Решение № 15059 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9563/2011 г.

Решение № 15059 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9563/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на "Невон" АД, представлявано от изпълнителния си директор Александър Тасев Никодимов и на Изпълнителния директор на АГКК, чрез проц. представител адв. Недялка Димова Митева против Решение № 1606/5.04.2011 г., постановено по адм. д. № 3253/2009 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, 34-ти състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Невон"АД против Заповед № РД-18-15/6.03.2009 г. на Изп. Директор на АГКК, с която са одобрени кадастралните карти и регистри за част от територията на район "Младост" - Столична община при индивидуализирани в акта граници. Съдът е отменил Заповедта в частта относно отразяването на границите между поземлени имоти с идентификатори № 68134.4082.252 и № 68134.4082.253 и поземлен имот с идентификатор № 68134.4082.595, както и записването в КР на данните за собствеността върху ПИ с идентификатор № 68134.4082.252 като е върнал преписката на административния орган за произнасяне в тази част; отхвърлил е жалбата срещу заповедта в частта относно невписването на дружеството като собственик на административната сграда в ПИ № 595, идентификатор № 68134.4082.595.8 и е прекратил производството в частта, в която е оспорено неотразяването на жалбоподателя като собственик на апартамент в жилищната сграда с идентификатор № 68134.4082.595.4. Решението е валидно, но частично правилно и законосъобразно. Относно отменителния диспозитив. В чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. е регламентирана приоритетността на данните за установяване на границите на поземлените имоти при изработване на КК и КР. Безспорно е, че границите на се били специално обозначени по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР вр. чл. 14, ал. 1 от Наредбата, както и че на място не съществуват материализирани граници на имота, съответстващи на документите за собственост съгл. т. 2 от същия текст. Не се спори и досежно обстоятелството, че извършеното със Заповед № РД-06-75/12.03.2004 г. на кмета на район "Младост", изменение на плана на регулация на УПИ, кв. 13б на м. "Младост 1" с разделянето на два нови УПИ VIII и УПИ ХХVII 2791, 2574 не е отразено в КП за м. "Младост 1" утвърден със Заповед № РД-09-50-15 от 22.01.1997 г. и № РД-09-50-69 от 17.02.1997 г. Неправилно решаващият съд е приел, че неотразяването на имота съгласно регулационния план обуславя извод за несъответствие на КК с материалния закон и нормативните критерии за установяване на високата приоритетност на кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Неоснователен е и изводът на съда, че въпросната граница е била обективно установима в административното производство пред органа. Този административен акт (заповедта по чл. 49 ЗКИР) няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите съобразно по-горе изброените приоритети. В тази част решението следва да бъде отменено и съответно жалбата на АГКК уважена. В останалата си част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е изложил обосновани и подробни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря в настоящия съдебен акт. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно в отменителния си диспозитив следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. В останалата си част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,