Решение № 13047 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1247/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Интернационал Груп ТС ЕООД срещу решение 6169 от 25.10.2022 г., постановено по административно дело 9578/2021 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-230-2600/11265/05.08.2021 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (УП). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие не изпраща представител и не взема становище по основателността на ѝ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за (не)основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. С обжалваното пред АССг УП е постановен отказ да се изплати на касационния жалбодател, в качеството му на земеделски производител финансово подпомагане по заявени схеми и марки, базирани на площ, както следва: 20580,69 лв. по подмярка 13.1НР; 22849,53 лв. по СЕПП; 4116,60 лв. по СПП и 12793,26 по схеми за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда, отразени в акта като намаления на исканите суми. Няма спор по делото, че актът е постановен от компетентния орган Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, по силата на делегирани му правомощия от Изпълнителния директор, който представлява Изпълнителната агенция, в качеството ѝ на Разплащателна агенция (РА) и е оправомощен да постановява актовете по чл. 11а, ал. 1 т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), с които се намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ по мерките и подмерките по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. и по Стратегическия план, какъвто е и обжалвания пред него акт, с който на практика се отказва изплащането на финансово подпомагане, макар да не е посочено изрично и категорично, което и да е от посочените в цитирания текст правомощия на РА. Отделно от това настоящият състав намира, че доколкото в ЗПЗП липсва изрична уредба относно формата на акта по чл. 11а, ал.1, т. 9 в случая са приложими изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. В случая от съдържанието на акта не се установява наличие на посочени конкретни установени от органа в хода на административното производство факти и обстоятелства от значение за случая, както и конкретните приложени в случая нормативни разпоредби. Посоченото от издателя на акта относно извършените намаления в обясненията към конкретните колони към таблиците, част от УП е общо и хипотетично посочване на възможни нормативно определени хипотези, от което не може да бъде изведен извод, коя от тях конкретно е посочена като основание за постановяване на акта. Обстоятелството, че по преписката се съдържат документи, установяващи проведено административно производство, в изпълнение на задълженията на органа по чл. 35 АПК да постанови акта си след изясняване на относимите факти и обстоятелства за конкретния случай не освобождава същия от задължението да постанови акта си в съответствие с изискванията по чл. 35 АПК. Съдът приема, че в случая при извършената на 17.10.2019 г. проверка на място от Регионален технически инспекторат(РТИ) София, чийто резултати са обективирани в доклад за проверка на площи, в който извършилият проверката експерт е установил, че същите са недопустими за подпомагане, като неземеделски площи, съгласно чл. 3, ал. ал. 1, 2 и 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ е възприета от органа при постановяване на акта му. Този извод е неправилен, тъй като на първо място липсва позоваване на органа на този доклад, а освен това не е съобразен с констатациите на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, приета и неоспорена от страните, че посочените площи попадат в изцяло в специализирания сой Площи, допустими за подпомагане, одобрен със заповед РД09-228/28.02.20120 г. Посочената заповед е издадена от друг орган Министъра на земеделието и храните по силата, който по силата на чл. 33а ЗПЗП е органът, комуто законодателят е възложил като компетентност да извършва преценка кои площи следва да бъдат включени в този слой, при което този въпрос е решен със стабилен административен акт посочената заповед. Предвид изложеното, в случая органът, постановил обжалвания пред АССг акт на първо място не се е съобразил с влязлата в сила заповед на МЗХ, с което е одобрен окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за съответната година, а второ място е постановил акта си извън компетентността му по чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваното УП следва да бъде отменено, а делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне, при което след изясняване на фактите и обстоятелствата относими за случая, постанови акт, съобразно възложената му от закона компетентност и при спазване на изискванията за неговата форма, като посочи конкретните фактически и правни основания за постановяването му. При този изход на делото, предвид направените своевременно искания и при наличие на предпоставките по чл. 143, ал. 1 АПК, администрацията при органа, издател на акта - ДФЗ, като разпоредител с бюджета следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател направените деловодни разноски в размер на 1980 лв., от които заплатени държавни такси 10 лв. за първа инстанция и 370 лв. за касационна инстанция и възнаграждение за един адвокат 600 лв. за първа инстанция и 1000 лв. за касационната такава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение