Решение № 10691 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2009 г.
ВАСV отделение18.07.2011 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 14-4/22.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище "Гечовското", землище на с. Бежаново, община Луковит, област Ловеч", с възложител "АСС Инженеринг" ООД гр. София. ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати на кмета на с. Бежаново и на Сдружение за дива природа "Балкани" по 310 (триста и десет) лева разноски. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 10691 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2009 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по жалби, подадени от Митко Иванов Драганов - кмет на с. Бежаново и от Сдружение за дива природа "Балкани" срещу решение № 14-4/22.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище "Гечовското", землище на с. Бежаново, община Луковит, област Ловеч", с възложител "АСС Инженеринг" ООД гр. София. По изложените съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта и поради противоречие с материалния закон се иска отмяната му. Ответникът - министърът на околната среда и водите, не оспорва жалбата. В хода на делото заявява, че оттегля издаденото решение и моли производството да бъде прекратено. По същество поддържа становище за отмяна на оспорения административен акт, като споделя основните доводи на жалбоподателите за неговата незаконосъобразност. Заинтересованата страна "АСС Инженеринг" ООД изразява несъгласие с оттеглянето на решението, а по същество счита същото за издадено в съответствие с приложимата нормативна уредба. Заинтересованите физически лица: Мария Цоцова Ангелова, Милко Дяков Гечев, Цана Митова Найденова, Васил Нейков Лалев, Васил Диков Василев, Иванка Витанова Тодорова и Генка Цанкова Иванова подкрепят изцяло подадените жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Съдът счита жалбите за допустими. За да се произнесе по съществото им, съобрази следното: Въз основа на издадено на основание чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) разрешение № 74 от 16.05.2007 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сключен договор и съгласуван с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) технически проект, "АСС Инженеринг" ООД е извършило проучване на подземни богатства - строителни материали в посоченото по-горе находище. След сондажа и пробите е изготвен геоложки доклад, въз основа на който находището и запасите от строителни материали в него са регистрирани по реда на чл. 21 от ЗПБ и на дружеството е издадено удостоверение за търговско откритие, което му дава право за пряко предоставяне на концесия за добив, без търг или конкурс. Такава е предоставена от Министерския съвет (МС) с Решение № 654 от 9 октомври 2007 г. и концесионният договор е подписан от министъра на регионалното развитие и благоустройството за срок от 25 години при площ на находището в размер на 306 523 кв. м. Концесионерът "АСС Инженеринг" ООД е внесъл в МОСВ за съгласуване "Цялостен работен проект за добив и първична преработка на варовици от находище "Гечовското" за срока на концесията" и "Годишен работен проект за добив от находището през 2008 г.", които не са съгласувани поради неприключилите процедури по оценка за въздействието върху околната среда по реда на ЗООС и по оценка за съвместимост по реда на Закона за биологическото разнообразие (ЗБР). Провеждане на тези процедури в случая е задължително поради характера на дейността и размерите на заявената площ (т. 36 от Приложение № 1 на ЗООС) и поради попадане на инвестиционното предложение в границите на две защитени зони "Студенец" с код BG0000240 за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включени в списъка, приет с Решение на МС № 122/2007 г. Първоначално докладите по ОВОС и ОС са оценени отрицателно през 2008 г., като е изискано да бъдат допълнени с констатираните пропуски. През м. май 2009 г. същите са оценени с положителна степен и са дадени указания за осигуряване на обществен достъп до документацията в МОСВ и организиране на среща за обществено обсъждане. На 25.05.2009 г. в МОСВ е постъпило писмо от възложителя на инвестиционното предложение, който информира, че срещите ще се проведат на 22.06.2009 г. от 11.00 часа в салона на читалището на с. Бежаново и от 14.00 часа в община Луковит. На първата от тези срещи присъстващите жители на селото са заявили, че не са запознати с инвестиционното предложение и докладите по ОВОС и ОС и са поискали отлагане на общественото обсъждане с цел хората да се запознаят подробно с тях. Нова среща в с. Бежаново не е организирана. Със заповед № РД-453/10.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите, е включено като т. 4 в дневния ред на заседанието на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) на 17.07.2009 г. разглеждането на двата доклада за процесното инвестиционно предложение. Видно от протокола, на това заседание членовете на ВЕЕС са били запознати с постъпилите негативни становища на Инициативния комитет с. Бежаново и на СДП "Балкани" за разработване на находището. Жителите са изразили безпокойство от нанесените до този момент щети на околната среда и на инфраструктурата в резултат на експлоатацията на кариерата, а сдружението наред с тези опасения е изложило и доводи за увреждане на флората и фауната в района, с което се нарушават разпоредби от Директива 92/43/ЕИО. Въпреки предложенията за отлагане на гласуването и провеждане на обществено обсъждане, с 11 гласа "за" и 10 гласа "въздържал се", от които трима членове са изложили мотивирано особено мнение, е взето решение да се предложи на министъра на околната среда и водите да одобри инвестиционното предложение, в какъвто смисъл същият се е произнесъл на 22.07.2009 г. При тази фактическа обстановка съдът счита жалбите за основателни. Съгласно чл. 98 от ЗООС общественото обсъждане е един от задължителните етапи на процедурата по ОВОС. От представените доказателства е видно, че този етап е проведен формално, без да е постигната целта му, а именно обществеността да бъде действително информирана за характера и параметрите на инвестиционното предложение, за въздействието на дейността върху компонентите на околната среда, като след това й бъде осигурена възможността да изрази своето становище. Не е маловажно обстоятелството, че в случая обхватът на концесионната площ засяга над 30 частни имоти (ниви, мери, пасища), чието предназначение на земеделска земя не е променено, а кариерата е в непосредствена близост до селото. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и според съда е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Наред с изложеното, приетите технически експертизи (единична и тройна) установяват, че не са спазени минималните отстояния, определени с Наредба № 7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (отм.), но в сила към датата на издаване на акта. Отстоянието на площадката за открит добив до населеното място с. Бежаново е 835,84 м, от общински път IV клас - 18,20 м, от моста на река "Каменица" - 591,80 м, от река "Каменица" - 256,19 м. Нормативно определените изисквания за отстояния (т. нар. хигиенно-защитна зона, която представлява територията между източниците, които отделят вредности в околната среда (обекти, съоръжения и инсталации) и границата на жилищната зона на населените места), при открит добив на руди и нерудни изкопаеми, чрез взривни работи, е минимум 2000 м, като при пробивно-взривни дейности размерите на опасните зони от действието на въздушно-ударната вълна и поразяването от скални парчета не може да обхващат повече от 50 на сто от широчината на хигиенно-защитната зона спрямо населените места, т. е. до 1000 метра. Допълнително извършените замервания от тройната експертиза, които са от границата на одобрения работен проект за 2011 г. (т. е. от мястото на конкретно експлоатирания участък в рамките на концесионната площ), не следва да бъдат взети предвид. Касае за променлива величина, определяна за съответната година, като постоянна величина е единствено крайната граница на концесионната площ съобразно инвестиционното предложение. Възможността за съвпадение между работния проект с концесионната граница, дори и хипотетична, обосновава наличие на нарушение. Поради това измереното отстояние от 1101,67 м между последния работен проект и населеното място, при постоянно отстояние от 835,84 м от самата концесионна площ до границата на жилищната зона (имоти в регулация), е ирелевантно за изхода на спора, още повече, че дори в изследвания от вещите лица вариант не са спазени минималните отстояния по отношения на пътя, моста и реката, които попадат в границите на опасната зона. Заключенията на вещото лице биолог-еколог по поставените задачи (основно и допълнително) са в посока, че при реализацията на инвестиционното предложение, изразяващо се в добив на скална маса за строителни материали, ще настъпи коренно изменение на околната среда и респективно на условията й. Това не допринася за постигане целите на Директива 92/43/ЕИО и Директива 79/409/ЕИО в защитената зона "Студенец". Дори и природозащитният статус на редица представители на биотичния компонент на средата (по-специално на фауната) да не се наруши до степен на застрашеност, то влошаването в значителна степен на условията на местообитание се отразява негативно на жизнения им цикъл и те са застрашени от фрагментация. При така събраните доказателства съдът прави извод, че са налице основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК за отмяна на оспореното решение, като предвид изхода на делото МОСВ следва да заплати на жалбоподателите направените разноски в размер на 310 лева за всеки от тях. Така мотивиран и на основание чл. 171, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,