Решение № 5922 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2019 г.

Решение № 5922 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Несебър, представлявана от кмета Н. Димитров, срещу решение № 1027/6.06.2019 г. постановено по адм. дело № 1950/2018 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения моли да се отмени изцяло обжалваното решение, като се постанови ново по същество на спора, с което да се отмени решение за финансова корекция /РФК/ № 01-0800/3787 от 28.02.2018 г. като незаконосъобразно, ведно с всички законни последици. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Община Несебър, представлявана от кмета Н. Димитров, против решение № 01-0800/3787/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за налагане на финансова корекция в размер на 37 851, 22 лева без ДДС /45 421, 46 лв. с ДДС/, представляващи санкция в размер на 5 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Строително-монтажни работи на обект: "Улично-парково осветление в ж. к. "Черно Море", гр. Несебър – І и ІІ етап". По същество административния съд е приел, че атакувания пред него акт е издаден от компетентен орган, като същия е издаден в съответствие с приложимия материален закон и не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. За да направи този извод съдът е приел, че при провеждане на процедурата по оценка и класиране на подадените оферти, помощната комисия на възложителя (настоящ жалбоподател) е приложила процедурата, регламентирана с разпоредбата на чл. 68, ал. 8 -11 от ЗОП (отм.); , при липса на предпоставки за това, което от своя страна е предпоставило неправомерно ограничаване на участието в процедурата на подали оферти, лица. Според посочените норми, комисията има право да изисква допълнителни документи от кандидатите, само когато установи липса на такива или несъответствие с критериите за подбор или с други изисквания на възложителя. Комисията има право и да проверява заявените от участниците данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица. Според съда, това правомощие, обаче е логично да бъде реализирано в случай на съмнение относно достоверността на предоставената от кандидата, информация. При липса на изискване в обявлението за откриване на обществената поръчка, за доказване на ресурсната обезпеченост на кандидатите с представяне на трудови договори, регистрирани в Националната агенция за приходите /НАП/. Такива са били изисквани от участниците и е извършена справка в териториалните поделения на НАП. Комисията, в противоречие със закона, е отстранила участници в процедурата при хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗОП (отм.); , тъй като не е било налице несъответствие с предварително обявените условия на възложителя, нито е била представена невярна информация. Съдът е приел, че регистрацията на трудовите договори в НАП не е изискване за валидност на трудовото правоотношение. На следващо място, съдът е приел, че е налице и вторият елемент на нередността - вреда за бюджета на Съюза. За да се прецени възможността процесното нарушение да има или да би могло да има за последица вреда на бюджета на Съюза следва да се приложи утвърденият в практиката на Съда на Европейския съюз тест за преценка. Съдът на Европейския съюз приема, че "неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на чл. 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд". В случая, с оглед на характера на нарушението – изменение на критериите за подбор по време на етапа на подбор, е безспорно, че не може да се изключи възможността за отражение върху бюджета на Европейския фонд за регионално развитие, защото от оценка на предложенията и участие в класирането са отстранени изпълнители, които биха могли да предложат по-изгодни от приетите от жалбоподателя условия за изпълнение на поръчката. Съдът е приел, че органът правилно е квалифицирал процесното нарушение по точка 9 на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Постановеното решение е правилно. Спорният въпрос по делото е дали възложителят при провеждане на обществената поръчка е допуснал нарушения на ЗОП. Обоснован е изводът на съда, че при провеждане на процедурата по оценка и класиране на подадените оферти, помощната комисия на възложителя (настоящ жалбоподател) е приложила процедурата, регламентирана с разпоредбата на чл. 68, ал. 8 - 11 от ЗОП (приложима ред.), при липса на предпоставки за това, което от своя страна е предпоставило неправомерно ограничаване на участието в процедурата на подали оферти, лица. Според посочените норми, комисията има право да изисква допълнителни документи от кандидатите, само когато установи липса на такива или несъответствие с критериите за подбор или с други изисквания на възложителя. Комисията има право и да проверява заявените от участниците данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица. Това правомощие, обаче е логично да бъде реализирано в случай на съмнение относно достоверността на предоставената от кандидата, информация. В настоящия случай, безспорно е установено, че липсва на изискване в обявлението за откриване на обществената поръчка, за доказване на ресурсната обезпеченост на кандидатите с представяне на трудови договори, регистрирани в НАП. Такива са били изисквани от участниците и е правена справка в териториалните поделения на НАП. Комисията, в противоречие със закона, е отстранила участници в процедурата при хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗОП (отм.); , тъй като не е било налице несъответствие с предварително обявените условия на възложителя, нито е била представена невярна информация. Неоснователен е доводът на касатора, че е необходимо трудовият договор да бъде регистриран в НАП, като изискване за неговата валидност, поради което част от участниците правилно били отстранени. Настоящата инстанция не споделя този довод, тъй като задължението на работодателя да изпрати уведомление до НАП при сключване, изменение и прекратяване на трудов договор е с административен характер и изпълнението/неизпълнението му не е относимо към действителността /валидността/ на договора, а сключеният/измененият трудов договор поражда правни последици независимо дали работодателят е изпълнил задължението по чл. 62 КТ за уведомление. На следващо място следва да бъде посочено, че видно от данните по делото за откритата процедура било публикувано обявление в РОП на Агенцията по обществени поръчки под № 00126/2012-0009, като в Раздел ІІІ "Юридическа, икономическа, финансова и техническа информация", подраздел ІІІ. 2. Условия за участие, ІІІ. 2. 3 технически възможност, минимални изисквания, т. 4, било посочено, че Участникът трябва да има на разположение изпълнителски персонал не по-малко от 20 човека, от които най-малко 10 работника – ел. монтьори с минимална ІV квалификационна група по електробезопасност, съгласно Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. Посочено било и че спазването на изискванията се доказва с дипломи, автобиография и копия от договори. Както вече бе посочено, според изискването на възложителя, ресурсната обезпеченост за персонал е следвало да бъде доказана с представянето на дипломи, автобиография и копия от договори, но не и доказателства за регистрация на последните в НАП. Тази регистрация на трудовите договори в НАП не е изискване за валидност на трудовото правоотношение. Сключеният трудов договор поражда правни последици независимо дали работодателят е изпълнил задължението по чл. 62 КТ за уведомление. В този смисъл, обоснован е изводът на съда, че при провеждане на процедурата по оценка и класиране на подадените оферти, помощната комисия на възложителя е приложила процедурата, регламентирана с разпоредбата на чл. 68, ал. 8-11 от ЗОП (отм.); , при липса на предпоставки за това, което от своя страна е предпоставило неправомерно ограничаване на участието в процедурата на подали оферти, лица. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение