Решение № 9377 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14428/2010 г.

Решение № 9377 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14428/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 108 от 28.09.2010 г., постановено по адм. д. № 140/2010 г. Административен съд гр. Габрово е отхвърлил жалбата на "ДКЦ 1" ЕООД гр. Габрово, представлявано от д-р Нели Ноева-Метева срещу писмена покана № 29-04-438/18.06.2010 г. на директора на РЗОК гр. Габрово като неоснователна. Осъдил е "ДКЦ1" ЕООД гр. Габрово представлявано от д-р Нели Ноева-Метева да заплати на РЗОК гр. Габрово направените по делото разноски в размер на 1360 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "ДКЦ 1" ЕООД гр. Габрово с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на РЗОК гр. Габрово, редовно призован, не се представлява и не е изразил становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. В касационната жалба се развиват съображения за допуснати от съда неточности при цитиране номера на договора, сключен между касатора и РЗОК гр. Габрово. По делото е приет като доказателство и страната не оспорва наличието на сключен договор с РЗОК гр. Габрово № 070233/25.02.2009 г. Ако в мотивите на съда има неточно посочване на данните, индивидуализиращи договора, това следва да бъде отстранено по реда на чл. 175 от АПК - поправка на очевидна фактическа грешка, но не може да служи като касационно основание за отмяна на обжалваното решение. При осъществяване на контрола относно правилността на атакуваното решение, настоящата касационна инстанция намира същото за правилно и законосъобразно. Обосновано съдът е приел, че оспорената Покана за възстановяване на неправомерно получени суми на Директора на РЗОК гр. Габрово № 29-04-438/18.06.2010 г. има белезите на индивидуален административен акт. При издаването му е спазена изискуемата от закона форма. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на фактически и правни основания. В оспорения акт е цитирано фактическото основание за издаването - Протокол за неоснователно получени суми, връчен на страната на 09.06.2010 г., приложен към преписката (л. 21). Както се приема в съдебната практика, няма процесуална пречка част от мотивите на един административен акт да се съдържат в друг акт, който е част от процедурата по издаването и е упоменат в мотивите. В съставения Протокол за неоснователно получени суми от 09.06.2010 г. в процедурата по извършването на контрол по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, подробно са отразени както правните норми, така и конкретните данни от проверката, обуславящи издаването на писмената покана за възстановяване на неправомерно получени суми. От конкретните обстоятелства, отразени в протокола, безспорно се установява, че е налице превишение на определените на "ДКЦ-I-Габрово" ЕООД регулативни стандарти за СМД за отделните тримесечия на 2009 г. Във връзка с констатираните и подробно описани нарушения, правилно съдът е приел, че "ДКЦ-I-Габрово" ЕООД е получил от НЗОК суми без правно основание в размер на 45 942.15 лв. Тази сума, както и броя на превишенията, не са оспорени от изпълнителя на медицинска помощ, не е искана съдебна експертиза, която да провери броя и стойността на нарушенията, поради което несъстоятелни са възраженията в касационната жалба, че не е установено по безспорен начин получаването на процесната сума за СМД по бланки МЗ-НЗОК № 3А и за МДИ, бланки МЗ-НЗОК № 4. Първоинстанционният съд е обсъдил довода на жалбоподателя за по-късното довеждане на регулативните стандарти до знание на изпълнителя на медицинска помощ. Видно от данните по делото, всички протоколи към индивидуалния договор за определяне на регулативни стандарти за съответните тримесечия на 2009 г. са подписани от представител на изпълнителя - "ДКЦ-1" ЕООД гр. Габрово. Следователно, така определените бройки са били приети и е следвало в оставащия период от тримесечието да се съобразят използваните до момента направления, както и възможността на допустимо превишение от 15% от броя на определените по индивидуален договор регулативни стандарти. Административен съд гр. Габрово е изложил подробни мотиви относно спазване на процедурата от административния орган, при което не са констатирани нарушения. както и относно правната допустимост на регулативните стандарти. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно-осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор, поради което дължи възстановяването им. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,