Решение № 2672 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Я. Н. Д., подадена чрез адвокат М. Аршинкова, против Решение 2071/25.06.2024 г., постановено по административно дело 225/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 18-1512/06.02.2023 г. на Началника на СГКК Благоевград. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорената заповед. Оспорват се възприетите от съда изводи за материална законосъобразност на заповедта, като се твърди наличие на спор за материално право, който е пречка за одобряване на процесното изменение в кадастъра. Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба и от Й. Н. А.. На проведеното по делото открито съдебно заседание, Я. Н. Д. се представлява от адвокат Н. Байдаков, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по съображения, съдържащи се в писмена защита. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Й. Н. А., редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответните страни - Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър Благоевград и М. И. З., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. От Община Петрич са постъпили писмени отговори, изготвени от юрисконсулт М. Здравкова и по двете касационни жалби, първата от които се оспорва като неоснователна, а втората като недопустима. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Е. Г. З. се явява лично и с адвокат Юсева, която оспорва касационните жалби, доводи за което излага в писмени становища. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба на Я. Н. Д. за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество намира същата за основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Благоевград е заповед, с която по повод подадено заявление от Община Петрич, съдържащо искане за отстраняване на непълнота и грешка, е одобрено изменение н кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Изменението се състои в промяна границите на поземлен имот с идентификатор 69941.500.83, собственост на Я. Н. Д., чиято площ се намалява от 1602 кв.м. на 1470 кв. м. и на поземлен имот с иденитификатор 69941.500.215 второстепенна улица, чиято площ се увеличава за сметка на първия имот от 921 кв.м. на 1053 кв.м. Съдът е развил мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, приемайки, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, без допуснати административно-производствени нарушения и при спазване на материалния закон. Отхвърлил е възражението на оспорващата за наличие на спор за материално право, тъй като документът за собственост, който представя е за имот с площ от 1470 кв.м., която именно квадратура е отразена в кадастъра след одобреното изменение, тоест не е налице пресичане на граници на съществуващи имоти, при конкуриращи се документи за собственост. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Необоснован, като несъответен на установените по делото факти се явява изводът на съда относно отсъствие на спор за материално право в случая. Напротив, индиция за наличие на такъв спор е налице още в хода на административното производство, предвид съдържанието на депозираното от Я. Н. Д. възражение. Съдът неправилно е отхвърлил хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, позовавайки се единствено на квадратурата на имота на оспорващата, която след одобреното изменение се намалява и става 1470 кв.м. /толкова, колкото е по представените документи за собственост/, тъй като това не е единствения критерии, идентифициращ имота. От значение за точното му нанасяне в кадастъра е и неговото местонахождение и границите, до които се разполага, като именно по тези въпроси е налице спор за материално право. В тази връзка, категоричен е изводът и не двете вещи лица, изслушани от първостепенния съд според които, спорните 132 кв.м. нанесени като улица според оспореното изменение са били включени към площта на имота на Д., такъв какъвто е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Според експертите имотът, възстановен с Решение 39244/11.04.2001 г. на Поземлена комисия Петрич, представляващ нива от 1470 кв.м., съобразно издадената скица към Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, не отговоря като граници и площ на имота, така, както е нанесен по скицата проект, одобрена с процесната заповед. При така изложеното, се установява наличие на спор за материално право относно местонахождението и границите на поземлен имот с идентификатор 69941.500.83, който не е съобразен от административния орган и от съда. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР изключва възможността за изменение на КККР при установен спор за материално право между заявителя и заинтересовани лица, засегнати от изменението, преди този спор да бъде разрешен по съдебен ред. С оглед на горните мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени Заповед 18-1512/06.02.2023 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Благоевград. При този изход на спора, Службата по геодезия, картография и кадастър Благоевград следва да бъде осъдена да заплати в полза на касационния жалбоподател Я. Н. Д. сторените от нея разноски в доказан размер от 1260 лева. Подадената втора касационна жалба от Й. Н. А. против съдебното решение, е процесуално недопустима. Й. Н. А. не е участвало като страна в съдебното производство, поради което не разполага с право на касационно оспорване на основание чл. 210, ал. 1 АПК. Не е налице и хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК, според която лицата, които не са участвали в съдебното производство могат да оспорят съдебното решение, при условие, че същото има сила спрямо тях и е неблагоприятно. Според чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото, а когато оспореният административен акт бъде отменен или изменен, решението има сила по отношение на всички. В конкретния случай, оспореният акт не е отменен, тоест съдебното решение няма сила спрямо Й. Н. А., поради което и не притежава право на касационно оспорване на основание чл. 210, ал. 2 АПК. Отделен е въпросът, че същата не удостоверя каквито и да било вещни права върху имота, засегнат от процесното изменение в кадастъра /съгласно представения по делото нотариален акт имотът е еднолична собственост на Я. Н. Д./. Предвид изложените мотиви, касационната жалба на Й. Н. А. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Предвид изхода на производството по втората касационна жалба, Й. Н. А. следва да бъде осъдена да заплати разноски в полза на Община Петрич в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и в полза на Е. Г. З. разноски в размер на 300 лева /определени по справедливост и предвид изхода на спора и по двете касационни жалби/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,