Решение № 2828 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4010/2008 г.

Решение № 2828 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4010/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба от Димитър Иванов Манолов, Павел Иванов Манолов, Мариета Илиева Тодорова, Иван Илиев Манолов и Върбинка Радкова Манджукова против Решение № 546 от 11.01.2008 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 37 състав по адм. дело № 4594/2007 г. С него се отхвърля жалбата им срещу Заповед № РД-09-147 от 27.08.2007 г. на Кмета на Столична община, район Сердика с която е одобрено на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ решение № 21, по протокол № 5 от 22.08.2007 г., с което е прието, че целият претендиран за възстановяване имот № 2010453, кадастрален лист 201.2002 местността НПЗ "Военна рампа - изток" гр. София с площ 2625 кв. м е застроен и няма свободна площ за възстановяване. Поддържат се доводи за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно да бъде постановено решение с което бъде определена площ от 1575 кв. м. по заключение на съдебно техническата експертиза, като незастроена. Доводите се свеждат до това, че обжалваната заповед не отговаря на изискването за форма, тъй като не съдържа мотиви, не са посочени фактически и правни основания за издаването й, противоречи на материално правни разпоредби и противоречи на целта на закона, която е реалното възстановяване на собствеността в полза на собствениците. Съдът необосновано е приел, че временните постройки в имота и разположен портален кран са строежи по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и § 5, т. 38 от ЗУТ. Неправилно е прието също така, че въпросът със законността на строителството е неотносим към разрешаването на спора. Представена е писмена защита от адвокат Йорданова, пълномощник на Върбинка Манджукова, Димитър Манолов и Павел Манолов. Ответникът, Кметът на Столична община, район Сердика не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът при постановяване на решението не е допуснал нарушения, съставляващи основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторите против Заповед № РД-09-147 от 27.08.2007 г. на Кмета на Столична община, район Сердика с възражения за незаконосъобразност поради липса на мотиви, в разрез с действителното фактическо положение относно застрояването в имота и пропуски на административния орган да установи налице са строителни книжа за строителството и осъществено ли е мероприятието по регулационното предвиждане. Съдът от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че част от процесния имот попада в УПИ ХV и е изцяло застроена с масивна сграда, а частта попадаща в УПИ ХVI, оцветена на скицата към заключението в син цвят между букви АВСDЕF e заета от площадка, върху която са разположени портален кран и постройки с временен характер. Заключението, че тази синьо оцветена част на скицата не е застроена съдът не кредитирал, тъй като според разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и § 5, т. 38 от ЗУТ Съдът е приел, че в производството е без значение дали строежите са с временен характер, дали за тях има строителни книжа и дали е осъществено мероприятието в срок, за което мероприятие е отреден терена, които въпроси са относими към други производства. При тези съображения е отхвърлена изцяло жалбата като неоснователна. Решението е неправилно в частта относно застрояването за площта от имота оцветена в син цвят на скицата към заключението на вещото лице. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 1, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а, в хипотезите на ал. 2, т. 1, 2 и 3, когато имотите са незастроени или частично застроени в терени, предвидени за жилищно или вилно строителство, за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство. Отделно е посочена хипотеза в която е налице незастроени имоти и части от имоти в производствени зони и стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Когато се иска реституция на незастроени части от имоти - чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 ППЗСПЗЗ се определя застроената част в тези имоти - ако е налице сграда за нея се определя и прилежащ терен, или са налице някои от примерно и неизчерпателно изброените мероприятия по § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Застроената част се определя служебно от техническата служба на общината по искане на собственици, или по искане на Общинска служба земеделие. В това производство не се разглежда въпросът за реалното възстановяване на собствеността и възможността за това, което е в компетентност на Общинска служба земеделие, която следва да постанови решението си по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Дали имота е застроен и има свободни площи от него се определя от техническата служба на общината с оглед на строителните правила и норми и това е само една от предпоставките целия имот или част от него да бъде реално възстановен на собствениците. Следва да са налице и други предпоставки по отношение на имота за да бъде реално възстановена собствеността върху него. Те обаче се преценяват единствено от ОСЗ, като например спорове за материални права, законност на строителството и дали имота попада в терен по чл. 11, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ със съответното предназначение. Или, се налага извод, че производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно и това предопределя предмета на контрола по същество за законосъобразност на заповедта на кмета на общината, който се свежда единствено дали имота е фактически застроен като една от предпоставките за възстановяване на собствеността. От производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не се предопределя автоматично възстановяването в реални граници, макар и да се посочва в чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ, че удостоверението съдържа размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, за който се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободната площ, подлежаща на възстановяване. Така цитирана уредбата не овластява нито кмета на общината нито друг орган да извърши преценката за наличието на предпоставките които само ОСЗ може да прецени при издаването на решение по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По същите съображения, тъй като не решават въпроса за възстановяване на правото на собственост, за техническата служба и кмета на общината не съществува възможността да откажат определяне на застроена респективно свободна площ за имот, който е извън хипотезите по чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 ППЗСПЗЗ тъй като попада в терен с друго регулационно отреждане, както е в настоящия случай. Когато имота е в производствена територия извън случаите по чл. 11, ал. 2, т. 3 ППЗСПЗЗ е без значение какво е застрояването в него и сервитутните отстояния към сградите, каквито се изчисляват към жилищни сгради в терени с предназначение жилищно или курортно строителство съгласно приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като цялата площ е необходима за целите на производственото мероприятие и за такива имоти не се предвижда възстановяването на собствеността в реални граници. По делото е установено, че част процесния имот попада в УПИ ХV и ХVI, предназначени за малки предприятия и офиси и частта от имота попадаща в УПИ ХVI е заета от масивна сграда и площадка, върху която са разположени портален кран и постройки с временен характер. Тази част от имота оцветена в син цвят от скицата на вещото лице между букви АБВГDЕF е свободна от застрояване по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и с размер от 1575 кв. м. в който размер следва да бъде определена като незастроена. Съдът с обжалваното решение е приел, че тази площ е застроена при необоснованост на изводите си и в нарушение на материалния закон, което прави решението неправилно в тази част и като такова то следва да бъде отменено и постановено друго, по съществото на спора с което площта от 1575 кв. м по скицата на вещото лице, оцветена в син цвят следва да бъде определена като незастроена. Така констатираното от вещото лице мероприятие и постройки с временен характер не представляват пречка за възстановяването на имота, ако са налице и другите предпоставки за това, което следва да се преценява от Общинската служба по земеделие. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение