Решение № 8138 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15846/2008 г.

Решение № 8138 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15846/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Людмил Георгиев Такев против решение по адм. д. № 1112/2008 г. по описа на АС - София-град. Иска отмяна на решението като неправилно. Принудителното му заселване е по специална наредба по ЗНМ (отм.), поради което настаняването му е било в "място за лишаване от свобода" по смисъла на ЗПГРРЛ. Ответната страна областният управител на област София не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 40а от ЗНМ (отм.) Върховният административен съд, III отделение, като съобрази Определение № 15480/16.12.2009 г. по адм. д. № 14118/2009 г. по описа на ВАС, петчленен състав, приема касационната жалба за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 723/13.10.2008 г. по адм. д. № 1112/2008 г. по описа на АС София-град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Людмил Такев против изричен отказ със Заповед № РЛ-006/29.01.2008 г. на областния управител на област София да уважи искане № 94ЛЛ/14 от 7.02.2005 г. и искане № 94ЛЛ/120 от 15.10.2007 г. за обезщетения по ЗИД и ЗПГРРЛ (обн. ДВ бр. 29 от 2005 г.), защото задължителното заселване от една година е извършено по съдебен ред с присъда № 9/17.01.1986 г. по описа на Девненския районен съд и защото липсва политически характер на репресията. Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Административното производство е проведено по две искания: а/ искане № 94ЛЛ /14 от 7.02.2005 г., с което на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ е претендирано обезщетение за осъждане с присъда № 9/17.01.1986 г. по НОХД № 327/1985 г. по описа на Девненския районен съд на лишаване от свобода за срок от 4 месеца и задължително заселване за срок от една година в гр. Бяла, Русенски окръг, по причини, свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания, чието деяние е амнистирано; б/ и искане № 94ЛЛ/120 от 15.10.2007 г. за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗПГРРЛ за заселване за 2 години по административен ред в гр. Девня с АНХД № 2347/1984 г. на СРС-13 състав, по чл. 40, т. а от ЗНМ, изтърпяно в периода от 24.08.1984 г. до 2.12.1985 г. Правилни са правните изводи на съда, че отказът и по двете искания е законосъобразен. Установено е в административното и съдебното производство, че жалбоподателят е осъден по АНХД № 2347/1984 г. по описа на СРС, защото не е упражнявал общественополезен труд повече от 4 месеца, в случая 5 месеца и половина. За основателността на искането по ЗПГРРЛ е от значение не само вида на репресията, а и причините, поради тя е осъществена. Репресията е незаконна, ако е извършена по причини свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Неполагането на общественополезен труд не е причина за налагане на административно наказание, свързано с произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Затова не е налице основание за обезщетение по по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ. Осъждането с присъда № 9/17.01.1986 г. по НОХД № 327/1985 г. по описа на Девненския районен съд е за престъпление по чл. 272, ал. 1 от НК заради самоволно напускане на гр. Девня на 2.12.1985 г., т. е. в периода на изтърпяване на принудителната административна мярка по Закона за народната милиция(отм.). Следователно и тук не е налице причина свързана с произход, политически убеждения и религиозни вярвания, налице е и съдебен акт, а деянието не е амнистирано, нито присъдата е отменена по реда на надзора, предвид чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил решение съобразено с материалния закон. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение