Решение № 116 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 59/2013 г.

Решение № 116 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 59/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения О. С. И. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 404/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с довод за съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди, че при гледане на делото пред въззивния съд е бил задържан, поради което не е могъл да присъства. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за да може лично да участва във въззивното производство. В съдебно заседание служебният защитник (адв. М.) поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че няма съществено процесуално нарушение, тъй като в производството пред въззивния съд личното участие на подсъдимия не е задължително, а по делото е било осигурено участието на защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 157 от 17.05.2012 г. по н. о. х. д. № 43/2012 г. на Беленския районен съд подсъдимият О. С. И. е признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК и е осъден на наказание от шест години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на З. Я. И. сумата от четири хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е приспаднал предварителното задържане, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 151 от 4.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 404/2012 г. на Русенския окръжен съд присъдата е изменена само в частта по приложението на чл. 59 НК. В останалата част е потвърдена. Подсъдимият е осъден за заплати държавна такса и разноски. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Производството пред Русенския окръжен съд, образувано по жалба на подсъдимия, чрез защитника, е било насрочено и проведено в открито съдебно заседание на 20.09.2012 г. Подсъдимият И., редовно призован, не се е явил и при отсъствието на информация за обективна пречка да присъства, делото е било разгледано единствено с участието на защитника. С въззивно решение от 4.10.2012 г. осъждането на подсъдимия е потвърдено. Данните по делото подкрепят заявеното от осъдения И., че в периода 19.09.2012 г. - 20.09.2012 г. той се е намирал задържан в полицейско управление, поради което обективно не е могъл да се яви в съдебното заседание. Посочената причина по естеството си е уважителна и няма основание да се счете, че подсъдимият сам се е отказал да упражни правото си на лично участие и защита. Правото на лично участие е осигурено от НПК в пълен обем и във въззивното производство независимо от участието на защитник. Затова и процесуалното нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, поради което решението следва да бъде отменено по реда, предвиден за възобновяване, а делото - върнато за повторно разглеждане от друг съдебен състав на Русенския окръжен съд, за да може осъденият да упражни в пълен обем процесуалните си права на лично участие и защита, гарантирани и от чл. 55 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК