Решение № 5679 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 882/2015 г.

Решение № 5679 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 882/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция"Социално подпомагане"/Д"СП"/-гр. Пловдив подадена чрез пълномощника юрисконсулт Павлина Ставрева срещу решение № 2693 от 10.12.2014 г. постановено по адм. дело № 2799/2014 г. на Административен съд Пловдив. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в случая не са налице доказани обстоятелства за реално проведено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, удостоверени с коректно издаден разходооправдателен документ, а осъщественото балнеолечение е заплатено от трето неучастващо в производството субект-Управителя на КСУ"Олга Скобелева"-гр. Пловдив. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от Атанасова разноски. Ответникът-Стоянка Димитрова Атанасова, като майка и законен представител на Петър Стоянов Атанасов, чрез пълномощника си адвокат Стефанов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че са налице предпоставките за заплащане добавка за "проведено климато и водолечение" на детето Петър Стоянов Атанасов, проведено в хотел "Сънсет Бийч" с. Лозенец. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Пловдив е отменил Заповед ДД-С-06-689/08.08.2014 г., издадена от Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с Решение № РД01-0167 от 15.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив, изпратил е делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, за ново произнасяне при спазване на указанията на съда, дадени с решение и е присъдил разноски. Първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че са налице материалноправните основания за отпускане на добавка за социална интеграция на детето Петър Атанасов, поради което отказът на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив за отпускане на такава е незаконосъобразен. След като ЗИХУ и ППЗИХУ не предвиждат като условие за отпускането на добавката за социална интеграция провеждането на рехабилитация в специални лечебни заведения, регистрирани като такива по Закона за лечебните заведения, то въведените такива условия в оспорения акт, мотивирали административния орган да откаже отпускането на добавката, противоречи на материално-правната разпоредба на закона и не съответства на целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че непълнолетното дете Петър Атанасов е правоимащо лице, по смисъла на чл. 42г и чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗИХУ. Не се оспорва обстоятелството, че има медицинско направление от лекар за климато и водолечение в Лозенец с оглед диагнозата му и че детето е пребивавало в хотел "Сънсет Бийч", село Лозенец за периода от 22.06.2014 г. до 28.06.2014 г., за което са съставени разходооправдателни документи. Безспорно е установено също, че пребиваването на детето в хотел "Сънсет Бийч" село Лозенец е организирано от Комплекс за социални услуги "Олга Скобелева" - Пловдив, като детето е придружавано от майка си Стоянка Атасова, като стойността на предоставените услуги е 192,00 лева с ДДС. В чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1-7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. С оглед чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ (в приложимата му редакция - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 5.01.2007 г.), заявлението за изплащане е подадено на 02.07.2014 г., т. е. преди влизане в сила на ПМС № 169/26.06.2014 г./ в сила от 4.07.2014 г./. С § 21 ПЗР на същото ПМС е предвидено започнатите процедури по отпускане и ползване на месечната добавка за социална интеграция и на целеви помощи, преди влизане в сила на това постановление, да се довършват по досегашния ред, е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им. В чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. В случая следва да бъдат съобразени легалните определения на понятията "рехабилитация" и "социална рехабилитация". Според определението, дадено в § 1, т. 5 ДР от ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост, а според определението, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, "социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Безспорно е в настоящия случай, че при пребиваването на детето в хотела, организиран от КСУ "Олга Скобелева" - Пловдив, е проведено климато и водолечение, които са част от рехабилитацията. Климато и водолечението, за които е издадено медицинското направление са в обхвата на балнеолечението, употребено в смисъла на родово понятие за санаториално лечение. Балнеосанаториалното лечение като част от лечебно-възстановителния процес включва комплекс от терапевтични процедури, извършвани от квалифицирани специалисти съобразно диагнозата на увреждането. От тази гледна точка летуването на детето Петър Атанасов, организирано от КСУ "Олга Скобелева" - Пловдив, следва да се квалифицира като проведени рехабилитационни процедури по смисъла на закона. Предвид наличните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че при пребиваването на детето по време на летния лагер в хотел "Сънсет Бийч", с. Лозенец, е проведена медицинска рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗИХУ. По време на лагера са осъществени и дейности, насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, проведените срещи с лекари - специалисти, специалният хранителен и двигателен режим са подпомогнали създаването у детето на умения за водене на самостоятелен живот чрез предоставяне на социални услуги и психологична помощ, поради което следва да се приеме, че при пребиваването на детето в летния лагер е проведена и социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ, а заплатените разходи за "нощувки, храна, процедури", са били направени за рехабилитационни услуги. Както правилно е посочил решаващият състав, климатолечението като въздействие чрез комплекс от климатични фактори под форма на специални закаляващи и терапевтични климатични процедури (въздушни, слънчеви, водни и др.) е подходящото лечение за детето според неговите индивидуални потребности. То повлиява организма чрез подходящо подбрани метеорологични фактори и особености на климата в дадена област (курорт) при смяна на климата. Едни от видовете климатични процедури са пребиваването на чист въздух, слънчевите и въздушните бани, пешеходните разходки и др. Основният довод в касационната жалба е, че Стоянка Атанасова не е представила безспорни доказателства за наличието на разходнооправдателни документи установяващи заплащане на балнеолечението. Както се посочи по-горе, летният лагер е организиран от Комплекс за социални услуги "Олга Скобелева", тъй като деца с подобни заболявания се нуждаят най-вече от подходяща среда за социализиране. Събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин доказват, че съответния летен лагер е заплатен от Комплекс са социални услуги "Олга Скобелева"-Пловдив. Това обстоятелство не се и оспорва. По делото е приложено писмо изх. № 226 от 07.11.2014 г. от Комплекс за социални услуги "Олга Скобелева" - Пловдив, с което в отговор на тяхно запитване е изпратен списък на децата, персонала и придружителите/родителите и близки на децата, заверено копие на договора описващ начина, вида и способите на финансиране на летния отдих, както и заверени копия на платежните нареждания по договора. Видно е от приложените по делото платежни нареждания, че сумите са заплащани по банков път на няколко групи от КСУ "Олга Скобелева" - Пловдив, като за основание е посочено, че са за летен отдих ДЦДУ за периода 22-28.06.2014 г., придружители. Разпоредбите, регламентиращи условията за предоставянето на интеграционни добавки, не следва да бъдат тълкувани стеснително, тъй като това би довело до необосновано ограничаване на предоставените по закон права на определена категория лица, които отговарят на изрично предвидените условия. Изплащането на добавките е обвързано от условието за предоставяне на разходооправдателният документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги, но законодателят не е поставил изискване кой конкретно следва да заплати лечението и на чие име следва да са издадени тези документи. Ето защо в случая е без значение обстоятелството дали дължимите суми по представените разходооправдателни документи са внесени директно от родителите или чрез социалната институция, организираща мероприятието. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в настоящето производство разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 14.01.2015 г., заплатено е адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, за която сума следва да се осъди Дирекция "СП" - гр. Пловдив, като възражението за прекомерност съдът счита за неоснователно С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,