Решение № 2940 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6430/2012 г.
ВАСIII отделение01.03.2013 г.докладчик т Пенка Гетова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 360 от 27.03.2012 г. по адм. дело № 940/2011 г. на Административния съд - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Топлофикация - Перник" АД - гр. Перник, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/01.09.2011 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2940 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6430/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "Топлофикация - Перник" АД - гр. Перник, против решение № 360 от 27.03.2012 г. по адм. дело № 940/2011 г. на Административния съд - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против АУПДВ № 16/01.09.2011 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, в частта, в която е установено публично държавно вземане в размер на 5198,49 лв. за периода от 01.01.2005 г. до 26.06.2005 г. В касационната жалба са изложени доводи, че решението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - директора на Басейнова дирекция - Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК касационна жалба, е неоснователна. С обжалваната част на съдебното решение съдът е приел, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, посочен в чл. 195б, ал. 1 ЗВ, в изискуемата писмена форма като съдържа нормативните реквизити, изброени в чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е също така, че дружеството като ползвател на водни обекти дължи такси за водоползване, осъществявано въз основа на разрешителни или без основание съгласно чл. 194, ал. 1 и § 9 от ПЗР на ЗВ, както и такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" и § 9 от ПЗР на ЗВ в общ размер на 28 530,49 лв. за периода от 01.01.2001 г. до 26.06.2005 г. Съдът се е позовал на настъпила давност за дължимост на вземането за периода от 2001 г. до 2004 г. вкл. в общ размер на 23 332 лв., поради което е отменен оспорения АУПДВ за тази сума, в която част съдебното решение не е обжалвано от административния орган и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е правилно като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е приложил законосъобразно приложимия материален закон - чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" и § 9 от ПЗР на ЗВ. Съдът е изпълнил задължението си посочено в чл. 168 АПК като е извършил изискуемия се съдебен контрол на оспорения акт по критериите, установени в чл. 146 АПК. В тази насока е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразни са изводите на съда, че обстоятелството за открито производство по несъстоятелност на дружеството не е от посочените в чл. 172, ал. 1 ДОПК основания за спиране на давностния срок за дължимите публични вземания. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,