Решение № 4018 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2021 г.

Решение № 4018 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 927/5.07.2021 г., постановено по адм. дело № 973/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което по жалба на "Две следи" ООД – гр. Варна е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 91 – ФК -/19.04.2021 г. на посочения административен орган "запечатване на обект – сладкарница, находяща се в гр. Варна, [улица] забрана за достъп за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК не са изложени в касационната жалба, но от изложеното в нея може да се направи извод за оплаквания поради нарушение на материалния закон (за което съдът следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК) и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подробно в касационната жалба вместо оплаквания срещу решението на съда, е описана установената по делото фактическа обстановка по делото. и законосъобразността на отменената от съда заповед за ПАМ, вкл. и за срока на мярката, а също и значимостта на охранявания с нея обществен интерес. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и отхвърляне оспорването от "Две следи" ООД на процесната заповед за ПАМ. Претендира се присъждане в полза на НАП направените разноски за държавна такса в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане от касатора да не се присъжда в полза на насрещната страна възнаграждение за оказана правна помощ от адвокат над определения минимален размер по Наредба № 1/9.07.2004 г. От юриск. Флорова са постъпили писмени бележки. Ответникът по касационната жалба "Две следи" ООД – гр. Варна чрез адв. П. Тихчева с молба от 12.04.2022 г. оспорва касационната жалба и се поддържа депозирания по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорената от "Две следи" ООД заповед за ПАМ, цитирана по – горе първоинстанционният съд е приел, че безспорно неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба – фискален бон е предвидена в закона предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС, но в заповедта според съда липсват конкретни мотиви относно срока на запечатване на търговския обект. Съдът приел, че липсата на конкретни мотиви за срока, за който се прилага ПАМ "запечатване на обект" съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона – чл. 146, т. 5 АПК. Посочено е в съдебното решение, че административният орган е определил срок на запечатването на обекта и забрана за достъп до него за 14 дни, а максималният срок съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС е един месец, поради което е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, като такива мотиви не могат да се извлекат според съда от останалите документи в административната приписка. Обжалваното решение е правилно постановено. В съдебното решение, чийто контрол се извършва от настоящата касационна инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК правилно е приложен материалния закон – ЗДДС, относим към правния спор, както и обосновано са преценени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Правилно съдът е възприел установената фактическа обстановка по делото, както и са направени законосъобразни изводи след извършената от съда преценка на доказателствата по делото. От тях несъмнено се установява, че при извършена проверка от приходните органи в процесния търговския обект е осъществена от тях контролна покупка на паста и соленки на обща стойност 3 лв., но за нея не е издадена фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Административният орган при условията на обвързана компетентност налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект". Органът е длъжен да съобрази продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства и при определяне на продължителността на срока органът той действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Задължение обаче на административния орган, който налага заповедта за ПАМ е да изложи конкретни мотиви не само за извършеното нарушение, но и за продължителността на срока на мярката. В процесния случай, както правилно е приел решаващият съд, такива конкретни мотиви липсват за определения в заповедта за ПАМ 14 - дневен срок. Мотивите за срока в отменената от първоинстанционния съд заповед за ПАМ представляват мотиви за самото нарушение, поради което законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че мотивите на административния орган за срока са бланкетни, а не конкретни. Следва да се споделят и изводите на първостепенния съд, че извършеното от административния орган нарушение поради неизлагането на конкретни мотиви за срока на запечатването на търговския обект – сладкарница, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и само на това основание заповедта за ПАМ е незаконосъобразна. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъждат разноски. Въпреки изхода на делото и направеното искане, на "Две следи" ООД също не се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени за касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение