Решение № 7198 от 18.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ) срещу Решение 56/18.01.2022 г. на Административен съд (АС) Бургас постановено по адм. дело 2435/2021 г. С обжалваното решение е отменен отказ, обективиран в писмо 66-00-987/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията да, уважи искане за заличаване на лични данни по партидата на Т.К.К.М. Инженеринг ЕООД, [ЕИК], раздел Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), преписката е изпратена на администратора на лични данни Агенция по вписванията, за ново произнасяне по заявление вх. 66-00-987/23.09.2021 г. на К. Тодоров, подадено чрез пълномощник адв. Г. Стоянов, за заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван учредителен акт по партидата на Т.К.К.М. Инженеринг ЕООД, [ЕИК], раздел Актуален учредителен акт в ТРРЮЛНЦ, съобразно указанията на съда и АВ е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната си жалба касационният жалбоподател излага съображения, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение решението е неправилно като постановено поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на К. Тодоров се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Консулов. Ответникът по касация К. Тодоров оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, съобразно чл. 210, ал. 2 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция констатира, че съдебното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от Агенцията по вписванията, като администратор на лични данни, представлявана от изпълнителния директор, по повод подадено до АВ заявление, с което К. Тодоров е поискал изтриване/заличаване на негови лични данни пред АВ, ТРЮЛНЦ. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издател на акта е АВ и същата следва да е страна по делото по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В кориците на дело 2435/2021 г. по описа на АС-Бургас липсва изричен съдебен акт за конституиране на страните в производството. На страница първа от делото има поставен печат. Видно от ръкописните попълвания в него, съдът на 29.10.21 г. е разпоредил ход в съдебно заседание на 12.01.22 г. в 10:45 часа, с призоваване на страните. Самите страни не са конституирани. Видно от списъка за призоваване като ответник по подадената жалба е призовавана АВ. Но в съдебното решение е записано, че ответник в производството е изпълнителния директор на АВ, като издател на оспорения административен акт, т. е. волята на съда е, че ответник в производството е изпълнителния директор на АВ, а не АВ. Неконституирането на ответна страна от съда с разпореждане по чл. 154, ал. 1 АПК има за последица в случая призоваване на АВ като ответник, а постановяване на съдебно решение спрямо изпълнителния директор на АВ. Задължение на съда е да определи надлежните страни в съдебното производство, да конституира същите и да ги призове за участие в съдебното производство. Надлежна страна ответник в съдебното производство следва да е АВ, която е администратор на лични данни, а не изпълнителния директор, който в случая е подписал оспорвания акт като представляващ АВ. Искането по чл. 17 ОРЗД се отправя от субекта на данните до администратора на лични данни, както е и в процесния случай. Искането е отправено към АВ. Съдебното решение е постановено спрямо страна, която първо не е участвала в съдебното производство и второ е и ненадлежна такава. Процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК представлява негова абсолютна процесуална предпоставка, а допуснатото нарушение има за последица недопустимост на съдебния акт. Посоченото налага съдебното решение да бъде обезсилено и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане следва като ответник да се призове, за да участва в съдебното производства АВ и спрямо същата следва да е постановено съдебното решение. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение