Решение № 3803 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2018 г.

Решение № 3803 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от "Видекс инженеринг" ЕАД срещу решение № 5469 от 25.04.2018 г. постановено по адм. дело № 5238 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че при постановяване на решението съдът неправилно е установил фактическата обстановка и не е съобразил голяма част от доказателствата по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни и необосновани правни изводи. Счита за неправилен направения извод, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите на съда за началото на административното производство противоречат на депозираното по делото становище от 05.12.2016 г. от Министерство на околната среда и водите (МОСВ), в което органът е заявил, че производството по издаване на оспореното решение е започнало с писмо изх. № 26-00-697 от 27.02.2015 г., с което на дружеството са дадени указания във връзка с актуализирането на доклада за безопасност (ДБ) на складовата база и постъпила нова информация, свързана с инвестиционното намерение. Като е приел различен момент и различно основание за стартиране на административното производство от реалните такива, съставът на ВАС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид приетото от съда неясно остава от кой момент и на какво основание се приема, че е стартирано административното производство. От отговорите на тези въпроси зависят приложимите редакции на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и реда и условията за провеждане на административната процедура. Решаващият състав не е съобразил, че предпоставките за започване на процедурата по преразглеждане на разрешителното са различни, ако стартира по искане на административния орган и ако стартира по искане на оператора. Съгласно чл. 116в, ал. 1 от ЗООС (ред. ДВ, бр. 32/2012 г.) министърът на околната среда и водите може да поиска от оператора преразглеждане и при необходимост актуализиране на ДБ. В този случай трябва да се доказва предпоставката "необходимост" по смисъла на чл. 116в от ЗООС, както и да са налице нови данни или научна информация, свързана с безопасната експлоатация на предприятието. По същия начин е уредена и хипотезата за служебно поискване на актуализирането на аварийния план (АП), съгласно чл. 116в, ал. 2 от ЗООС. Тези изисквания не са необходими ако процедурата започне по искане на оператора. Наличието на нови данни, според административния орган, представлява инвестиционното намерение на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за модернизация на пътя. В разрез с това, съдебният състав необосновано е приел че "... не следва да бъдат обсъждани опасностите спрямо инвестиционното намерение на АПИ, което не е причина за образуване на административното производство". Никъде административният орган не е посочил, че счита за "нови данни" информацията относно безопасните разстояния на складовата база до път Е-79. Въпросът за безопасните разстояния на процесната складова база до път Е-79 е обсъждан и преди и няма характер на "нови данни" по смисъла на чл. 116в ЗООС (в отменената редакция). Посоченото е видно от стр. 2. абз. 2 от писмо с изх. № ОВОС-79 от 06.03.2015 г на МОСВ до АПИ. След като в хода на производството по делото е установено изоставяне от АПИ на посоченото инвестиционно намерение, послужило като повод за стартиране на административното производство, при липса на изложени мотиви в насока за продължаването му, е следвало същото да бъде прекратено, поради липса на предмет и на правен интерес от неговото финализиране. Никъде административният орган не е посочил, че оспорения акт се издава заради това, че са били нарушени минималните отстояния на складовата база до съществуващия път Е-79. Мотивите и изводите на съда не съответстват на тези на органа, посочени в административния акт. Предвид посоченото, в нарушение на съдопроизводствените правила, като заинтересована страна е конституирана АПИ. След като тази страна е изоставила инвестиционното си намерение относно въпросната отсечка, това означава че тя няма правен интерес да участва в настоящето производство. В тази насока са и възраженията на МОСВ, отразени в протокола от 09.11.2016 г. Необосновано съдът е приел, че в обжалвания административен акт били изложени мотиви в 4 пункта, които били обосновани. Решението на МОСВ представлява избирателно изброяване хронологията на извършените действия. Актът не съдържа фактически и правни изводи, няма анализ на доказателствата по преписката, нито са обсъдени становищата на органите по чл. 110а, ал. 2 от ЗООС. Липсват мотиви кое налага поставяне на ограниченията в обжалваното решение. Не е обосновано ограничението наполовина на разрешения капацитет за съхранение на взривните вещества (ВВ). Съдът не е отчел факта, че в хода на административната процедура са получени положителни становища от съгласувателните органи, които не са съобразени при издаване на оспорения акт. Липсва анализ на съгласувателното писмо на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Монтана вх. № ИБП-5 от 18.08.2015 г., в което се заключава, че: "Операторът на Складова база "Ливадски дол" е представил достатъчно информация за мерките за осигуряване на безопасност, надеждност и предотвратяване на големи аварии. РИОСВ - Монтана счита, че извършването на дейност по приемане и съхранение на взривни вещества за граждански цели на територията на Складова база "Ливадски дол", е допустимо с капацитет съгласно издаденото разрешително и протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация". Не е отчетено, че е налице мълчаливо съгласие по смисъла на чл. 110а, ал. 5 от ЗООС на други органи съгласувателни органи. Не е отчетено също така, че по преписката са останали неизяснени поставените от МОСВ до Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) въпроси, изброени под т. 16. 1, 16. 2. и 16. 3 (стр. 4 и стр. 5) от оспорения административен акт. Въпреки това съдът достигнал до необоснования извод, че е налице несъответствие на определените в Наредба № 2 от 10.07.2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 58 от 18.07.2000 г., в сила от 19.10.2000 г., изм. и доп., бр. 15 от 15.02.2005 г., отм., бр. 11 от 31.01.2017 г., в сила от 1.03.2017 г. (Наредба № 2 от 2000) безопасни разстояния на Складова база "Ливадски дол" до съществуващия път Е-79. Решаващият състав не е обсъдил и не е дал отговор на повдигания многократно в административното и в съдебното производство въпрос относно приложимостта на техническите правила и норми на Наредба № 2 от 2000 г. Именно на база изчисленията по тази наредба съдът е определил оценката на риска като основен спорен фактически въпрос по делото. Съдът не е съобразил приетия като доказателство по делото АДС № 154 от 02.02.2000 г., в който е удостоверено, че процесиите обекти са построени през 1950 г. Пътят "Видин-Враца" е обозначен на картата от 1958 г. и съгласно вещото лице Коен няма данни за трасето на пътя преди тази година. Няма спор, че Складова база "Ливадски дол" е въведена в експлоатация през 1979 г. и съставлява съществуващ обект към 2000 г., когато е влязла в сила Наредба № 2 от 2000 г. От съдебно-техническата експертиза (СТЕ) на вещото лице и от писмо с изх. № ОВОС-79 от 06.03.2015 г. на МОСВ до АПИ се установява, че "Видекс инженеринг" ЕАД не е планирало, нито е извършвало реконструкции, преустройства или модернизации в складовата база. Не се спори, че няма промяна на рисковия потенциал на Складова база "Ливадски дол". Няма промяна в обема, нито в списъка на веществата в предприятието. Съгласно тройната СТЕ резултатите са получени в строго съответствие с Наредба № 2 от 2000 г. Експертите са заключили, че тя се прилага само при проектиране и при строителство на подобни обекти, а "Видекс инженеринг" ЕАД не е извършвало такива дейности. Вещите лица са разгледали хипотетично вариантите за негативните последици за преминаващите автомобили съгласно Наредба № РД-02-20-1 от 19.01.2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 11 от 31.01.2017 г., в сила от 1.03.2017 г. (Наредба № РД-02-20-1 от 2017 г.), като резултатите са коренно различни от изчислените по Наредба № 2 от 2000 г. Следвало е съдът да направи единствения възможен извод по отношение на Наредба № 2 от 2000 г., а именно, че нейните технически правила и норми не са приложими в случая. Вещите лица в тройната СТЕ са направили изчисления съгласно законите на физиката и заключават на тази база, че дори и при най-лошия сценарий няма опасност за преминаващите коли по новото трасе на пътя. Следователно спазени са безопасните разстояния на това трасе от предприятието и няма основание за изменение на издаденото разрешително за експлоатация, както и за ограничаване наполовина капацитета на Складова база "Ливадски дол". Вместо това съставът на ВАС е игнорирал посочените доказателства и не е съобразил същите при формиране обуславящите изводи за изхода на делото. Предвид изложеното счита, че в хода на делото са доказани основанията за оспорване по чл. 146. т. 3 - 5 от АПК. По посочените съображения и по съображения изложени в депозирана по делото писмена защита, прави искане решението да бъде отменено и да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения в представено по делото възражение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Кметът на община Монтана, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната и частната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С обжалваното в настоящето производство решение № 5469 от 25.04.2018 г. постановено по адм. дело № 5238 по описа за 2016 г. на ВАС, пето отделение, е отхвърлена жалбата на "Видекс инженеринг" ЕАД срещу решение № 01-68 от 17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите, като дружеството е осъдено да заплати на Министерство на околната среда и водите и на Агенция "Пътна инфраструктура" разноски в размер съответно на 460, 00 лв. и 200, 00 лв. За да постанови решението си съдът е установил, че "Видекс инженеринг" ЕАД от 16.12.2014 г. е собственик на Складова база "Ливадски дол", с. Николаево, община Монтана. С писмо вх. № 2600-542 от 12.02.2015 г. дружеството е уведомило МОСВ, че трябва да се счита оператор по разрешително за експлоатация № 68 от 31.07.2007 г. на предприятие с висок рисков потенциал – склад за взривни материали "Ливадски дол", община Монтана, което първоначално е издадено на предишния му собственик. С писмо изх. № 26-00-697 от 27.02.2015 г., изходящо от МОСВ, относно актуализиране на доклада за безопасност и аварийния план по чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС, е изискано от "Видекс инженеринг" ЕАД, във връзка с изтичане на петгодишния срок за тази актуализация и постъпила нова информация, свързана с предстояща "Модернизация на път I-1 (Е-79) "Видин-Враца" с възложител АПИ, да преразгледа и актуализира документацията, въз основа на която е издадено разрешителното от 2007 г. Със заявление вх. № ИЕП-3 от 21.03.2015 г. за стартиране на процедура по преразглеждане и последващо изменение на издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗООС "Видекс инженеринг" ЕАД е депозирало в МОСВ ДБ и АП. След подаване на заявлението е последвала продължителна кореспонденция между МОСВ и "Видекс инженеринг" ЕАД, в резултат на която са изготвени допълнения към и ДБ и АП и са представени информационни листове за безопасност на продуктите, които се съхраняват в предприятието. Представената документация е преценена заедно с констатации на комисията по чл. 157а от ЗООС и докладите от извършените проверки в предприятието по издаденото разрешително, от което направен извод, че конструктивното овалване на седемте склада и предвидените инсталации и физическата защита отговарят на основните технически правила и норми на Наредба № 2 от 10.07.2000 г. От МОСВ е прието за установено, че операторът е разработил и изпълнява подходящи управленски, организационни и технически мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях, в т. ч. контрол на вида, количествата и съвместното съхранение на взривни вещества на територията на предприятието, но не е осигурил допълнителни технически мерки, в т. ч. допълнителни защитни съоръжения за ограничаване на евентуалните последствия от взрив при използване на пълния капацитет от 80 тона тротилов еквивалент взривни вещества за складове с технически № 2, 3 и 4 по отношение на идентифицирания риск от обръщане на преминаващи транспортни средства по най-близко разположения линеен участък от 290 м от път I-1 (E-79). Това заключение е обосновано с неприемане на оценката на риска, изчислена в ДБ, депозиран от "Видекс инженеринг" ЕАД, според която отсъства риск и за най-близко разположения участък от път I-1 (E-79). Неприемането на оценката на риска в ДБ е мотивирало МОСВ да издаде оспорения административен акт, с който са променени условията на разрешително за експлоатация № 68 от 31.07.2007 г. както следва: Условие I се изменя така: "Условие 1. Операторът е длъжен при експлоатацията на "Складова база Ливадски дол" да изпълнява управленски, организационни и технически мерки в ДБ и АП, вх. № ИЕП – 5 от 09.10.2015 г. за предотвратяване на риска от големи аварии в "Складова база Ливадски дол" и ограничаване на последствията от тях, които са неразделна част от настоящото решение - Приложение № 1 и Приложение № 2. " Създават се: "Условие 19. Операторът е длъжен: 19. 1. в срок до един месец от датата на влизане в сила на настоящото решение да намали количеството на съхраняваните взривни вещества във всеки от складове с технически номера 2, 3 и 4 до 50 % от техния проектен капацитет, при стриктно спазване на нормативно определените ограничения за съвместно съхранение на взривни вещества в "Складова база Ливадски дол", описани в ДБ; 19. 2. да поддържа в наличност дневник за вида и количествата на съхраняваните в складовете взривни вещества, удостоверяващ изпълнението на въведеното ограничение по т. 19. 1.; 19. 3. дa направи оценка на необходимите, допълнителни защитни съоръжения за ползване на разрешения проектен капацитет за складове с технически номера 2, 3 и 4 от 80 тона и график с конкретни срокове за тяхното изграждане. Защитните съоръжения следва да бъдат изработени от правоспособни проектанти и оценени за съответствие със съществените изисквания към строежите по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ)". "Условие 21. Операторът е длъжен: 21. 1. в срок до един месец, от датата на влизане в сила на настоящото решение, да актуализира информационните листове за безопасност (ИЛБ) на всички опасни вещества и смеси, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2015/830 на Комисията от 28 май 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (Регламент (ЕС) 2015/830) и да ги предоставя при поискване на контролните органи или съгласно изискванията на Приложение № II на Регламент (ЕС) № 453/2010 г. на Комисията от 20 май 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (Регламент (ЕС) № 453/2010); 21. 2 да поддържа и съхранява на територията на "Складова база Ливадски дол" актуални информационни листове за безопасност на всички опасни вещества и смеси; 21. 3. при всяка съществена промяна на информационни листове за безопасност да актуализира инструкциите за безопасност и планът по условие 2 и мероприятията по условие 5." Създадено е Условие 20, според което: "Операторът е длъжен: 20. 1. в срок до два месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение да изготви проект и график за изграждане на локална система за оповестяване (ЛСО) на територията на "Складова база Ливадски дол", съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност, обн. ДВ. бр. 20 от 9 март 2012 г. (Наредбата от 2012 г.); 20. 2. в срок до една седмица, след изтичане на срока по т. 20. 1. изготвеният проект и график за изграждане на ЛСО да бъдат съгласувани със "Специализирания Експертен съвет за съгласуване на проекти за изграждане на ЛСО", създаден със заповед № Iз-2607 от 14.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи (Дирекция "Комуникационни и информационни системи към Министерство на вътрешните работи"); 20. 3 в срок до една седмица, след съгласуване на проекта и графика за изграждане на ЛСО да уведоми директора на РИОСВ - Монтана и областна дирекция МВР - Монтана, като предостави доказателства за това. " Съдът е посочил, че условието не е свързано със спорната оценката на риска, а е по повод установена липса задължителната според цитираните нормативни актове локална система за оповестяване. С въвеждането на Условие 22 "Видекс Инженеринг" ЕАД е задължен да преразгледа и актуализира документите по чл. 103. ал. 2 от ЗООС, чл. 105, ал. 1, т. 5 от ЗООС и/или чл. 107, ал. 1 от ЗООС в срок до 1 юни 2016 г., съгласно Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗООС (ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) и в съответствие с изискванията на Условие 19. При така установената фактическа обстановка, ВАС, тричленен състав, е приел, че оспореният акт е издаден от министъра на околната среда и водите, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 116д от ЗООС. Посочил е, че решението е постановено в съответствие с изискванията за форма на акта - в него са изложени мотиви в 4 пункта, обосновани след обсъждане на всички доказателства по преписката, описани хронологично в 17 точки, като при издаването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 116в, ал. 1 от ЗООС (редакция бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., преди отмяната му в ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), приложим на основание пар. 29, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗООС (обн. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). Посочил е, че Складова база "Ливадски дол" е предприятие с висок рисков потенциал, което е изградено за съхранение на взривни вещества независимо от липсата на точна информация относно датата на строежа. От заключенията на вещите лица и приетите по делото скици, е приел за установено, че изграденото и съществуващо трасе на път I-1 (E-79) "Видин-Враца" се намира в по-голяма близост от трасето, което се предвижда за инвестиционното намерение "Модернизация на път от път I-1 (E-79) "Видин-Враца" с възложител АПИ. Поради това е счел, че констатираните обстоятелства в процедурата пред МОСВ по оценка на въздействието върху околната среда на това инвестиционно предложение е възможно да бъдат възприемани само като наличие на нови данни или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението за преразглеждане на ДБ, а не като основание преразглеждане на разрешителното за експлоатация № 68/31.07.2007 г. с цел съобразяване с новото трасе на пътя. Като основание за започване на процедурата, приключила с издаване на оспорения административен акт, е приел информацията за промяна в собствеността на предприятието (писмо от 12.02.2015 г.) и заявлението от 21.03.2015 г., подадени от "Видекс Инженеринг" ЕАД, писмото на МОСВ от 27.02.2015 г. и изтичането на повече от пет години от издаване на разрешението за експлоатация. Посочил е, че всеки един от тези отделни факти представлява законово основание за започване на процедурата. Приел е за неоснователно оплакването на "Видекс инженеринг" ЕАД за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като със заявлението от 21.03.2015 г. от дружеството са депозирани и актуализирани ДБ и АП. Изложил е, че ако операторът е счел през 2015 г., че не е необходимо да актуализира своите ДБ и АП не би представил техни актуализирани варианти със заявлението от 21.03.2015 г., а би трябвало да предприеме действията, описани в чл. 116в, ал. 5 от ЗООС (отм., в приложимата редакция). В случая операторът е предприел действията по чл. 116г, ал. 3 от ЗООС (отм., в приложимата редакция) и е стартирал процедура по преразглеждане на разрешителното. От интензивната, последователна и подробна кореспонденция между "Видекс инженеринг" ЕАД и МОСВ съдът е достигнал до извод, че дружеството е участвало активно в административното производство и правото му на защита, ангажиране на становища и доказателства е ефективно упражнявано на всеки етап от процедурата. Изложил е, че различната оценка на риска, конкретно неприемането от органа на оценката на риска, изчислена в ДБ, депозиран от "Видекс инженеринг" ЕАД, е основния спорен по делото въпрос, довела до издаване на оспореното в производството решение. По отношение на спазването на материалния закон и целта на закона при поставяне на Условие № 19 с обжалвания административен акт, съдът е съобразил експертното становище на вещите лица Вълков, Петков и Денчев, относно възможните негативни последици за преминаващите превозни средства по пътя "Видин–Враца" при възникване на най-лошия сценарий на авария в складовата база "Ливадски дол". Посочил е, че според становището на вещите лица в тройната експертиза съществуващият път Е-79 се намира в опасната зона при най-лош сценарий (дори и при най-добрия сценарий), както за пълно повреждане на остъкляването, така и за обръщане на автомобилите. Този извод е съобразен с Наредба № 2 от 10.07.2000 г., но не се различава съществено и при съобразяване със сега действащата Наредба № РД-02-20-1 от 2017 г. Вещите лица са направили извод за наличие на реална опасност при експлоатация в пълен обем на всички складове като цялостен комплекс в Складова база "Ливадски дол" по отношение на съществуващия път, като в тази част заключението на тройната експертиза е кредитирано от съда. Предвид анализа на вещите лица на съоръженията в складовата база, тяхното местоположение и допустимите капацитети на ВВ, според паспортите на всеки един от складовете за взривни материали, тричленният състав на ВАС е счел, че поставеното Условие 19 в оспорения административен акт е в синхрон с материалния закон и е пропорционална мярка по смисъла на чл. 6 от АПК. Съдът е изложил, че е необходимо да бъдат адекватно оценени установените рискове за населението при оценката на риска, което не е извършено от оператора в актуализирания ДП и това е наложило поставянето на Условие 19 за намаляване на количеството съхранявани ВВ, поддържане на отчетност за това и извършване на нова оценка на необходимите защитни съоръжения за ползване на разрешения проектен капацитет. Съдът е счел, че и Условие 21 е съобразено с материалния закон. Посочил е, че по делото са приети като доказателства информационни бюлетини с данни за безопасност на съхраняваните вещества, които са представени от "Видекс инженеринг" ЕАД пред МОСВ, но те не съдържат задължителната информация за информационни листове за безопасност на опасни вещества, съгласно изискванията на пряко приложимото право на Европейския съюз. Изложил е, че ИЛБ се издават от доставчика на вещества, квалифицирани като, опасни по смисъла на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и са задължителни за тези вещества на основание Регламент (ЕС) № 453/2010 г. Посочил е, че в информационните формуляри липсват всички задължителни реквизити за опасните вещества според Регламент (ЕС) № 453/2010 г. Това обстоятелство съдът е възприел като достатъчно основание да се изиска актуализиране на ИЛБ на всички ВВ, които се съхраняват в Складова база "Ливадски дол" и съпътстващите тази актуализация поддържане и съхраняване на архив и предприемане на изискваните по актуални данни мерки за безопасност. Посочил е, че Условие 22 е следствие на поставеното Условие 19 и настъпилите законодателни изменения, поради което не е възможно да бъде разграничено от него и също следва да бъде възприето като съобразено със закона. Решението е частично неправилно. В съответствие със събраните по делото доказателства е направеният от ВАС, тричленен състав, извод че решение № 01-68 от 17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите е издадено от компетентния, съгласно разпоредбата на чл. 105 и чл. 116д от ЗООС (ред. ДВ бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) орган. С посочените норми е регламентирано, че в компетентността на министъра на околната среда и водите е да измени издадено разрешително по чл. 104 от ЗООС на предприятие с висок рисков потенциал, включително и в случаите по чл. 116г от ЗООС (ред. ДВ бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). Видно от отразеното в решение № 01-68 от 17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите, административното производство за преразглеждане на издаденото на "Видекс инженеринг" ЕАД безсрочно разрешително за експлоатация № 68/2007 г., е довършено по "досегашния ред", приложим на основание пар. 29, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗООС (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), т. е. – при съобразяване с редакцията на относимите от ЗООС разпоредби, преди изменението им в сила от 14.08.2015 г. Предвид посоченото разпоредбите на ЗООС ще бъдат цитирани в настоящето решение в редакцията им, преди посоченото изменение. Съгласно чл. 116в, ал. 1 от ЗООС операторът на предприятие с висок рисков потенциал, каквото е "Видекс инженеринг" ЕАД, преразглежда и при необходимост актуализира ДБ по чл. 110, ал. 1, т. 1. Аналогична е и разпоредбата на чл. 116в, ал. 2 от ЗООС, но същата касае АП. Предпоставките при които се преразглеждат и при необходимост актуализират ДБ и АП са регламентирани в т. 1 и т. 2 от ал. 1 и ал. 2 на чл. 116в от ЗООС. По отношение и на двата документа е предвидена възможност преразглеждането и актуализирането да се извърши при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице - при наличие на нови данни или научна информация. Те следва да са свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението (по отношение на ДП) и с мерките за безопасност в предприятието и/или съоръжението (по отношение на АП) - чл. 116в, ал. 1, т. 2, предл. 2 и чл. 116в, ал. 2, т. 2, предл. 2 от ЗООС. Съгласно чл. 116в, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС, когато операторът на предприятие с висок рисков потенциал актуализира документите по ал. 1 и/или 2, той уведомява министъра на околната среда и водите в най-ранния възможен момент, но не по-късно от един месец след актуализацията, като прилага към уведомлението си актуализираните документи по ал. 1 и/или 2. Едва в случай на представяне на актуализирани документи от оператора министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително по чл. 104 и уведомява оператора на предприятие с висок рисков потенциал (чл. 116г, ал. 1 от ЗООС), като операторът подава заявление за преразглеждане (чл. 116г, ал. 2 от ЗООС). В настоящия случай, с писмо изх. № 26-00-697 от 27.02.2015 г., министърът на околната среда и водите е уведомил дружеството, че във връзка с изтичането на петгодишния срок за актуализиране на ДБ на Складова база "Ливадски дол" и постъпилата нова информация, свързана с предстоящата "Модернизация на път І-1 (Е-79) "Видин-Враца" с европейско финансиране и предвид малкото разстояние от базата до първокласния път, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗООС, следва да преразгледа и актуализира документацията, въз основа на която е издадено разрешителното на предприятието. Едновременно с това е посочил, че на основание чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС, в срок от две седмици от получаване на писмото, "Видекс инженеринг" ЕАД следва да внесе в МОСВ заявление за стартиране на процедури по преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗООС, заедно с актуализираните документи по чл. 110, ал. 1 от ЗООС. Наред с предстоящата модернизация на път І-1 (Е-79) "Видин-Враца", за да бъдат изискани от "Видекс инженеринг" ЕАД актуализирани документи по чл. 110, ал. 1 от ЗООС (а именно ДБ и АП), административният орган е посочил, че при преразглеждането на документите операторът следва да вземе предвид редица посочени в писмото съображения, сред които: - въвеждането на нови или преустановяването на работата на съществуващи опасни химични вещества и/или процеси; - възникнали големи аварии в обекти със сходна дейност, вкл. в завод "Миджур" (като от предприятието следва да се вземат предвид резултатите от анализа на информацията за възникналата авария); - настъпилите в периода от издаване на разрешението законодателни промени. Изложените от административния орган съображения, противно на посоченото от касационния жалбоподател, съставляват нови данни и научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и с мерките за безопасност в него. Ето защо са били налице посочените в чл. 116в, ал. 1, т. 2, предл. 2 и чл. 116в, ал. 2, т. 2, предл. 2 от ЗООС предпоставки, актуализирани ДБ и АП да бъдат изискани от "Видекс инженеринг" ЕАД. Видно от чл. 116г от ЗООС, преценката на министъра на околната среда и водите относно необходимостта от преразглеждане и последващо изменение на издадено разрешително по чл. 104 от ЗООС е в оперативната му самостоятелност. Тя следва да се извърши след представяне от страна на оператора на актуализирани ДБ и АП, т. е. - следва да се основава на информацията в посочените документи, но не е обвързана със спазването на допълнителни условия или предпоставки. В настоящия случай, в нарушение на установената в ЗООС процедура, министърът на околната среда и водите, едновременно с изискването към дружеството да представи актуализирани ДБ и АП, е изискал от него да внесе и заявление за стартиране на процедура по преразглеждане и последващо изменение на издаденото му разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗООС, т. е. – искането е направено преждевременно. В изпълнение на посоченото искане от "Видекс инженеринг" ЕАД е внесено заявление с вх. № ИЕП-5 от 21.03.2015 г. в МОСВ за стартиране на процедурата по преразглеждане и последващо изменение на издаденото му разрешително. Като причина за подаване на заявлението е посочена актуализация на документите по чл. 110, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, съгласно чл. 116в от ЗООС, като към него са приложени ДП и АП. При прегледа на приложените към заявлението документи от органа са констатирани редица несъответствия и непълноти, изброени в писмо изх. № ИЕП-5 от 08.04.2015 г. (точки 2, 3. 1., 3. 2., 3. 3., 3. 4., 3. 5., 3. 6, 4. 1, 4. 2, 4. 3, 4. 4.), като от "Видекс инженеринг" ЕАД е поискано документите да бъдат актуализирани. Тоест – и след представянето на ДБ и АП административният орган не е ревизирал преценката си за наличие на необходимост от преразглеждане на разрешителното на оператора. Напротив – приел е че, приложените към заявлението документи не отговарят на съответните нормативни изисквания и е указал на дружеството да ги приведе в съответствие с тях. Ето защо извършеното от него нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с преждевременното изискване от дружеството да внесе заявлението си по чл. 116г, ал. 2 от ЗООС, в случая не е съществено. Както към момента на изпращането на писмо изх. № 26-00-697 от 27.02.2015 г. от министъра на околната среда и водите, така и към момента на подаденото от дружеството заявление вх. № ИЕП-5 от 21.03.2015 г., приложими се явяват разпоредбите на ЗООС, преди изменението им, обнародвано в ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г. Предвид посоченото направеното в касационната жалба възражение, за неотчетена от съда неяснота, относно реда, по който е следвало да бъде проведено административното производство, са неоснователни. Правилно административният орган е приел, че приложими в производството по преразглеждане на разрешителното се явяват относимите от ЗООС разпоредби в редакцията им преди посоченото изменение, на основание пар. 29, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗООС (обн. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). При провеждане на административното производството е спазена регламентираната в чл. 110а и чл. 111 от ЗООС процедура, приложима съгласно чл. 116г, ал. 5 от ЗООС. Дадена е възможност на "Видекс инженеринг" ЕАД да отстрани допуснати непълноти и грешки в подадените от него документи по чл. 110 от ЗООС, съгласно чл. 110а, ал. 1 от посочения закон. Коригираните от оператора документи (внесени в МОСВ с писмо вх. № ИЕП – 5 от 12.06.2015 г.) са изпратени за становище до органите по чл. 110а, ал. 2 от ЗООС – министъра на вътрешните работи, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ"), директора на РИОСВ – Монтана и кмета на община Монтана. Документите са изпратени за становище и до МРРБ. В отговор е получено становище от ИА "ГИТ" от 03.08.2015 г., че документацията и състоянието на складовете отговарят на нормативните изисквания, които са от компетенциите на Инспекцията по труда. Получено е становище от РИОСОВ – Монтана от 18.08.2018 г., със забележки относно технически грешки в документацията – т. 1, ИЛБ – т. 2, неотбелязани помещения на територията на обекта – т. 3 и липса на списък на съхраняваните ВВ – т. 4 от становището. Дадено е заключение, че операторът е представил достатъчно информация за мерките за осигуряване на безопасност и надеждност и предотвратяване на големи аварии при експлоатацията на складовите помещения за съхранение на ВВ. Посочено е, че с цел безопасна експлоатация на обекта е необходимо стриктното спазване на определените складови капацитети и недопускане превишаването им, с оглед опасните свойства на съхраняваните ВВ и близкото отстояние на базата до път Е-79 – старо и ново трасе, летище и ресторант "Пъстрина". В даденото от Министерство на вътрешните работи становище от 25.08.2015 г. е посочено, че решение за изменение на разрешителното може да бъде издадено, след като се актуализира АП, съгласно изискванията на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (обн. ДВ бр. 76 от 05.10.2012 г.) и след като в обекта се изгради локална система за оповестяване, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ и чл. 24, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност. Действително МРРБ не е измежду органите, посочени от законодателя в чл. 110а от ЗООС, до които депозираните от дружеството документи следва да се изпратят за становище, но с изискването на становище допълнително и от посоченото министерство, административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. В изпратеното от МРРБ становище, вх. № ИЕП-5 от 29.07.2015 г. до МОСВ, са посочени наличните данни, относно изграждането и въвеждането в експлоатация на притежаваните от "Видекс инженеринг" ЕАД складове с № 1-7 и други помещения. Посочено е, че складовете са изградени през 1950 г. и са въведени в експлоатация съгласно протокол обр. 16 от 26.04.1979 г. (представен по делото), а съществуващият път Е-79 фигурира в Списък на републиканските пътища от 1966 г. на Главно управление "Пътища" към Министерския съвет. Направен е извод, че складовете не са отговаряли на изискванията за безопасни разстояния на действащата към момента на въвеждането им в експлоатация Наредба за устройството на предприятията за производство и складовете за съхраняване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и контрола на различните дейности с тях, обн. ДВ, бр. 45 от 11.06.1968 г., в сила от 11.06.1968 г., изм. и доп., бр. 27 от 6.04.1971 г., доп., бр. 106 от 17.12.1993 г., изм., бр. 18 от 28.02.1997 г., с отпаднало основание, бр. 133 от 11.11.1998 г. (Наредбата от 1968 г.). Изразено е становище, че устройството на самата територия на складовата база, конструктивното изпълнение и обжалването на седемте склада, предвидените инсталации и физическа защита отговарят на основните технически правила и норми на Наредба № 2 от 2000 г. Счетено е за обезпокояващо несъответствието на съществуващите разстояния от складовете за съхранение на ВВ до разположените в близост съществуващи сгради и съоръжения, определени като безопасни по реда на Наредба № 2 от 2000 г. и по реда на Наредбата от 1968 г., действаща при въвеждането в експлоатация на складовата база. Прието е, че въз основа на ДБ на оператора, че е осигурено непредаването на детонации в случай на взрив в някой от складовете. Посочени са разстоянията в метри, на които складове с капацитет 25 тона и с капацитет 80 тона следва да отстоят до урбанизирани територии, до главни пътища, до второстепенни пътища, до фабрики и работилници, до летища и до отделни стопански и административни сгради, съгласно Наредба № 2 от 2000 г. и действащата през 1979 г. наредба. Посочени са също отстоянията на най-близкия склад с капацитет 80 тона тротилов еквивалент до действащия път Е-79, ресторант "Пъстрина", селскостопанското летище, сграда на Агромашинаимпекс, сграда на Усма, дърводелски цех, сграда на Монтана текстил, сграда на Агропромсрой, депо за битови отпадъци. Направен е извод, че съществува потенциален изключително висок риск за немалко на брой хора, сгради и съоръжения извън територията на складовата база в случай на взрив или при пожар в някой от складовете. Цитирани са посочените от оператора в ДБ рискове. Направен е и извод, за непълно спазване на чл. 74 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), поради неспазени безопасни разстояния от складовете за съхранение на ВВ в базата до съществуващи сгради и съоръжения, изисквани по реда на Наредба № 2 от 2000 г. и действащата наредба при въвеждането на складовете в експлоатация. Посочено е, че на пряка опасност от пълно разрушаване е участък от съществуващия път Е-79 и на частично разрушаване са отделни сгради в опасна близост до базата, както и новото трасе на път Е-79. Изложено е също, че според изискванията на Наредба № 2 от 2000 г. и съгласно Наредбата от 1968 г., действащата към момента на въвеждането на складовата база в експлоатация, безопасните разстояния от складове за ВВ до съществуващи сгради и съоръжения зависят пропорционално от съхраняваните количества ВВ. Изразено е становище, че осигуряването на безопасното ползване на път І-1 (Е-79) "Видин-Враца" в близост до Складова база "Ливадски дол" е задължително, без оглед предстоящата модернизация на пътя, като се преразгледат максимално допустимите съхранявани количества ВВ и/или при необходимост се предвиди изграждане на защитни съоръжения. На основание чл. 111, ал. 1 от ЗООС, МОСВ е обявило открит обществен достъп до документация по чл. 110, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС по преразглеждане на разрешително № 68/2007 г. за експлоатацията по чл. 104, ал. 1 от ЗООС на предприятие с висок рисков потенциал - Складова база "Ливадски дол", община Монтана с оператор "Видекс инженеринг" ЕАД, гр. София. В обявлението е посочено, че документите са на разположение на обществеността, в продължение на 1 месец, всеки работен ден от 24.06.2015 г. до 24.07.2015 г. на интернет страницата на МОСВ (https: //www. moew. government. bg/static/media/ups/tiny/file/Chemicals/Seveso/Obiavi/Arhiv_2015. pdf). С писмо от 23.09.2015 г. община Монтана е уведомила МОСВ, че в едномесечния срок на обявлението от 30.06.2015 г. до 30.07.2015 г. не са постъпили възражения, мнения, предложения. Към писмото е приложено публикуваното от община Монтана обявление по чл. 111, ал. 2 от ЗООС, относно открития обществен достъп до документацията за преразглеждане на разрешителното на "Видекс инженеринг" ЕАД. В хода на административното производство, след уведомления от страна на административния орган до "Видекс инженеринг" ЕАД за констатирани непълноти и несъответствия в представените от него документи, операторът е представил актуализирани и ДБ и АП с писмо вх. № ИЕП – 5 от 09.10.2015 г. и с писмо вх. № ИЕП – 5 от 24.11.2015 г. В ДБ от м. 10. 2015 г., т. 3.2.2 "Оценка на последиците от голяма авария", при направената от него "Оценка на последиците при взрив", операторът е посочил, че съгласно пресмятанията за безопасни разстояния може да се очаква: - разрушаване на масивни тухлени постройки единствено на територията на Складова база "Ливадски дол"; - обръщане на транспортни средства по съществуващото трасе на път І-1 (Е 79) на участък с дължина 290 м.; - пълно разрушаване на остъкляването на сградите на ресторант "Пъстрина" и на "Агромашинимпекс" АД. Посочил е, че при най-лошия случай, при поток 1 917 бр. МПС за час и взрив на територията на Складова база "Ливадски дол", който е с продължителност няколко секунди, вероятността в този момент да има автомобил на участъка с дължина 290 м. е 0, 7 бр. леки автомобили, 0, 03 автобуса и 0, 4 броя товарни автомобили. В същото време в ДБ от м. 11.2015 г. операторът е посочил, че съгласно пресмятанията за безопасни разстояния може да се очаква: - разрушаване на масивни тухлени постройки и разрушаване остъкляването на сгради единствено на територията на Складова база "Ливадски дол"; - повреждане на остъкляването на сградите в съседната промишлена зона, депото за битови отпадъци, ресторант "Пъстрина" и летището; - повреждане на остъкляването на транспортните средства преминаващи в момента на аварията по Е-79. Посочил е, че не се очаква обръщане на транспортни средства по съществуващото трасе на път І-1 (Е-79). С писмо изх. № ИЕП-5 от 09.12.2015 г. на заместник министъра на околната среда и водите до МРРБ е изискано повторно съгласуване на внесената от оператора документация с ИИП-5 от 24.11.2015 г., като от страна на административния орган до МРРБ са поставени следните въпроси: - приложими ли са техническите правила и норми на Наредба № 2 от 2000 г. за обекта; - дали операторът правилно е приложил чл. 16 и забележката към Приложение № 5 на Наредба № 2 от 2000 г. при определяне на минималните безопасни разстояния (в т. ч. и зоните на въздействие) до съществуващи обекти, поради наличие на обваловки на складовете и гъста растителност около тях; - дали операторът е предвидил подходящи технически мерки за ограничаване на последствията от големи аварии за преминаващите транспортни средства и хора за най-близко разположения участък на път Е-79 от складовата база. В отговор, в писмо вх. № ИЕП - 5 от 22.12.2015 г., заместник министърът на регионалното развитие и благоустройството е посочил, че МРРБ няма законови правомощия да съгласува ДБ съгласно ЗООС. В съответствие с пар. 3 от ПЗР на Наредба № 2 от 2000 г. МРРБ вече е дало указания по прилагането на тази наредба по отношение на складовата база с писмо изх. № 90-05-865 от 28.07.2015 г. В оспореното решение № 01-68 от 17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите, органът е изложил, че с внесената на 24.11.2015 г. преработена и допълнена документация операторът е използвал коефициенти за изчисляване на безопасното разстояние по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 2 от 2000 г., при които зоните за въздействие са намалени и са довели до по-благоприятна оценка на риска, без да представи аргументи за използваните коефициенти (т. 15. 1.). Не са представени актуални ИЛБ за всички взривни материали, които се съхраняват на територията на Складова база "Ливадски дол" (т. 15. 2.). Вместо проект за изграждане на ЛСО на територията на Складова база "Ливадски дол" е приложена оферта за нейното изграждане (т. 15. 3.). Посочено е, че съгласно чл. 104, ал. 4, т. 3 от ЗООС (изм. и доп. ДВ бр. 62 от 14.08.2015 г.) ограничаването на рисковете и последствията от голяма авария за човешкото здраве и околната среда може да се осигури чрез предприемане на допълнителни технически мерки. Поради това на оператора ще бъдат поставени условия, с конкретен срок за изпълнението им и ще бъдат въведени допълнителни ограничения за оператора, предвид идентифицираните рискове от обръщане на преминаващи транспортни средства по най-близко разположения участък от път І-1/Е-79 (т. 15. 3.). Направено е заключение, че операторът не е осигурил допълнителни технически мерки, в т. ч. допълнителни защитни съоръжения за ограничаване на евентуалните последствия от взрив при използване на пълния капацитет от 80 тона тротилов еквивалент ВВ за складове с технически № 2, 3 и 4 по отношение на идентифицирания риск от обръщане на преминаващите транспортни средства по най-близко разположения линеен участък от 290 м. от път І-1/Е-79 (т. 3 от изводите). Изложено е също, че предложеният проект на решение за изменение на разрешително № 68/2007 г. по чл. 104, ал. 1 от ЗООС се позовава на заключенията в оценката на риска в изготвения от оператора ДБ с вх. № ЕИП-5 от 09.10.2015 г., където се прилага по-консервативен подход при изчисляване на зоните на поражения. Поради това МОСВ не приема направените промени и заключения в оценката на риска в ДБ с вх. № ИЕП – 5 от 24.11.2015 г. и по-специално отсъствието на риск за най-близко разположения участък от път І-1/Е-79. (т. 4 от изводите). Предвид така изложените от органа мотиви в решението, неясно остава, въз основа на какви критерии и съображения, той е поставил на оператора посоченото в решението Условие 19. С Условие 19. 1. от решението операторът е задължен в срок до един месец от датата на влизане в сила на решението да намали количеството на съхраняваните взривни вещества във всеки от складове с технически номера 2, 3 и 4 до 50 % от техния проектен капацитет, при стриктно спазване на нормативно определените ограничения за съвместно съхранение на взривни вещества в "Складова база Ливадски дол", описани в ДБ. При поставяне на условието органът се е позовал единствено на оценката на риска в изготвения от оператора ДБ с вх. № ЕИП-5 от 09.10.2015 г., но не е извършил самостоятелен анализ на последиците от евентуален взрив на съхраняваните от оператора ВВ. В решението не са посочени нормативните актове, на които органът се е позовал, нито са направени самостоятелни изчисления, с цел определяне на площта, върху която ще има поражения при евентуален взрив в складовата база. Не става ясно защо органът е приел, че необходимо и достатъчно условие, за предотвратяване на негативните последици от евентуален взрив, е намаляването именно с 50 % на капацитета на складове с номера 2, 3 и 4. Органът е изложил, че не приема използваните от оператора в ДБ от м. 11.2015 г. коефициенти за изчисляване на безопасното разстояние по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 2 от 2000 г., но самият той не е посочил изчисленията си и нормативният акт, въз основа на който са направени те, за да достигне до извод, че ще бъдат спазени минималните безопасни разстояния по отношение на близките до базата сгради и съоръжения при намаляване именно с 50 % на съхраняваните от оператора взривни вещества в три от седемте склада. Липсва посочване на отстоянието на всеки от складовете до най-близкия участък от път І-1 (Е-79), с оглед направения от органа извод, че то не съответства на нормативно установените изисквания и не е посочено къде според органа са регламентирани те. Не е направен и анализ, ще бъдат ли спазени минималните безопасни разстояния от складовете до най-близкия участък от пътя, при намаляване на капацитета на посочените три склада до 50 % от техния проектен капацитет. Ясното обосноваване на поставеното в решението Условие 19. 1. в случая се налага и предвид факта, че наличието на трасето на път Е-79 е било факт, както при въвеждането на обекта в експлоатация през 1979 г., така и към момента в който е издадено разрешителното за експлоатация № 68/2007 г. на Складова база "Ливадски дол", при капацитет за складове с № 1, 5, 6 и 7 – 25 тона тротилов еквивалент и за складове с № 2, 3 и 4 – 80 тона тротилов еквивалент. Липсва позоваване от органа и на променена нормативна уредба - Наредба № 2 от 2000 г. е била част от действащото законодателство, както през 2007 г., когато е издадено, така и през 2016 г., когато е изменено, разрешителното за експлоатация. С писмо изх. № ОВОС-79 от 06.03.2015 г. до АПИ, министърът на околната среда и водите е заявил, че в хода на процедурата по издаване на разрешителното по чл. 104, ал. 1 от ЗООС на оператора (№ 68 от 31.07.2007 г.), компетентният орган е извършил обстоен преглед на документацията за пълнота и съответствие с изискванията на Глава седма, Раздел І от ЗООС, като в хода на процедурата операторът е отстранил констатираните от органа несъответствия. В писмото е посочено също, че Наредба № 2 от 2000 г. се прилага при проектиране на нови, както и при реконструкция и преустройство на съществуващи строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Към момента на издаването на Наредба № 2 от 2000 г. складовата база е съществуваща и до настоящия момент не са извършвани реконструкция и преустройство на нито едно от съоръженията на територията на складовата база. Посочено е също, че компетентният орган е изискал и операторът е представил в документацията информация относно съответствието на всяко от складовите съоръжения (поотделно) с изискванията на Наредба № 2 от 2000 г. Не може да се приеме, че административният акт е мотивиран в тази част, предвид позоваването в него на изразеното от МРРБ становище с вх. № ИЕП-5 от 29.07.2015 г. до МОСВ. В становището са отразени разстоянията в метри, на които складовете следва да отстоят съгласно Наредба № 2 от 2000 г. и съгласно Наредбата от 1968 г., без цитиране на конкретни разпоредби от наредбите, регламентиращи посочените отстояния и без изразяване на становище, коя от тях МРРБ счита за приложима в конкретния случай. Посочени са отстоянията само на най-близкия склад с капацитет 80 тона тротилов еквивалент до действащия път Е-79. Липсва обаче направен от МРРБ анализ, с колко следва да се намалят максимално допустимите съхранявани количества ВВ в складовата база и в кои конкретно складове, с цел осигуряване на безопасното ползване на пътя. В Наредба № 2 от 2000 г. посочването на конкретни минимални безопасни разстояния в метри се съдържа в Приложение № 5 към чл. 16, ал. 1, с допустимо, съгласно ал. 7 от Наредбата намаляване с 1/3 на безопасните разстояния. Посочените в писмото на МРРБ разстояния в метри, на които складовете следва да отстоят, съответстват на тези, регламентирани в Приложение № 5 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 от 2000 г. В приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на тройната СТЕ, давайки отговор на въпроса какви са негативните последици за преминаващите автомобили при възникване на възможно най-лошия сценарий на авария, вещите лица са заявили, че изчисленията следва да се основават не на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 от 2000 г., която е неприложима за конкретния случай, а на чл. 16, ал. 2 от посочения подзаконов нормативен акт, съгласно която безопасните разстояния се определят по посочената там формула. В същото време, в заключението си вещите лица са посочили, че формулата в Наредба № 2 от 2000 г. не съответства на физиката и природата на взривните процеси, защото е основана на квадратния, а не на кубичния корен. Посочили са също, че съгласно действащата към момента на изготвяне на заключението Наредба № РД-02-20-1 от 2017 г. път Е-79 се намира в опасната зона при най-лош сценарий само за случайни повреди по остъкляването на автомобилите при взрив на съхранявани в складовата база ВВ с обща маса 340 тротилов еквивалент. Безспорно в правомощията на административния орган при стартиралата процедура за преразглеждане на даденото на оператора разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗООС е да му постави съответни условия и изисквания, с цел предотвратяване на големи аварии с опасни вещества. Същите обаче следва да се поставят на след анализ на релевантните факти и обстоятелства, при излагане на ясни мотиви, обосноваващи приетото от органа становище за необходимостта количеството на съхраняваните взривни вещества в три от седемте склада да бъде намалено именно с 50 %. Липсата на такива, досежно поставеното на оператора Условие 19. 1., препятства възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на решението в посочената му част, защото това би значело да замести волята на органа, с каквото правомощие не той разполага. Приетите в хода на първоинстанционното производство заключения на комплексната СТЕ и тройната СТЕ също не могат да заместят липсата на мотиви в административния акт относно поставеното в акта Условие 19. 1., още повече, че направените от вещите лица изчисления се основават на отстоянията на път Е-79 при съхранявани в складовата база ВВ с обща маса 340 тона тротилов еквивалент, но не коментират безопасността на най-близкия участък от пътя, съгласно поставеното от органа условие, с което общото количество на съхранявания в базата тротилов еквивалент е намалено на 220 тона. Липсата на изложени от органа фактически и правни основания при поставянето на Условие 19. 1. водят до невъзможност да се извърши проверка за съответствието му с материалния закон, като наред с това, противно на приетото от първоинстанционния съд, препятстват възможността да се установи и дали то не е прекомерно, съответно – дали засягането на оператора от така поставеното условие не е в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на преследваната цел – гарантиране на безопасната експлоатация на обекта. Поставеното на оператора Условие 19. 2., а именно да поддържа в наличност дневник за вида и количествата на съхраняваните в складовете ВВ, удостоверяващ изпълнението на условието за намаляване на тяхното количество в складове с № 2, 3 и 4, е последица от Условие 19. 1. и законосъобразността му се предпоставя от законосъобразността на въведеното с посоченото условие ограничение. С Условие 19. 3. административният орган е задължил оператора дa направи оценка на необходимите допълнителни защитни съоръжения за ползване на разрешения проектен капацитет за складове с технически номера 2, 3 и 4 от 80 тона и график с конкретни срокове за тяхното изграждане, като защитните съоръжения бъдат изработени от правоспособни проектанти и оценени за съответствие със съществените изисквания към строежите по реда на ЗУТ. За да мотивира посоченото условие, органът е изложил, че операторът не е осигурил допълнителни технически мерки, в т. ч. допълнителни защитни съоръжения за ограничаване на евентуалните последствия от взрив при използване на пълния капацитет от 80 тона тротилов еквивалент ВВ за складове с технически № 2, 3 и 4 по отношение на идентифицирания риск от обръщане на преминаващите транспортни средства по най-близко разположения линеен участък от 290 м. от път І-1 (Е-79), но също, както при поставянето на Условие 19. 1., не е посочил въз основа на кои релевантни факти и доказателства е направил това заключение. Не става ясно също, защо от оператора е изискано да осигури допълнителни технически мерки и съоръжения за ограничаване на евентуалните последствия от взрив при използване на пълния капацитет от 80 тона тротилов еквивалент ВВ за складове с технически № 2, 3 и 4, след като с Условие 19. 1. капацитетът на посочените складове е намален от 80 на 40 тона тротилов еквивалент. С въвеждането на Условие 22 в оспорения административен акт "Видекс инженеринг" ЕАД е задължен да преразгледа и актуализира документите по чл. 103, ал, 2 от ЗООС, чл. 105, ал. 1, т. 5 от ЗООС и/или чл. 107, ал. 1 от ЗООС в срок до 1 юни 2016 г., съгласно преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗООС (ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) в съответствие с изискванията на Условие 19. Доколкото се установи немотивираност на поставените към "Видекс инженеринг" ЕАД изисквания с Условие 19, водеща до незаконосъобразност на така поставеното условие, изискването до оператора да преразгледа документите си в съответствие с него, също се явява незаконосъобразно. Посоченото е основание за отмяна на решение № 01-68 от 17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите, в частта на поставените с него Условие 19 и Условие 22, като постановено в нарушение на чл. 146, т. 2 и т. 5 от АПК, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Поставените към "Видекс инженеринг" ЕАД Условие 20 и Условие 21 в административния акт произтичат директно от нормативно регламентирани изисквания към оператора. В Условията органът е посочил съответните нормативни актове от действащото законодателство, с които операторът следва да се съобрази. Предвид това липсата на мотиви, досежно необходимостта от така поставените условия, не се отразява на тяхната законосъобразност. Задължението към оператора за изготвяне на проект и график за изграждане на ЛСО територията на "Складова база Ливадски дол" е в съответствие с регламентираните в чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ и в чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата от 2012 г. изисквания. Съгласно чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ юридическите лица, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "г" или "д" от ЗУТ, която представлява опасност за възникване на бедствие, са задължени да изградят и да поддържат локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението. Аналогична е разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата от 2012 г., която също регламентира задължението на посочените в закона юридически лица, да изграждат и поддържат локални системи за оповестяване на населението в застрашените населени места съгласувано с МВР, както и задължението да ги интегрират с Национална система за ранно предупреждение и оповестяване. В случая, в хода на административното производство, независимо от дадените му от органа указания с писмо изх. № ИЕП-5 от 06.11.2015 г., операторът не е представил проект за изграждане на ЛСО, а единствено е оферта за нейното изграждане. Поради това поставеното към него Условие 20. 1, в срок до два месеца от датата на влизане в сила на решението, да изготви проект и график за изграждане на ЛСО на територията на "Складова база Ливадски дол" е законосъобразно. С Условие 20. 2. операторът е задължен в срок до една седмица, след изтичане на срока по т. 20. 1., изготвеният проект и график за изграждане на ЛСО да бъдат съгласувани със "Специализирания Експертен съвет за съгласуване на проекти за изграждане на ЛСО", създаден със заповед № Iз-2607 от 14.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи (Дирекция "Комуникационни и информационни системи към Министерство на вътрешните работи"). Така посоченото условие не е съобразено с факта, че съгласуването на проекта и графика за изграждане на ЛСО се извършва от орган различен и независим от оператора. Той може да бъде задължен да представи изготвените от него проект и график за съгласуване, но е извън компетенциите му да ги съгласува. Поради това въведеното с Условие 20. 2 от решението изискване, с което съгласуването на проекта и графика за изграждане на ЛСО се вменява в отговорност на оператора и му се определя срок за това, е в нарушение на закона. Налице е основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Правилно е обаче въведеното в Условие 20. 3. изискване към оператора, в срок до една седмица, след съгласуване на проекта и графика за изграждане на ЛСО да уведоми директора на РИОСВ - Монтана и областна дирекция МВР - Монтана, като предостави доказателства за това, доколкото в Наредбата от 2012 г. са предвидени задължения за посочените органи, касаещи ЛСО. Изискването да бъдат поддържани, съхранявани и актуализирани ИЛБ за съхраняваните в складовата база опасни вещества, поставено на оператора с Условие 21. 1 и Условие 21. 2, се основава на уредбата в Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията, както и на уредбата в Регламент (ЕС) № 453/2010 и Регламент (ЕС) 2015/830. В случая операторът не е оспорил факта, че не е представил актуализирани ИЛБ за част от съхраняваните в Складова база "Ливадски дол" взривни материали, включително за посочените в т. 15. 2 от решение № 01-68 от 17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите. Дадената на "Видекс инженеринг" ЕАД възможност ИЛБ за съхраняваните в базата опасни вещества и смеси да бъдат да бъдат актуализирани, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2015/830 или съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 453/2010 г. е в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕС) 2015/830, съгласно който ИЛБ предоставени на някои от получателите преди 01.06.2015 г. могат да продължат да се използват и не е необходимо да бъдат в съответствие с приложението към Регламент (ЕС) 2015/830 до 31.05.2017 г. Съществената промяна в ИЛБ по отношение на съхранявани в Складова база "Ливадски дол" опасни вещества, правилно е приета от административния орган, като основание с Условие 21. 3. операторът да бъде задължен да актуализира приетите от него инструкции за безопасност, планът за развитие и поддържане на компетентността на персонала по Условие 2 и мероприятията – практически упражнения (инструктаж) и тренировки на персонала по Условие 5 от издаденото му разрешително за експлоатация № 68/2007 г., с цел гарантиране безопасността при работата с ВВ в складовата база. Предвид изложеното направените от първоинстанционния съд изводи за законосъобразност на поставените с решение № 01-68 от 17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите към оператора Условие № 20. 1, Условие 20. 3, Условие 21. 1., Условие 21. 2. и Условие 21. 3. са правилни. Като е достигнал обаче до извод за законосъобразност на решение № 01-68 от 17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите в частта на поставените с него Условие 19. 1, Условие 19. 2, Условие 19. 3, Условие 20. 2 и Условие 22, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, в посочената част, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което решение № 01-68 от 17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите да бъде отменено в частта на поставените в него към "Видекс инженеринг" ЕАД, в качеството му на оператор на Складова база "Ливадски дол", Условие 19. 1, Условие 19. 2, Условие 19. 3, Условие № 20. 2 и Условие 22. Предвид установената частична основателност на жалбата на "Видекс инженеринг" ЕАД срещу оспорения от него административен акт, решението на тричленния състав на ВАС следва да бъде отменено и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски на МОСВ, за сумата над 230, 00 лв., а на АПИ, за сумата над 100, 00 лв. Производството по преразглеждане на издаденото на дружеството разрешително е започнало по инициатива на административния орган, а именно - с уведомлението от 27.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите до "Видекс инженеринг" ЕАД, че следва да внесе заявление за стартиране на процедура по преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗООС. Внесеното от дружеството заявление с вх. № ИЕП-5 от 21.03.2015 г. в МОСВ е съответствие с разпоредбата на чл. 116г, ал. 2 от ЗООС и е именно в изпълнение на така даденото му указание. Предвид посоченото, съдът не разполага с възможност след частичната отмяна на административния акт, да върне преписката на министъра на околната среда и водите, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Единствено в правомощията на административния орган е да прецени, дали след отмяната на посочените по-горе условия от решение № 01-68 от 17.02.2016 г. е необходимо да постави на оператора други такива. При този изход на спора и предвид направеното от касационния жалбоподател искане, на "Видекс инженеринг" ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното и за касационното производство, съразмерно с уважената част на жалбата му. Претендираните от дружеството разноски в първоинстанционното производство, съгласно представения на лист 516 от делото списък, възлизат на 9 125, 00 лв., от които 50, 00 лв. – държавна такса, 6 195, 00 лв. – възнаграждения за вещи лица и 2 880, 00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. За касационното производство от "Видекс инженеринг" ЕАД са претендирани и доказани разноски в размер на 1 725, 00 лв., от които 25 лв. - платена държавна такса и 1 700, 00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора, се явява направеното в първоинстанционното и в касационното производство възражение от процесуалния представител на министъра на околната среда и водите, за прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на околната среда и водите, юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт, следва да бъде осъдено да заплати на "Видекс инженеринг" ЕАД сумата от 4 562, 50 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 862, 50 лв. – разноски за касационното производство, съразмерно с уважената част на жалбата. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател "Видекс инженеринг" ЕАД следва да бъде осъден да заплати както на Министерство на околната среда и водите, така и на Агенция "Пътна инфраструктура" сумата от по 100, 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, съразмерно с отхвърлената част на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,