Решение № 5146 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8260/2008 г.

Решение № 5146 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8260/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС ). Образувано е по касационна жалба на "БМД-М "ЕООД гр. Пловдив представлявано от адв. Петров срещу решение № 393/ 16.04.2008 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1685/2007 г. по описа на съда. В касационната жалба е направено искане за отмяна на оспорваното решение, като са изложени аргументи за неправилност на съдебният акт, изразяващи се в противоречието му с материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, че изводите на съда не почиват на събраните доказателства, а освен това е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на доказателствата по делото - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Кмета на Район "Южен" - Община - Пловдив не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на съдебните прения дава заключение за неоснователност на касационните възражения и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият съдебен състав, като разгледа подадената касационна жалба и становищата на страните, счита същата за процесуално допустима, но неоснователна. Тя е процесуално допустима, подадена е в срок- на 7.05.2008 г. първия работен ден, тъй като срока изтича в неработен ден на 5.05.2008 г. и в тази връзка възражението за недопустимост е неоснователно. Решението е правилно, като същото е постановено в съответствие с доказателствата по делото, събрани в рамките на допустимо съдебно производство. Първоинстанционният съд е бил сезиран с оспорване законосъобразността на заповед № 632/20.09.2007 г. на кмета на, община Пловдив - Район "Южен ", издадена на основание чл. 65 от ЗОС, с която е наредено изземването на общински имот - находящ се в гр. Пловдив -терен върху който е поставен павилион, по съображения, че терена е ползван без правно основание. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като Безспорно е доказан фактическия състав на хипотезата на 65, ал. 1 от ЗОбС. Този резултат съдът е обосновал приемайки, за установено от събраните доказателство по делото, че жалбоподателя е разположил метален павилион в общинско място, което ползва без основание. Наведеният довод във връзка с материалната некомпетентност на оспорената заповед е неоснователен. Съдът се е позовал на представената заповед № ОА-599 от 06.04.2005 г. с която кметът на Община Пловдив е предоставил изпълнението на свои функции, включително и издаването на заповеди по чл. 65, ал. 1 от ЗОС на кметове на райони при условията на делегирана компетентност, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е налице процесуално основание за отмяната и. Неоснователни се явяват и доводите на касатора за липсата на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Съгласно посочения текст от закона, предпоставките за издаване на заповед за изземване са - наличие на общински имот и ползването му без основание или отпаднало такова, като в конкретния случай тези предпоставки са били налице. В хода на процеса не са събрани никакви доказателства установяващи основанието на дружеството да държи общинския имот. Съдът е изложил обосновани изводи относно липсата на решение на общинския съвет за запазване процесния обект в хипотезата на §17, ал. 1 от ЗУТ. По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, която установява, че само 17 кв. м. попадат в имота на жалбоподателя, което допълнително обосновава извода на съда, че спрямо обекта не са налице условията, предвидени за временния устройствен статут по смисъла на посочената разпоредба. Останалите доводи в касационната жалба относно нарушена процедура по чл. 26 от АПК и разпоредбата на чл. 8 от ЗОбС въз основа на който е приета НРПУРОС , са обсъдени в съдебното решение с оглед тяхната относимост при изясняване на предмета на спора и доколкото същите имат значение върху законосъобразността на крайния акт - обжалваната заповед. С касационната жалба не се представиха допълнителни доказателства, които по безспорен начин да доведат до промяна на фактическата обстановка и да водят до изводи, различни от приетите в оспореното съдебно решение, поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,