Решение № 7986 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13227/2011 г.

Решение № 7986 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13227/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Кирил Костадинов Чалев и Наташа Евгениева Чалева от село Дяково, общ Дупница, област Кюстендил срещу решение № 686/13.09.2011 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1 от км 305+320,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г. Жалбоподателите, като собственици на отчуждаваните имоти, обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение. За имот № 184.106, със засегната площ 0,355 кв. м и засегната застроена площ от 2,020 кв. м е определено обезщетение за земята в размер на 1150 лева и за подобренията - 98 400 лева, а за имот № 184.107 със засегната площ от 1,201 дка е определено обезщетение от 2 911 лв., като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждените имоти е силно занижена и не съответства на пазарните цени. Твърди още, че в имот № 184.106 има построена жилищна сграда на два етажа и гараж с пристройка, което е единственото им семейно жилище. Освен това не са оценени овощните дръвчета, бунар, външна тоалетна, ограда, метално скеле, циментови колове - 25 бр. водопроводни тръби 50 л. м с тръби 1 1/2 цола. Молят за разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените имоти е определена от административния орган на основание чл. 32 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. е отчуждена част от имот № 184.106, със засегната площ 0,355 кв. м и засегната застроена площ от 2,020 кв. м и е определено обезщетение за земята в размер на 1150 лева и за подобренията 98 400 лева, за имот № 184.107 със засегната площ от 1,201 дка е определено обезщетение от 2 911 лв. Видно от приложения нотариален акт № 186, т. V, нот. д. 1890/1992 г., договор за покупко-продажба № 6 от 01.01.1997 г., скица, акт за узаконяване № 11/1993 г. и удостоверение за граждански брак, жалбоподателите са придобили процесния имот по време на брака си. Не се спори по делото, че той е предмет на отчуждаването по оспорения административен акт. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че тя е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти, като оценката на отчуждената част от имота - № 184.106 с отчуждена площ 0.355 и засегната застроена площ 2,020 е в размер на 1 150 лв. за земята и 98 400 лв. за подобренията, за имот 0184.107 с площ 1,021 - 2 911 лева. По искане на жалбоподателите, съдът е назначил вещо лице. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е недопустимо. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, а именно ППЗДС. При оценката на отчуждените имоти вещото лице се е съобразило с Приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ. Вещото лице е използвало коефициенти за местоположение, инфраструктура, устройствена зона, коефициент за застроеност и за отчуждената част от имот № 184.106 за земя, трайни насаждения и подобрения - сграда, гараж, кладенец обезщетението е в размер на 109 354 лева, а за имот № 184.107 обезщетението е в размер на 7 232 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, обективно е и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част за имота следва да се увеличи за имот № 184.107 от 2 911 лева на 7 232 лева, а за имот 184.106 от 99.550 лева на 109 394 лева. Ще следва да се присъдят и направените разноски общо от 1 200 лева, от които 200 лева за експертиза, видно от вносната бележка, приложена по делото, и 1000 лева адвокатски хонорар, видно от приложения договор за правна помощ. Воден от горното, Върховният административен съд - III отделение,