушения. По отношение на агресивното поведение на Мъндев безспорно е установено, че колегата на Димитров - Белчев е реагирал в момента, в който предизвикателното му поведение е прераснало в агресивни вербални нападки, при което точно е изпълнено разпореденото в т. 85 от ЕК. С оглед на така установеното поведение на служителя в МВР, настоящият състав намира, че заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като на служителя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание при липса на поведение, нарушаващо служебната дисциплина, както и на ЕК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Поради това жалбата е основателна, а заповедта на министъра на вътрешните работи следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноските, които възлизат на сумата 1210 лева. МВР ще следва да се осъди да ги заплати, като възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар съдът преценява за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,