Решение № 9516 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2012 г.

Решение № 9516 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пловдив, против решение № 2256/27.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2608/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 324/04.11.2010 г. на директора на РУСО гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1505/17.09.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Български пощи" ЕАД, Териториално поделение гр. Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Катя Минова оспорва жалбата. В писмени бележки пълномощникът излага подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отменено решение № 324/4.11.2010 г. на директора на РУСО гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1505/17.09.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУСО, с което на "Български пощи" ЕАД - гр. София, Териториално поделение гр. Пловдив са определени като задължение за внасяне, както следва: неправилно изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване в общ размер на 505,95 лв., както и лихви за просрочие в размер на 107,76 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1, предложение второ КСО - издадени документи с невярно съдържание от осигурителя ТП "Български пощи" ЕАД, поради което неправилно е ангажирана отговорността му по реда на чл. 110, ал. 3 КСО. В тази връзка съдът е изложил, че за м. май 2009 г. осигурителят е подал в ТД на НАП еднократно информация на магнитен носител, съдържаща 999 броя декларации обр. 1, която по независещи от него причини е въведена трикратно в софтуерната програма на НАП. Именно поради това неправилно въвеждане, при изчисляване на обезщетенията на работници и служители са взети предвид трикратните размери на доходите им за м. май, вместо еднократния размер на тези доходи, което от своя страна е довело до изплащане на по-високи обезщетения от дължимите и съответно - до щета за ДОО. Съдът е обосновал извода, че тази щета не се дължи на издаване на документи с невярно съдържание от ТП "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив, като осигурител, поради което неправилно е издаден ревизионен акт за начет и съответно е задължен да възстанови сумите по този акт. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за правилно. От фактическа страна по делото е установено, че въз основа на заповед № 1611/1.09.2010 г. на директора на РУСО гр. Пловдив е извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на осигурителя ТП "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив, която е приключила с издаването на ревизионен акт за начет вх. № 12336/8.09.2010 г. В ревизионния акт се съдържа констатация за неправилно изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по справка № 1 в общ размер на 505,95 лв. и лихва в размер на 107,76 лв., или общо - 613,71 лв. В приложения към акта анализ, съставен от главен финансов ревизор, е посочено, че определянето на размера на изплащаните обезщетения през 2009 г. за работниците и служителите на ТП "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив е извършено въз основа на дублирани данни, посочени от осигурителя в декларация обр. 1 за месец май 2009; дублирането на данните е довело до по-висок размер изплатени обезщетения от ТП на НОИ - Пловдив. За м. май 2009 г. в ТД на НАП са приети и обработени по електронен път три записа на декларация обр. 1 от осигурителя ТП "Български пощи" ЕАД - Пловдив на дата 25.06.2010 г., както следва: с протокол вх. № 1638093494762, с час на подаване 12:07:52 и на приемане в НАП - 12:10:41, с протокол вх. № 1638093495104 с час на подаване - 12:16:16 и на приемане в НАП - 12:16:32, с протокол вх. № 1638093495536, с час на подаване 12:31:27 и на приемане в НАП - 12:31:45. При определяне размера на обезщетенията са взети предвид данните за осигурителния доход на лицата от трите записа на декларацията, в резултат на което е завишен размера на обезщетенията. От осигурителя е подадена коригираща декларация с протокол вх. № 16380905612020/9.09.2009 г., въз основа на който от НАП е извършена корекция на данните за м. май 2009 по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. От писмо изх. № 11-00-1493/17.01.2011 г. на ТД на НАП се установява, че при приемане и обработване на декларираните данни в декларации обр. 1 в 12:10:41 ч. и повторната обработка в 12:16:31 ч. в информационната система на НАП поради големия обем на обработения файл за декларация обр. 1, съдържащ се в магнитния носител и възникнала техническа грешка в програмния продукт, не са се генерирали и съответно не са се визуализирали в програмния продукт протоколи за приети и обработени данни - декларации обр. 1 за м. май 2009 г. С подаването на коригиращата декларация от 9.09.2010 г. в програмния продукт са анулирани всички предходно подадените данни - декларации обр. 1 за м. май 2009 г. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разликата, изплатена в повече на всяко от лицата поотделно е изчислена от осигурителния орган, като е преизчислена базата за начисляване на обезщетенията за временна нетрудоспособност, а именно средно дневното възнаграждение на осигуреното лице за шест месеца назад, като възнаграждението за м. май 2009 г. при изчисляване на средно дневното възнаграждение е взето само еднократно, а не като първоначалното изчисляване и изплащане на обезщетенията в троен размер. Предвид събраните по делото доказателства, обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че осигурителят ТП "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив е представил в ТД на НАП гр. Пловдив информация на магнитен носител, съдържаща 999 броя записи на декларации обр. 1. Дружеството не е подавало втори и трети път същата информация на магнитен носител. Представената информация за м. май 2009 г. е въведена в програмния продукт на ТД на НАП трикратно, но не поради трикратно подаване на информацията на магнитен носител от страна на осигурителя, а поради други причини, които стоят извън неговата воля - вероятно поради техническа грешка, в какъвто смисъл са данните, съдържащи се в писмо изх. № 11-00-1493/17.01.2011 г. от ТД на НАП гр. Пловдив. Именно поради погрешното трикратно въвеждане на данните за м. май 2009 г. в програмния продукт, при изчисляване на базата за изчисляване на обезщетенията е взет предвид трикратния размер на дохода на работниците и служителите за м. май 2009 г., което от своя страна е довело до завишен размер на изплатените обезщетения. Обоснован е също извода на съда, че с подаването на коригиращата декларация от 9.09.2010 г. не са направени корекции в данните, така както са декларирани в декларациите обр. 1, подадени на магнитен носител на 25.06.2010 г., поради което коригиращата декларация по същество е послужила за анулиране на погрешно въведената информация от приходната администрация. При установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че в случая не е налице основание за ангажиране отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г., предвижда, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание; разпоредбата на ал. 3 на същия чл. предвижда, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, издава разпореждания. Следователно, за да е налице основание за издаване на разпореждане за събиране на сумите по ревизионен акт за начет следва от съответното лице /физическо или юридическо/ да е причинена щета на ДОО и тази щета да се дължи на неправилно извършени осигурителни плащания или на издадени документи с невярно съдържание. В конкретния случай се твърди наличие на втората хипотеза - издадени документи с невярно съдържание. Наличието на такова обстоятелство обаче не е доказано по делото, тъй като от страна на ТП "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив не са издадени документи с невярно съдържание. Доколкото извода на административния орган за издаване на документи с невярно съдържание се обосновава с наличието на трикратно въвеждане на данни, представени от ТП "Български пощи" ЕАД като осигурител /декларации обр. 1/ на магнитен носител, то това въвеждане не е в резултат на трикратно подаване на декларации /представяне на декларациите на магнитен носител/ от осигурителя, а до неправилно въвеждане на данните от орган на администрацията на НАП /поради техническа грешка, грешка в софтуерния продукт или поради друга неизяснена причина/. От друга страна, данните които се съдържат в декларациите, така както са подадени на магнитния носител на 25.06.2010 г., не са неверни, тъй като съответстват на обективната действителност. Неправилното изплащане на суми от ДОО в размер по-висок от дължимия, се дължи на погрешно въвеждане на данни от служител на администрацията, а не на подаване на погрешна информация. Поради това не може да се приеме, че е издаден документ с невярно съдържание от лицето, чиято отговорност е ангажирана. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение и поради това че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт, искането е направено своевременно и на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските са дължими. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно обжалвания материален размер, който е в размер на 505,95 лв. главница и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение е в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,