Решение № 8401 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Национална агенция за приходите, чрез юрк. Г. Бонева, и от „Джей Кей Фарма“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Т. Табаков, против решение № 1857/16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 3322/2025г. по описа на Административен съд София-град.

Касаторът Национална агенция за приходите /НАП, Агенцията/ обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на „Джей Кей Фарма“ ООД, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следното: 1. обезщетение в размер на 5112,91 евро /10 000 лв./ за претърпени имуществени вреди поради отменени незаконосъобразни РА № Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА № П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването им по административен ред, както и сума в размер на 1913,73 евро /3742,95 лв./ представляваща лихва върху главницата за периода от 28.03.2022г. до 28.03.2025г., ведно с лихва до окончателното изплащане; 2. обезщетение в размер на 2361,77 евро /4 619,23 лв./, за претърпени имуществени вреди поради отменен незаконосъобразен РА № Р-22002219006340-091-001 от 13.07.2020 г., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването на акта по административен ред, както и сума в размер на 883,95 евро /1728,87 лв./, представляваща лихва върху главницата за периода от 28.03.2022г. до 28.03.2025г., ведно с лихва до окончателното изплащане. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно административният съд е приел наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за частична основателност на иска поради това, че по делото не са доказани както настъпването на имуществени вреди, така и причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и отменените актове. Оспорва се и реалното плащане на сумите по договорите за адвокатската защита. Излага още, че вредата не е причинена от издадените административния актове, а от волята на страната да сключи договор с адвокат.

В съдебно заседание НАП се представлява от юрк. Бонева, която поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспорената част от съдебното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.

Касаторът „Джей Кей Фарма“ ООД обжалва решението в частта, с която исковата му молба е отхвърлена за: сумата над 10 000 лева до пълния предявен размер на иска от 23 725 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването на РА № Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА № П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г. по административен ред, ведно със лихвата за забава, считано от 28.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 28.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на иска до окончателното изплащане; сумата от 15 368,90 лева, представляваща заплатено възнаграждение за успех, ведно със лихвата за забава, считано от 28.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 28.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на иска до окончателното изплащане; сумата от 12 957,06 лева, представляваща заплатено възнаграждение за успех, ведно със лихвата за забава, считано от 28.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 28.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на иска до окончателното изплащане; 8038,68 лева, ведно със лихвата за забава, считано от 28.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 28.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. Излага доводи за неправилност на оспорената част от съдебното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда както за недължимост на възнаграждението за успех, така и за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът „Джей Кей Фарма“ ООД се представлява от адв. Илиева, която поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспорените отхвърлителни части на съдебното решение.

Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна.

Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в предвидения за това срок от страни, за които оспорените части от решението са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на Национална агенция за приходите е неоснователна, а тази на „Джей Кей Фарма“ ООД – основателна.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявен от „Джей Кей Фарма“ ООД против Национална агенция за приходите иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди както следва: главница в размер на 64 708,91 лв., представлява изплатено адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред на РА от няколко части, както и лихви в общ размер на 31 949,28 лв. – 1. сума в размер на 23 725 лв. за обжалването на РА № Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА № П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г., както и лихва върху главницата в размер на 11 713,95 лв.; 2. сума в размер на 15 368,90 лв. и лихва върху главницата в размер на 7 588,21 лв., представляващо възнаграждение за успех за отмяна на РА № Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА № П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г. с Решение № 1615/24.09.2019 г. на Директор на ОДОП; 3. сума в размер на 4 619,23 лв. за жалба, подадена против РА № Р-22002219006340-091-001/13.07.2020 г., ведно със законната лихвата от 2 280 лв.; 4. сума в размер на 12 957,06 лв., представляваща възнаграждение за успех в размер на 10 % за постигната отмяна на РА № Р-22002219006340-091-001/13.07.2020 г. и възстановяване на суми с АПВ №П-22220221019739-004-001/19.02.2021 г. и лихва в размер на 6397,41 лв.; 5. сума в размер на 8038,68 лв. представляваща възнаграждение за успех в размер на 10 % при отмяна на РА №22002219006340-091-001/13.07.2020 г., отменен с Решение №127 от 22.01.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" и възстановяване на суми с АПВ № П-22220221091274-004-001/18.06.2021 г. и лихва в размер на 3 969,03 лв.

Претендира се и законна лихва върху сумата на обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

От фактическа страна съдът установил, че „Джей Кей Фарма“ ООД сключило договор с Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“ от 01.02.2018 г. за съдействие, обжалване, защита и процесуално представителство по всички висящи към датата на сключването му данъчни производства, които ще бъдат уточнени в анекс. На 06.02.2018 г. е сключен Анекс № 1 към договора, в който са уточнени 6 висящи ревизионни производства, вкл. процесното, възложено със ЗВР № Р-2222171008688-020-001 от 11.12.2017 г. С Анекс № 2, сключен на 18.04.2018 г., са добавени още три ревизионни производства, като са направени и други изменения относно дължимите възнаграждения. На 24.07.2020 г. е сключен и Анекс № 3 касаещ правоотношенията между страните. Размерът на дължимите възнаграждения за всеки отделен етап от защитата за всяко ревизионно производство, възложено по Договора от 01.02.2018 г. и Анекси № 1 - № 3 към него, е уреден в чл. 3 от Договора от 01.02.2018 г. и чл. 2 от Анекс № 3. На основание чл. 3, т. 3.3. от Договора от 01.02.2018 г. възнагражденията не включват ДДС, съответно върху тях следва да бъде начислен косвен данък. В чл. 3, т. 3.1.4. от Договора от 01.02.2018г. и чл. 2, т. 2.2. от Анекс № 3 е уговорено, че за изпълнението на защитата по т.1.2.4. от него, представляваща административно оспорване на РА пред Директор ОДОП, се дължи възнаграждение, чийто конкретен размер ще бъде определен в сключен между Адвоката и Клиента констативен протокол при предаване и приемане на извършената услуга, но не по-нисък от минималния размер, определен по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед обжалвания интерес. В чл. 3.1.7. от Договора от 01.02.2018 г. е уговорено възнаграждение за успех в размер на 10 % съобразно отменената част на ревизионния акт и конкретно определено в констативен протокол, сключен при настъпване на условието за дължимостта на възнаграждението, също не по-нисък от минималния размер, определен по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., платимо в 7-дневен срок от влизане в сила на окончателно решение на компетентен орган (директор на ДОДОП или съд). С чл. 2 от Анекс № 2, е доуточнено, че се вземат предвид отменената част на предложеното/наложеното от приходната администрация начисление и съответните лихви, а в чл. 3 от Анекс № 3 е направено допълнително уточнение при акт, отменен по административен ред.

Във връзка с всички ревизии, в чл. 3.2 от Договора от 01.02.2018 г. е уговорено авансово плащане в размер 75 000 лв., платено без ДДС по фактура № 5029 от 09.02.2018 г. Плащането е извършено от дружеството на 09.02.2018 г.

В сключения на 24.07.2020 г. финален Анекс № 3 към договора са посочени отделни възнаграждения за: 1. изготвяне на възражение срещу РД, 2. обжалване и процесуално представителство пред ДОДОП София, 3. обжалване и процесуално представителство пред АССГ и 4. обжалване и процесуално представителство пред ВАС.

На 19.07.2019 г. между „Джей Кей Фарма“ ООД и Адвокатското дружество е подписан констативен протокол относно фактите, че е изготвена административна жалба против РА № Р-2222171008688-091-001/03.07.2019 г., с който е отказано признаването на правото на данъчен кредит от 368 835,95 лв., поправен с РА за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22221719115190-003-001/05.07.2019 г., за което се дължи възнаграждение от 23 725 лв. без ДДС, приспаднати от авансовото плащане в размер на 75 000 лв. РА от 03.07.2019 г. е отменен с Решение №1615 от 24.09.2019 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“.

В следствие на повторната ревизия е издаден РА № Р-22002219006340-091-001/13.07.2020 г., поради което двете дружества подписали втори констативен протокол с дата 14.07.2020 г. за осъществените условия по чл. 3, т.3.2 от Договора.

На 28.07.2020 г. е подписан трети протокол между „Джей Кей Фарма“ ООД и Адвокатското дружество относно подадената против РА от 13.07.2020 г. жалба, за което се дължи възнаграждение от 4 619,23 лв. без ДДС. РА от 13.07.2020 г. е отменен с Решение № 127 от 22.01.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", с което е и разпоредено извършването на проверка по чл. 129 ДОПК и издаване на акт за прихващане или възстановяване.

Така се стигнало до издаването на първи АПВ № П-22220221019739-004-001/19.02.2021 г., с който на „Джей Кей Фарма“ е възстановена сума в размер на 206 854,73 лв. и след това на втори АПВ № П-2222022109174-004-001/18.08.2021 г., с който на „Джей Кей Фарма“ са възстановени допълнително 80 386,79 лв., представляващи дължими, но не възстановени лихви с първоначалния акт.

В следствие на горното, и в изпълнение на Договора, „Джей Кей Фарма“ ООД приело без забележка Протокол от 19.02.2021 г., като е уточнен и размера на дължимото възнаграждение за успех - 12 957,06 лв. без ДДС, за което е издадена и фактура № 6888/02.03.2021 г. Плащането е извършено на 05.03.2021 г. Сключен е и констативен протокол от 22.06.2021 г., съгласно които определеният размер на дължимото възнаграждение за успех е 8 038,68 лв. без ДДС. Издадена е фактура № 7115/22.06.2021 г., по която е извършено плащане на 24.06.2021 г.

Освен множеството писмени доказателства, по делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза относно представените лихвени листове. Съгласно заключението на вещото лице: законната лихва върху главницата от 23 725 лв. за периода 22.01.2021 г. (датата на постановяване на Решение № 127/22.01.2021 г.) до 28.03.2025 г. (датата на исковата молба) е в размер на 11 674,96 лв.; законната лихва върху главницата от 15 368,90 лв. за периода от 22.01.2021 г. до 28.03.2025 г. е в размер на 7 562,96 лв.; законната лихва върху главница от 4 619,23 лв. за периода от 22.01.2021 г. до 28.03.2025 г. е в размер на 2 273,09 лв.; законната лихва върху главницата от 12 957,06 лв. за периода от 22.01.2021 г. до 28.03.2025 г. е в размер на 6 376,12 лв.; законна лихва върху главницата от 8 038,68 лв. за периода от 22.01.2021 г. (датата на постановяване на Решение № 127/22.01.2021 г.) до 28.03.2025 г. е в размер на 3 955,82 лв.

По отношение на претендираните от „Джей Кей Фарма“ ООД лихви, НАП е направила възражение за изтекла давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД, тъй като отмяната на РА № Р-22002219006340-091-001/13.07.2020 г. е постигната с Решение №127 от 22.01.2021 г., от която дата тече погасителната давност по чл. 110 ЗЗД. Посочено е, че исковата молба е подадена на 28.03.2025 г., поради което по давност е погасена претенцията на „Джей Кей Фарма“ ООД за лихви за срок от 3 години преди тази дата - 28.03.2022 г.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба на „Джей Кей Фарма“ ООД е частично основателна.

По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 23 725 лв., представляващи заплатено възнаграждение за обжалване по административен ред на РА от 03.07.2019 г. и РАПРА по административен ред, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2021 г. – т.е. от датата на отмяната на актовете по административен ред, до датата на подаване на исковата молба 22.02.2025 г. в размер на 11 713,95 лв., първоинстанционният съд приел, че от доказателствата по делото безспорно е доказана първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – актовете са отменени с Решение № 1615/24.09.2019 г. на Директора на ОДОП и преписката е върната за извършване на нова ревизия. За доказано е прието и настъпването на вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото на „Джей Кей Фарма“ ООД с платеното от същия адвокатско възнаграждение за ползвани юридически услуги по обжалване на РА и РАПРА по административен ред. По отношение на наличието на причинно-следствена връзка между отменените актове и претърпяната вреда съдът посочил, че съгласно ДОПК обжалването на ревизионните актове по административен ред е задължително, а не алтернативно, тоест ревизионният акт не може да се обжалва пред съда, ако не е изчерпана възможността за оспорването му пред по - горестоящия орган, в случая – директор на дирекция „ОДОП“ -София. Именно това налага необходимостта от осъществяването на защита против РА и РАПРА от адвокат.

В заключение административният съд приел иска за основателен, но не и за пълния му предявен размер. За основателно е прието възражението на НАП за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като съдът, позовавайки се на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, съгласно което съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждане на разноски по делото съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради това че Наредба №1 от 09.07.2004г. нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, определи, че справедливото адвокатско възнаграждения в случая следва да е в размер на 10 000 лева.

За основателна е приета и исковата молба в частта, с която се претендира лихва върху главницата, но не в заявения от ищеца период поради приетото за основателно възражение, сторено от страна на НАП, за настъпила 3-годишна погасителна давност. Поради това е прието, че лихва следва да се присъди само за периода от 28.03.2022 г. до 28.03.2025 г. в размер на 3742,95 лв. /1913,73 евро/, изчислени въз основа на лихвен калкулатор. До пълния размер на иска за лихви от 11 713,95 лв., същият е отхвърлен от съда.

По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 15 368,90 лв., както и лихва в размер на 7 588,21 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокатското дружество, но за успех за оспорването на РА №Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА № П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г. - чл. 3, т. 3.1.7 от Договор от 01.02.2018 г. възнаграждение за успех от 10 %, административният съд отхвърлил иска като посочил, че заплащането на възнаграждение за успех се опосредява от действията на по-горестоящия орган, съответно от решението, което той ще издаде за отмяна или не. Поради това е прието, че в случая липсва пряка причинна връзка между претендираните вреди и незаконосъобразните административни актове.

С горните мотиви е отхвърлен иска и в частта за претендираните вреди в размер на 12 957,06 лв., както и лихва в размер на 6397,41 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокатското дружество, но за успех за постигната отмяна на РА № Р-22002219006340-091-001/13.07.2020 г. с Решение № 127 от 22.01.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" и възстановяване на суми с първото АПВ № П-22220221019739-004-001/19.02.2021 г. в размер на 206 854,73 лв.

За изцяло основателна е приета исковата молба, в частта, с която се претендират вреди в размер на 4 619,23 лв., ведно с лихвите, за подадената жалба против РА след повторната ревизия т.е. против РА № Р-22002219006340-091-001/13.07.2020 г. Посочено е, че материалният интерес по този иск е 206 854,73 лв., поради което по Наредба 1/2024 г. редакция пред ДВ бр. 68/2020 г. – минималния размер на адвокатското възнаграждение би бил в размер на 5667,09 лв. Претендираният размер като вреда в случая на адвокатското възнаграждение е под този, поради което съдът е приел, че искът в тази му част за изцяло основателен за пълния размер от 4 619,23 лв. /2361,77 евро/. По отношение на претендираните лихви, съдът отново приложил тригодишната погасителна давност и посочил, че такава се дължи за периода от 28.03.2022 г. до 28.03.2025 г. в размер 1728,87 лева /883,95 евро/, като за разликата до 2280 лв. искът е отхвърлен.

Административният съд отхвърлил и иска за сумата от 8 038,68 лв., представляващи заплатено възнаграждение за успех за установените суми за постигната отмяна на РА и ефективно възстановяване на суми с второто АПВ №П-22220221091274-004-001/18.06.2021, с който е възстановена допълнително сумата в размер на 80 386,79 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 3 969,03 лв. Прието е, че иска в тази му част е изцяло неоснователен поради това, че се отнася за възнаграждение за успех при което не се установява причинна връзка между вредите и акта, а е налице опосреденост на вредите от акта, който следва да се издаде от ответника като по-горестоящ орган.

Въз основа на горното, АССГ осъдил НАП да заплати на „Джей Кей Фарма“ ООД както сумата от 5112,91 евро /10 000 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването на РА №Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА №П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г. по административен ред, както и лихва върху тази главница в размер на 1913,73 евро /3742,95 лв./ за периода от 28.03.2022 г. до 28.03.2025 г., ведно с лихвата до окончателното им изплащане, така и сумата от 2361,77 евро /4 619,23 лв./, представляваща имуществени вреди – заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалването на РА №Р-22002219006340-091-001/13.07.2020г. по административен ред, както и лихва върху посочената главница от 883,95 евро за периода от 28.03.2022 г. до 28.03.2025 г., ведно с лихвата до окончателното й изплащане.

В останалата част, а именно относно първия иск над уважената сума от 10 000 лева до пълния размер на иска от 23 725 лева, за лихвите, погасени по давност – за сумата над уважената от 3742,95 лева до 11 713,95 лева, и за сумата над уважената от 1728,87 лева до 2280 лева, за исковете за сумите от 15 368,90 лева и лихвите върху главницата от 7 588,21лева, за сумите от 12 957,06 лева и лихвите върху главницата 6397,41 лева, за сумите от 8038,68 лева и лихвите върху главницата 3969,03 лева, всички суми представляващи заплатено възнаграждение за успех, исковата молба е отхвърлена.

Съответно в полза на „Джей Кей Фарма“ ООД са присъдени разноски в размер на 1091,24 евро, а в полза на НАП – 178,95 евро.

Следва да се посочи, че съдебното решение не е оспорено само в частта, с която са отхвърлени исковете на „Джей Кей Фарма“ ООД за присъждане на лихви, по отношение на които административният съд е приел, че са погасени по давност – т.е. за сумите по лихвите, претендирани три години преди подаването на исковата молба – преди 28.03.2022 г. В тази си част решението на АССГ, като необжалвано, е влязло в законна сила.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която е отхвърлена исковата молба на „Джей Кей Фарма“ ООД. В останалата осъдителна част решението е правилно.

Настоящият състав приема, че по делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Страните са имали възможност да упражнят процесуалните си права в съдебното производство. Фактическата обстановка е надлежно изяснена, въз основа на допустими и правилно събрани доказателства. По отношение на осъдителната част от съдебното решение следва да се посочи, че касационната инстанция споделя изводите на съда за основателност на исковата молба на „Джей Кей Фарма“ ООД.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди урежда общия принцип, прогласен в чл. 7 на Конституцията на Република България за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. От субективна страна конституционният принцип има всеобщ характер, действа спрямо всички и трябва да се прилага за всички онези, които съответстват на характеристиките, които го определят.

В Глава осемнадесета на ДОПК - "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", чл. 152 - чл. 155, законодателят не е разрешил въпроса с разноските в това производство. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" на АПК. В същото време фазата на административно оспорване на ревизионния акт е задължителен стадий от защитата срещу засягащите субекта констатации в него, тъй като чл. 156, ал. 2 ДОПК установява забраната да се обжалва по съдебен ред ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред. При това положение, с оглед липсата на процесуален ред за присъждане на разноските, направени във връзка с оспорването на ревизионни актове по административен ред, за страната, сторила такива при оспорването, съществува единствено възможността да ги претендира като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар и във връзка с разпоредба от друг кодекс, регламентиращ задължителност на административното обжалване, а именно във връзка с искане за установяване на противоконституционност на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), Конституционният съд на Република България в свое Решение № 6 от 5.06.2025 г. по к. д. № 28/2024 г. е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение, направени във връзка с административно обжалване на незаконен акт на държавен орган, са в пряка и непосредствена връзка с обявения за незаконен акт и попадат в рамките на понятието за вреда по чл. 7 от Конституцията.

Освен това, съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Причината за приемане на това тълкувателно решение е, че към датата на постановяването му в процесуалните закони липсва предвидена отговорност за разноските в процеса. След като процесуален ред за реализиране на отговорността за разноски липсва, имущественото притезание, възникнало по повод извършените разходи за адвокатска защита в административно производство, следва да бъде реализирано на базата на други предвидени в закона материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Това именно обуславя приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Предвид изложеното, неоснователни са доводите на НАП за неприложимост на чл. 1 ЗОДОВ в процесния случай. Налице са материалноправните предпоставки за присъждане на претендираните от „Джей Кей Фарма“ ООД обезщетения. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Следва да се посочи, че ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на актове по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на ревизионните актове, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от тях. Реално дружеството не би понесло посочените в исковата молба разходи, ако против него не са били издадени незаконосъобразните РА и РАПРА на касационния жалбоподател НАП. Налице е намаление на имуществото на дружеството, равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ.

Поради изложеното, следва касационната жалба на НАП да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното решение в осъдителната му част, да бъде оставено в сила.

Въпросът относно приключването на ревизионното производство с отмяна на издадените ревизионни актове след административно обжалване не е спорен в процеса. Доказано е плащането на адвокатски възнаграждения в претендирания размер от ревизираното лице – ищец, на избрания от него процесуален представител. Основният спор в процеса е относно причинната връзка между незаконосъобразните актове и платените суми и относно размера на присъдените обезщетения.

В настоящия случай, неправилно първоинстанционният съд е приел, както че заплатеното в размер на 23 725 лв. от страна на „Джей Кей Фарма“ ООД адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на РА № Р-2222171008688-091-001/03.07.2019 г., с който е отказано признаването на правото на данъчен кредит от 368 835,95 лв., поправен с РА за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22221719115190-003-001/05.07.2019 г., е прекомерно, така и че претендираните като вреда заплатени адвокатски възнаграждения за успех не представляват пряка и непосредствена вреда по смисъла на чл. 1, ал. ЗОДОВ. Следва да се посочи, че в настоящото производство, което се развива по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не е приложимо Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, съгласно което съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждане на разноски по делото съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради това че Наредба №1 от 09.07.2004г. нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. В случая се претендира присъждането на имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения в друго производство, в случая в производството пред административния орган. Тези заплатени адвокатски възнаграждения се търсят като вреда от издадените незаконосъобразни актове, а не като разноски по делото и за тях няма друг способ за обезщетяване на направения разход. Именно поради това в случая следва да бъде доказано тяхното реално плащане – да е настъпила вредата, но не може същите да бъдат намалени като прекомерни на основание решението на СЕС в настоящото производство. Това са две различни производства.

Поради това, следва съдебното решение да бъде отменено в частта, с която исковата молба е отхвърлена за сумата над 10 000 лева до пълния предявен размер на иска от 23 725 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването на РА № Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА № П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г. по административен ред (във връзка с чл. 2, т. 2.2 от Договора от 01.02.2018 г., изменен с Анекс № 3 от 24.07.2020 г. –- за обжалване и процесуално представителство и защита пред Директор на ОДОП), като в полза на „Джей Кей Фарма“ ООД бъде присъдена сумата от 7 017,48 евро /13 725 лева/, ведно със законната лихва за периода от 28.03.2022 г. до 28.03.2025 г. в размер на 2615,06 евро, изчислени съгласно електронния калкулатор на Портала за електронни услуги на НАП. В полза на дружеството следва да се присъди и лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Настоящият състав приема, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата – налице са отменени като незаконосъобразни два ревизионни акта и един РАПРА, реално извършен разход за адвокатска защита и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове и претърпените имуществени вреди. От доказателствата по делото безспорно се установява, че между „Джей Кей Фарма“ ООД и Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“ е сключен договор за процесуално представителство и правна защита, обхващащ защита срещу ревизионните актове.

„Джей Кей Фарма“ ООД е уговорило с адвокатското дружество възнаграждение за успех съгласно чл. 3, т. 3.1.7 от договор от 01.02.2018 г. в размер на 10% при отмяната на РА № Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА № П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г. Посочените актове са отменени с Решение № 1615/24.09.2019 г. на Директор на ОДОП, поради и което между двете дружества е сключен Констативен протокол на 14.07.2020 г., с който „Джей Кей Фарма“ ООД е приело без забележки осъществяването на условията по чл. 3, т. 3.2. от Договора от 01.02.2018 г. в резултат на предоставените от Адвокатското дружество услуги. Поради това, страните определили сума в размер на 15 368,90 лв. без ДДС за възнаграждение за успех за отмяната на РА от 03.07.2019 г. и РАПРА.

След издаването на първия АПВ № П-22220221019739-004-001/19.02.2021 г., с който на „Джей Кей Фарма“ е възстановена сума в размер на 206 854,73 лв., в изпълнение на Договора дружеството е приело без забележка Протокол от 19.02.2021 г. и страните са уточнили размера на дължимото възнаграждение за успех от 12 957,06 лв. без ДДС, за което е издадена фактура № 6888/02.03.2021 г., а плащането е извършено на 05.03.2021 г. Съответно, след издаването на втория АПВ № П-2222022109174-004-001/18.08.2021 г., с който на „Джей Кей Фарма“ са възстановени допълнително 80 386,79 лв., представляващи дължими, но не възстановени лихви с първоначалния акт, между страните с сключен констативен протокол от 22.06.2021 г., като е определен размер на дължимото възнаграждение за успех от 8 038,68 лв. без ДДС. Издадена е съответно и фактура № 7115/22.06.2021 г., която е платена на 24.06.2021 г.

Уговорените възнаграждения за успех са дължими именно при окончателна отмяна на съответните ревизионни актове и РАПРА, каквато е настъпила с Решение № 1615/24.09.2019 г. на Директор на ОДОП и Решение №127 от 22.01.2021г. на Директора на Дирекция "ОДОП", съответно с възстановяване на сумите на „Джей Кей Фарма“ ООД с АПВ №П-22220221019739-004-001/19.02.2021 г. и АПВ № П-22220221091274-004-001/18.06.2021 г.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че вредата, изразяваща се в заплатеното адвокатско възнаграждение при успех, е опосредена както от отменителните решения на Директора на дирекция ОДОП, така и от двата АПВ. Следва да се посочи, че отменителните решения на горестоящия орган и АПВ №П-22220221019739-004-001/19.02.2021 г. и АПВ № П-22220221091274-004-001/18.06.2021 г., не представляват основание за възникване на задължението за плащане на възнаграждението за успех, а единствено служат като база за определяне размера му съобразно постигнатата договорка между страните, както и представляват разход за дружеството в хода на административното производство.

В конкретната хипотеза, претендираните имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове, тъй като са настъпили именно в резултат на отмените РА № Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА № П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г., както и РА № Р-22002219006340-091-001/13.07.2020 г. Независимо че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Дружеството не би заплатило адвокатските възнаграждения и това нямаше да представлява вреда, ако не бяха издадените незаконосъобразни РА. Налице е намаление на имуществото на дружеството, равно на размера на платените адвокатски възнаграждения. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са последица от вредоносния резултат - явяват се следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. Също така, щом по отношение на част от претендираното като вреда заплатено адвокатско възнаграждение решаващият състав е приел, че няма друг ред увреденото лице да претендира обезщетение, нелогично е защо това не се отнася и за другата уговорена част от възнаграждението, независимо че то е уговорено като възнаграждение при успех. Реално то е сторен разход за адвокатско възнаграждение, по отношение на което по делото са налични данни за това, че е реално сторен.

Следва да се посочи още, че настоящата инстанция намира уговорения размер на адвокатско възнаграждение за обоснован и справедлив, което означава, че е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, поради и което следва да се обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане. С Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/15 на Съда на ЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се съобразят предмета на спора, неговата цена, труда и разноските, които трябва да понесе загубилата страна, следва да бъдат пропорционални. С оглед изложеното, настоящата инстанция не установява направените разноски да са непропорционални/несъразмерни предвид материалния интерес на спора, фактическата и правната сложност и обема на оказаната адвокатска защита.

В мотивите на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. по описа на ВАС е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издадения акт, в случая ревизионен акт, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите и организациите би било много трудно, понякога граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по правен проблем, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на ревизионния акт, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от държавни служители с висше юридическо образование.

Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства е ползвана адвокатска защита, която е конституционно право, хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, когато няма процесуален ред за възстановяването му в съответното производство, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Връзката между ревизионните актове и ползваната адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - адвокатска помощ не би била използвана, ако не беше издаден акт, увреждащ законни права и интереси на ревизираното лице. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадения административен акт, тъй като обжалването на този акт по административен ред е задължително и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че процесуалните закони не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на ревизираното лице направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар за защитата му при задължителното административно обжалване.

За пълнота следва да се посочи, че що се отнася до дължимостта на възнаграждението предвид конкретен резултат от защитата, в чл. 36, ал. 4 Закона за адвокатурата законодателят е предвидил изрично валидността на уговорка в договор за правна защита и съдействие, по силата на която част от общия размер на възнаграждението да се дължи в зависимост от изхода от спора. Съгласно Решение № 60087 от 07.06.2021г. на ВКС по т.д. 941/2020г., тази договорка не е в противоречие с чл.36, ал.1 ЗА и не е нищожна.

Предвид изложеното, обжалваното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете на „Джей Кей Фарма“ ООД относно претендираните имуществени вреди под формата на заплатеното адвокатско възнаграждение за успех, следва да бъде отменено, като в полза на дружеството се присъдят суми в размер на:

• 15 368,90 лв. /7857,99 евро/ главница, представляваща възнаграждение за успех за отмяна на РА № Р-22221717008688-091-001 от 03.07.2019 г. и РАПРА № П-22221719115190-0030001 от 05.07.2019 г. с Решение № 1615/24.09.2019 г. на Директор на ОДОП (във връзка с чл. 3, т. 3.1.7 от договор от 01.02.2018 г. - възнаграждение за успех от 10% ). Към сумата следва да се присъди и законната лихва, но не в претендирания размер от 7 588,21 лв., съответно не за претендирания период от 22.01.2021 г. до 28.03.2025 г. Тук следва да се съобрази неоспорената част от съдебното решение, съгласно която съдът е приел, че по отношение на претендираните лихви е приложима разпоредбата на чл.111,б.“в“ ЗЗД – предвид стореното от страна на НАП възражение за 3-годишна давност, поради което лихвата следва да се присъди само за периода от 28.03.2022 г. до 28.03.2025 г. Така съобразно размера на главницата по този иск, в полза на „Джей Кей Фарма“ ООД следва да се присъди законна лихва в размер на 2928,28 евро, изчислени съгласно електронния калкулатор на Портала за електронни услуги на НАП. В полза на дружеството следва да се присъди и лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

• 12 957,06 лв. /6624,84 евро, неправилно изчислени от АССГ в решението в размер на 6624,83 евро/ главница и лихва в размер на 2468,74 евро за периода от 28.03.2022 г. до 28.03.2025 г. предвид гореизложените мотиви за давността, изчислени съгласно електронния калкулатор на Портала за електронни услуги на НАП, представляваща възнаграждение за успех 10% и постигната отмяна на РА № Р-22002219006340-091-001/13.07.2020 г. с Решение № 127 от 22.01.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" и възстановяване на суми с АПВ № П-22220221019739-004-001/19.02.2021 г. (във вр. с чл. 3, т.3.1.7. от Договора от 01.02.2018г. и чл. 3 (iv), предвид издадения АПВ № П-22220221019739-004-001/19.02.2021г.). В полза на „Джей Кей Фарма“ ООД следва да се присъди и лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

• 8038,68 лв. /4110,11 евро, неправилно изчислени от АССГ в решението в размер на 4109,95 евро/ главница и лихва в размер на 1531,63 евро за периода от 28.03.2022 г. до 28.03.2025 г. предвид гореизложените мотиви за давността, изчислени съгласно електронния калкулатор на Портала за електронни услуги на НАП, представляваща отново адвокатско възнаграждение за успех 10 % при отмяна на РА № 22002219006340-091-001/13.07.2020 г. с Решение № 127 от 22.01.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" и възстановяване с АПВ № П-22220221091274-004-001/18.06.2021 г. (във вр. с чл. 3, т.3.1.7. от Договора от 01.02.2018г. и чл. 3 (iv), предвид издадения АПВ № П-22220221091274-004-001/18.06.2021 г.). В полза на „Джей Кей Фарма“ ООД следва да се присъди и лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Съобразно изхода от спора, както и с оглед на отхвърлената част от иска - т.е. частта, с която АССГ е отхвърлил исковете за присъждане на законна лихва върху сумите по главницата за периода преди 28.03.2022 г., решението на АССГ следва да се отмени и в частта, с която „Джей Кей Фарма“ ООД е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер над 100 лева, съответно над 51,13 евро.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на „Джей Кей Фарма“ ООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (стр. 52 от делото на ВАС) и доказателства за плащане са в размер на 4158,85 евро за пред първоинстанционния съд (общата сума е 5250,09 евро, но страната е посочила, че 1091,24 евро са присъдени от АССГ) и на 5251,37 евро сторени разноски пред ВАС. От сторените пред ВАС разноски 5183,63 евро са за адвокатска защита (4319,69 евро без ДДС), съгласно приложена като доказателство фактура № 10115/09.02.2026 г. и посочено основание „касационна жалба с-у Решение № 1857/16.01.2026 г. по адм. дело № 3322/2025, АССГ, Първо отделение, 47 състав, процесуално представителство и защита пред ВАС“. Поради това, че общият размер на претендираните разноски е 5251,37 евро, а тези за адвокат са 5183,63 евро, то следва да се установи какъв е размерът на заплатената от дружеството държавна такса. В процесния случай разликата между двете суми е в размер на 67,74 евро, а платените държавни такси по делото са в общ размер на 51,12 евро. Следователно, заплатеното адвокатско възнаграждение от 5183,63 евро + заплатената държавна такса в общ размер на 51,12 евро, прави обща сума от 5234,75 евро – тоест за сумата от 16,62 евро от общия претендиран размер на разноските няма представени доказателства.

Видно от доказателствата по делото, претендираният размер за адвокатски възнаграждения за пред АССГ и ВАС е в общ размер на 9 342,48 евро (4158,85 евро + 5183,63 евро.). Материалният интерес по делото е 49 420,55 евро, като уважената част от него е в размер на 45 426,54 евро (88 846,59 лева). Следователно, съразмерно на уважената част от иска, дължимите адвокатски разноски са в размер на 8 587,45 евро.

От страна на процесуалния представител на НАП в проведеното открито съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което настоящата инстанция намира за основателно.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да е 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. В процесния случай това е сумата от 3 965,79 евро (7 756,42 лева).

Така съобразявайки направеното от процесуалния представител на НАП възражение за прекомерност, минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав определя размер на адвокатското възнаграждение от 6000 евро. Така в полза на „Джей Кей Фарма“ ООД следва да се присъдят разноски в общ размер на 6051,12 евро – 6000 евро за адвокатско представителство и 51,12 евро за заплатените пред ВАС държавни такси.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение