Решение № 13360 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1074/2009 г.

Решение № 13360 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1074/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Михаил Менев Михайлов - адвокат пълномощник на Игнат Николов Дафов от гр. София, против решението на Софийски градски съд - Административно отделение, 3 "е" състав от 15.05.2008 г. по адм. дело № 2523/2003 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на Кмета на район "Панчарево". Касаторът счита, че решението е необосновано, а необосноваността му е довела до постановяването му в нарушение на закона. Заявява, че по делото е спорен само въпроса жалбоподателя придобил ли е правомерно ползването на земеделската земя. Според съда той не е установил по категоричен начин, че е имал качеството на ползвател на процесния имот, придобито на основание ПМС № 21/1963 г. или въз основа на друг акт на държавните органи, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за да може да претендира изкупуване на имота при наличието на другите законови предпоставки за това. Касационният жалбоподател заявява, че така приетото е в пълно противоречие с доказателствата по делото и закона. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си, поддържа подадената касационна жалба, счита я за основателна и като такава моли да бъде уважена. Ответникът - Кмета на Столична община Район "Панчарево" не заявява становище. Заинтересованите страни - Мирка Стефанова Ваказова и Димитър Благоев, и двамата жив. с. Бистрица, също не вземат отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана за касационните претенции по реда на чл. 218 от АПК е основателна. Административното производство е образувано по молба от 09.06.1992 г. с искане при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По същата е постановен отказ със заповед от 1994 г. С влязло в сила решение от 27.06.1996 г. на СГС по а. д. № 110/96 г. отказът е отменен и преписката върната за ново произнасяне и със задължителни указания по приложението на закона, включително удостоверението. Съдът е приел, че за жалбоподателя са налице всички кумулативни предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Съгласно § 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ДВ, бр. 98/97 г. след връщане на преписката административния орган е следвало да продължи процедурата по действащия ред по реда на § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ДВ, бр. 34/92 г. и да изготви оценка на имота съобразно изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ . В нарушение на това задължение административния орган е провел производство в хипотезата на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - ПМС № 456/1997 г., който в случая е неприложим, тъй като е за незаявилите в срока по § 5, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията от 1992 г. Произнасяйки се на ново правно основание административния орган не е съобразил обвързващата сила на влязлото в сила съдебно решение, с мотивите на което за жалбоподателя е признато наличие на всички кумулативни предпоставки за придобиване право на собственост. Съдът не е съобразил тези обстоятелства при постановяване на решението. Същевременно ползвателят е представил удостоверение от 11.04.1987 г., издадено от председателя на ТКЗС и въз основа на него с отменителното решение е признато правото на трансформация. С процесното решение по изложени за това мотиви съдът приема противно на предходното съдебно решение, като не е отчетено, че в случая намира приложение разпоредбите на ПМС № 4/1988 г. В чл. 3, ал. 1 от което е постановено предоставените земи за земеделско ползване въз основа документ, издаден от Е. вкл. на ТКЗС не се отнемат и в случая при така представеното удостоверение, уредбата по ПМС № 4/1988 г. се обективира наличие на предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ . При които обстоятелства процесното решение е неправилно, постановено в несъответствие с релевантните факти и неправилно приложен законът. Следва да бъде отменено и постановено решение по същество с отмяна на административния акт и да се върне на административния орган за процедура по § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ . Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо което постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. С решение от 15.05.2008 г. по адм. дело № 2523/2003 г., в производство по реда на чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) вр. § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/11.12.1997 г. - обн. ДВ, бр. 122/1997 г.), Софийски градски съд, Административно отделение, III-Е състав ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Игнат Николов Дафов от гр. София, срещу Заповед № РД-46-242/14.05.2003 г. на Кмета на Столична община - Район "Панчарево", с която е отказано на жалбоподателя да придобие правото на собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 100, кад. лист № Г-10-4-В, местността "Косанин дол" в землището на село Бистрица. Съдебният състав е констатирал, че процесният земеделски имот е застроен, поради което релевантна за него е разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но е приел, че липсва първото условие за реализиране възможността ползвателите да придобият собствеността върху ползвани от тях земеделски земи, а именно - наличието на предоставено при спазване изискванията на актовете на държавните органи право на ползване, което обстоятелство се удостоверява с официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на нормативните актове, изброени в разпоредбата на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ . При липсата на тази предпоставка жалбоподателят се явява нелегитимиран по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ползвател на имота и е без правно значение обстоятелството от кога реално е държал имота и дали върху него е била построена сграда, непопадаща в изключващите хипотези по § 1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ , до 1.03.1991 г. Освен това съдът е посочил, че обжалвания пред него административен акт е издаден от лице, притежаващо материално-правна компетентност, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и не са били допуснати нарушения на административно-производствените правила. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил погрешни правни изводи. Действително първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1 ; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.97 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) - обн. ДВ бр. 122 от 1997 г., не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда, която отговаря на техническите изисквания по изключенията на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ ; имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. Обстоятелството, че има бивши собственици на имота, което изключва възможността по § 4а, ал. 5 - земята да е държавна или общинска е ирелевантно за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху предоставеното му по надлежния ред право на ползване, поради следното: целта на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на бившите им собственици или техните наследници. Само в хипотезите, когато ползвателите на земеделските земи са построили сграда върху земята до определената в закона дата и когато незастроените земеделски земи представляват лозя, овощни градини или единствена земеделска земя на ползувателя, който живее постоянно в населеното място, реституционният земеделски закон урежда приоритетно положение на ползувателите спрямо бившите собственици и наследниците им. Като държи сметка за обстоятелството, че ползувателите са изградили сгради в земеделската земя или са извършили значителни подобрения, в резултат на което са превърнали запустели, изоставени, маломерни, силно наклонени или неподходящи за машинна обработка земи, в овощни градини или лозя, законът предоставя право на тези лица да изкупят предоставената им за ползване земеделска земя, като я заплатят на бившите собственици. Следователно и в случаите, когато правото на собственост върху земеделски земи е възстановено на бившите собственици, това обстоятелство не е пречка за изкупуването на тези земеделски земи от ползувателите. Напротив, в посочените хипотези е уредено правото на изкупуване на ползувателите, а бившите собственици, които няма да получат реално собствеността върху земята, ще получат стойността й чрез общината по цени, определени от Министерския съвет. В контекста на изложеното е необходимо да се отбележи, че приложения по делото СПИСЪК на гражданите, жители на гр. София, обработващи и облагородили пустеещи и изоставени места в местността "Косанин дол" в землището на село Бистрица, Софийско очевидно не попада сред актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и само от него жалбоподателят Игнат Николов Дафов не може да черпи права, въпреки че фигурира в този списък под № 104. В конкретния случай отказът на Кмета на Район "Панчарево", обективиран в заповед № РД-46-242/14.05.2003 г. е мотивиран с обстоятелството, че не е представен документ за право на ползване съгласно § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ . Обстоятелството, че в този имот има сграда, построена до 1 март 1991 година, която не попада в изключенията, посочени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ не е спорно и не е основание за отказа Игнат Николов Дафов да придобие правото на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 100, кад. лист № г-10-4-В, местност "Косанин дол", землище Бистрица. Въпросът обаче дали жалбоподателят Игнат Николов Дафов има или няма документ за право на ползване върху процесния имот, тоест дали по надлежния ред му е учредено правото на ползване, вече е бил разрешен. По молбата му подадена още в първия срок с вх. № 529/09.06.1992 г. е имало произнасяне по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция), който параграф е уреждал възможността за трансформиране (преобразуване, превръщане) на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. С влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд, III-В административно отделение, постановено по адм. х. дело № 110/1996 г. е отменен предишен отказ, обективиран в Заповед № РД-09-620 от 11.5.1994 г. на Кметския наместник на ТОА "Панчарево", Столична голяма община по жалба на Игнат Дафов и преписката е върната на Столична община - Район "Панчарево" за ново произнасяне по молба на Игнат Дафов № 529/09.06.1992 година. В това съдебно решение е прието, че имотът е ползван от жалбоподателя на годно правно основание в съответствие с изискванията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че жалбоподателят се явява ползувател на основание 21 ПМС, легитимиращ се с представеното по делото Удостоверение от 11.06.1987 г., издадено от председателя на ТКЗС "Витоша" Симеоново, според което му е дадена земя за лично ползване от 800 кв. метра в местността "Косанин дол", землището на Бистрица. На това място следва да се отбележи като допълнение от настоящия състав, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Постановление № 4 на Министерския съвет от 12.02.1988 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях, земи за земеделско ползуване, предоставени на граждани въз основа на документ, издаден от ръководно длъжностно лице на народен съвет или кметство, аграрно - промишлен комплекс, селскостопанска бригада, трудово - кооперативно земеделско стопанство и горско стопанство, не се считат заграбени и не се отнемат, а според ал. 3 - земи, раздадени за лично ползуване от трудово - кооперативно земеделско стопанство и аграрно - промишлен комплекс и застроени до 7 април 1987 г., не се отнемат, ако се включат в обособена зона за земеделско ползуване или във вилна зона. В ал. 4 е предвидена процедура за оформяне статуквото на заварените ползватели на земи за земеделско ползване, каквато процедура в случая няма данни да е започнала, но неизпълнението на задължението на Изпълнителния комитет на Община Панчарево и на съответното длъжностно лице не може да се интерпретира във вреда на правоимащите граждани. В съдебното решение на Софийски градски съд, III-В административно отделение по адм. х. дело № 110/1996 г. е констатирано също, че в имота е изградено двуетажно масивно жилище, което налага прилагането на § 4а от ПЗР на ППЗСПЗЗ . Преписката е върната на компетентния административен орган, тъй като съдът е приел, че изготвянето на исканата от жалбоподателя оценка съдържа преценка по целесъобразност. Съгласно § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обнародван в "Държавен вестник" бр. 98/1997 г., след връщане на преписката административният орган е следвало да продължи процедурата по действащия ред, а именно по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията обнародвана в "Държавен вестник" бр. 34/1992 г. и да изготви оценка на имота, съобразно изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и размера на таксата, в случаите на § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ . В нарушение на това си задължение административният орган е започнал производство по издаване на заповед в хипотезата на § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В случая този ред не е приложим, тъй като съгласно § 61, ал. 1 от ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, в синхрон с разпоредбата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по този ред се признават правата на ползватели, които не са ги заявили в преклузивния срок по § 5, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията, обнародвана в "Държавен вестник" бр. 34/1992 г. и не е проведена предходна процедура по закупуване на предоставен за ползване имот. В случая Игнат Николов Дафов е заявил правото си да придобие собственост през 1992 година, поради което за него не е приложим реда за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, предвиден в § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Произнасяйки се на ново правно основание административният орган не е съобразил обвързващата сила на влязлото в сила съдебно решение, с мотивите на което за правоимащия е признато наличието на всички кумулативни предпоставки за придобиване на право на собственост на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Съдът от своя страна е приел, че не е обвързан от тези мотиви, защото не се ползват със сила на пресъдено нещо като изложени по повод на обжалването на друга заповед, но не е съобразил обстоятелството, че тези мотиви са били задължителни за административния орган, законосъобразността на чиято заповед проверява в настоящото образувано пред него производство. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Софийски градски съд се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което обжалваната заповед да бъде отменена, а делото върнато като преписка на Кмета на Район "Панчарево" за постановяване на нов административен акт, с който да се изпълнят задължителните указания дадени с отменителното решение на Софийски градски съд, III-В административно отделение, постановено по адм. х. дело № 110/1996 г., като се изготви оценка на имота при спазване на приложимата за случая процедура по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията, обнародвана в "Държавен вестник" бр. 34/1992 година. Следва също да бъде съобразено ограничението за площта на имота съгласно § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра, независимо от предоставените за ползване 800 кв. метра. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,