Решение № 11517 от 13.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 6202 от 29.10.2021г., постановено по адм. д. 12799/2019г. Административен съд София-град, първо отделение, 43-ти състав, е отхвърлил жалбата на ЕВРОМЕД СЪПОРТ ООД, [ЕИК], с адрес гр.София, ул.Иван Вазов 12, представлявано от управителя А. Георгиев, против Ревизионен акт /РА/ Р 22220317008674 - 091 - 001/ 25.01.2019г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1470 от 29.08.2019г. на директора на ДОДОП-София, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.03/2015г. и от м.11.2016г. до м.11/2017г. общо в размер на 237 533,59лв. главница и лихви. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП Д ОДОП-София разноски по делото в размер на 4 885лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕВРОМЕД СЪПОРТ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Ломско шосе, сграда Грийн Деливъри, офис 2.5 218А, представлявано от управителя А. Георгиев, чрез пълномощника му адв.М. Йорданов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. При условията на алтернативност се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез своя процесуален представител юрк.Арнаудова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на ЕВРОМЕД СЪПОРТ ООД, [ЕИК], с адрес гр.София, ул.Иван Вазов 12, представлявано от управителя А. Георгиев, против Ревизионен акт /РА/ Р 22220317008674 - 091 - 001/ 25.01.2019г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1470 от 29.08.2019г. на директора на ДОДОП-София, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.03/2015г. и от м.11.2016г. до м.11/2017г. общо в размер на 237 533,59лв. главница и лихви. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, спазено е изискването за форма по чл.120 ДОПК, няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, даващи самостоятелно основание за отмяна на акта. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Описана е подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на Фарма сървис ЕООД, Кабан Ком ЕООД, Фалконс 2000 ЕООД, Чирита ЕООД, Булмед експорт 1 ЕООД, в това число установеното от заключенията /основно и допълнително/ по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Посочено е, че решаващият съдът споделя констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки изразяващи се в това, че представените документи не отразяват реално извършени стопански операции. След тълкуване на относимите правни разпоредби от ЗДДС /чл.6 и чл.68/ е отбелязано, че процесните доставки са с предмет лекарства и лекарствени продукти, т.е. става въпрос за стоки, поради което доказването на реалността на доставката предполага установяване на факта на приемане и предаване на стоката от доставчика на получателя. Посочено, че с изключение на двама доставчици /Кабан ком ЕООД и Фалконс 2000 ЕООД/ има представени копия от фактури, но няма доказателства за приемане и предаване на стоките. В продължение е изложено, че такива доказателства съществуват за доставчика Черита ЕООД, но по отношение на този доставчик са приобщени с протокол показанията на свидетеля Г. Бунов, че е налице организация на група лица по създаване на документооборот, включително и фактури за фиктивни доставки на лекарствени продукти, в които фигурира и Черита ЕООД. Като косвено доказателство за липсата на реални доставки е посочено обстоятелството, че липсват данни за наличие на стоките при преките доставчици придвид неустановена наличност при предходните им такива. Първоинстанционният съд е приел, че тези изводи не се променят е от заключението на експертизата, която установява единствено осчетоводяване на съставени документи за обороти, които не отразяват реални доставки. На база на това е обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Съдът е приел, че същият е законосъобразен и в частта му за извършената корекция на декларирания ДДС във връзка с непризнат ВОП по фактури издадени от Royal London Consolidated Ltd. за периодите от м.11.2016г. до м.11.2017г. Възпроизведена е подробно установената фактическа обстановка по тази част от спора и правното основание за извършване на корекцията , като е посочено, че констатациите на ревизионния акт не са опровергани от задълженото лице с надлежни доказателства, а възражението на задълженото лице, че за предходни данъчни периоди ВОП от същото дружество са били признати, е определено като неоснователно с мотив, че за всеки данъчен период следва да се представят съответни документи, въз основа на които да се прецени налице ли са законовите основания, а не да се правят констатации по аналогия. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му за допълнително начислени лихви за забава. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на първоинстанционния съд за липса на реални доставки по процесните фактури. Излагат се доводи, че на практика първоинстанционният съд не е извършил самостоятелен анализ на събраните доказателства по делото, а е преповторил констатациите на органите по приходите. Като съществено процесуално нарушение се сочи обстоятелството, че съдът е кредитирал като годно доказателства свидетелски показания, дадени в друго производство, които не могат да бъдат отнесени към конкретни доставки, в случая на доставчика Чирита ЕООД. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че задълженото дружество ЕВРОМЕД СЪПОРТ ООД извършва по занятие дейност, свързана с търговия с лекарства и лекарствени средства. Във връзка с дейността си дружеството се явява получател, съответно доставчик на такъв род стоки. Установено е още, че за ревизираните периоди дружеството е упражнило право на данъчен кредит по получени доставки от Фарма сървис ЕООД, Кабан Ком ЕООД, Фалконс 2000 ЕООД, Чирита ЕООД, Булмед експорт 1 ЕООД. Първоинстанционният съд е възпроизвел в съдебния акт констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, след което е обсъдил същите със събраните доказателства по делото и е изградил извод, за правилно приложение на материалния закон. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи на първоинстанционния съд като обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. В допълнение и с оглед на конкретните касационни оплаквания следва да бъде посочено следното: Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна от първоинстанционния съд, свързани с позоваване на свидетелски показания дадени в друго производство, съответно необсъждането им с други събрани по делото доказателства и по-специално със заключенията по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не могат да бъдат споделени. Показанията на свидетеля Г. Бунов, дадени пред друг орган, са приобщени в ревизионното производство по реда на ДОПК. Тези показания са допустимо доказателство по следните съображения: 1. Нормата на чл.47 ДОПК определя, че при извършването на ревизия или проверка органът по приходите, който я извършва, може да поиска писмено от други контролни органи извършването на действия с оглед събиране на доказателства за установяване на задължения или административнонаказателна отговорност. Това означава, че не съществува пречка събрани доказателства от други държавни органи, свързани с установяване на данъчни задължения на определено лице, да бъдат приобщавани в хода на ревизионното производство. 2. Въпросните свидетелски показания следва да бъдат третирани като писмени обяснения на трето лице по смисъла на чл.57 ДОПК. Нормата на чл. 57,ал.2 определя конкретните обстоятелства, за които се допускат обяснения от трети лица и едно от тях е това по т.3 - фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В конкретния случай въпросното лице е дало писмени обяснения в смисъл, че има създадена група, която развива дейност по създаване на документооборот, включително и съставяне на фактури за фиктивни доставки на лекарствени продукти, като в кръга на лицата фигурира и Черита ЕООД. При това положение следва да бъде обоснован извод, че представените фактури, придружени от приемо-придавателни протоколи и товарителници, не отразяват реално извършени доставки, а фиктивни такива и не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Следва да бъде посочено че констатациите за липса на реални доставки по фактурите на Черита ЕООД не се обосновават единствено и само с писмените обяснения на посоченото лице. Доказателства в тази насока са и обстоятелствата, че при извършената насрещна проверка доставчикът не е представил никакви доказателства за извършените доставки/ а с оглед предмета на доставка и специалните норми на чл. 207,ал.1,т.7 и т.8 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина би следвало да съхранява такива данни/; че при извършени инвентаризации /едната от органите по приходите, другата от служители на ГДБОП, МВР и Изпълнителната агенция по лекарствата/ е установено фактическо наличие на минимални количества лекарства спрямо счетоводните данни за налични такива. При тези обстоятелства първоинстанционният съд с право не е кредитирал заключението на експерта за извършена последваща реализация на стоките, предмет на доставка по фактурите на Черита ЕООД. Направените оплаквания от касатора, свързани с неправилно приложение на материалния закон също не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е направил правилно тълкуване на относимите правни разпоредби и е законосъобразно е обосновал извод връзката между реалността на доставката и доказване на факта предаването на стоката от доставчик на получател. Правилно е посочено, че само наличието на фактури и тяхното счетоводно отразяване от получателя не е достатъчно за обосноваване на извод за наличие на реални доставки. По отношение на отхвърлителната част от решението спрямо частта от ревизионния акт, с която е извършена корекция на дължимия ДДС по непризнат ВОП по по фактури издадени от Royal London Consolidated Ltd. за периодите от м.11.2016г. до м.11.2017г., в касационната жалба не се излагат оплаквания. При извършената служебна проверка при условията на чл.218,ал.2 АПК настоящата инстанция намира, че решението на административния съд в тази му част е обосновано и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд София град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника ДОДОП-София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 14 151,35лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,