Решение № 12763 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2009 г.

Решение № 12763 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила молба от Наум Китанов Китанов, гр. Пловдив, за отмяна на влязло в сила решение на 3-членен състав на ВАС, III отделение, постановено на 28.04.2009 г. по адм. дело № 9007/2008 г., на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Молителят твърди, че това решение, в което е прието, че "заповедта на кмета на общината във връзка с искането за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, няма качеството на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност", противоречи на други две влезли в сила преди него решения на Окръжен съд - Пловдив, в които спорът е разгледан по същество и по-конкретно: в решението по адм. дело № 687/2001 г. на ОС - Пловдив е прието, че "заповедта на кмета, в която определя купувача, имота, върху който се прехвърля правото на собственост, цената и др. плащания представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП", а по адм. дело № 494/2002 г. също е прието, че заповед с подобно съдържание има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП, и като последица от това разбиране, след отмяната й, преписката е върната на Кмета на Община Пловдив за издаване на законосъобразен административен акт съобразно дадените указания, които касаят изчислението на цената на земята. В открито съдебно заседание молителят се явява лично, поддържа молбата си и моли да бъде уважена. Ответникът - Кмета на Община Пловдив не заявява становище. В производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Молбата за отмяна е подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В молбата за отмяна на Наум Китанов Китанов от гр. Пловдив е заявено основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Разгледана по същество на това основание, молбата за отмяна се явява основателна. Във връзка с подадена през 2001 година молба до Кмета на Община Пловдив за закупуване на недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Лерин" № 47а, а именно - 1/4 идеална част от УПИ ХIV-540, кв. 15-нов по плана на кв. "Кишинев-Смирненски" са се водили следните дела: 1. Административно дело № 687/2001 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, по което с решение от 31.10.2001 г. е отменен мълчаливия отказ на кмета на Община Пловдив за издаване на заповед на осн. § 27 от ПЗР на ЗИДЗС/96 г. и § 1, ал. 5 от ПМС № 235/1996 г. и преписката е изпратена на същия административен орган за решаване на въпроса по същество. 2. Административно дело № 494/2002 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, по което с решение от 12.12.2002 г. е отменена като незаконосъобразна заповед № ОА-129/6.II.2002 г. на Кмета на Община Пловдив и преписката е върната за издаване на законосъобразен административен акт при спазване на дадените указания, които са за определяне на цената на земята съобразно изискванията на § 2 от ПЗР на ПМС № 235/96 г., препращащ към глава VII от ППЗДС. 3. Административно дело № 1955/2007 г. по описа на Административен съд - Пловдив, по което с решение № 534 от 26.05.2008 г. е отменена заповед № ОА-3249/30.10.2007 г. на Кмета на Община Пловдив в частта, с която е определена сумата в размер на 9250 лева без ДДС, която купувачът Наум Китанов Китанов следва да заплати на Община Пловдив и вместо това е определена сумата в размер на 1030 лева. 4. Административно дело № 9007/2008 г. по описа на Върховния административен съд, по което с решение на тричленен състав на Трето отделение № 5552 от 28.04.2009 г. е обезсилено решение № 534 от 26.05.2008 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1955/2007 г. и производството по делото е прекратено. По всички дела на първата съдебна инстанция е възприемано становището, че заповедта на кмета на общината за определяне на купувача, цената и другите условия на продажбата представлява индивидуален административен акт било по смисъла на чл. 2 от ЗАП, било по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и жалбата на Наум Китанов е разглеждана по същество и е постановяван съответният съдебен акт с конкретни указания до административния орган по тълкуването и прилагането на закона. По делото на Върховния административен съд е възприето обратното становище, а именно, че заповедта на кмета на общината във връзка с искането за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, няма качеството на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С тази заповед се определят съществените елементи на договора за продажба, така както те са фиксирани в решението на общинския съвет. Самата тя представлява формата, в която законът предвижда да бъде направено предложението за продажба от страна на продавача. Заповедта създава за купувача единствено правото да приеме или не предложението, не и други права или задължения. Затова дори когато кметът е нормативно обвързан при определяне на цената като съществен елемент от бъдещия договор заповедта не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Тя е едностранно гражданско волеизявление, насочено към равнопоставен правен субект. Правата и задълженията от него възникват едва с приемането му при сключване на договора. Поради това и пътят за защита на купувача в случай, че предложената цена е била определена в нарушение на закона е само гражданскоправен - чл. 59 вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Това разбиране е наложило извода, че административният съд е постановил недопустимо решение, което е било обезсилено, а производството по делото - прекратено. При тези обективни данни от фактическа и правна страна е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК - противоречиви решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, независимо че се касае до съдебни решения постановявани по различни административни актове, но всички те са свързани с изкупуване на имот по една и съща молба, поставила началото на административното производство преди осем години. Настоящият петчленен състав намира за неправилно решението на тричленния състав на ВАС и по силата на чл. 244, ал. 2, изр. второ от АПК то ще трябва да бъде отменено. Заповедта на кмета на общината за продажбата е една и клаузата за определяне на цената на продавания имот е задължителен и съществен елемент от нейното съдържание, която не може да се изолира от останалите части. Делото следва да се върне за ново разглеждане на касационната жалба на Кмета на Община Пловдив по същество от друг състав на Трето отделение на ВАС. Воден от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - Първа колегия,