Решение № 4650 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 4600/06.07.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 8555/2020 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2018 г. изх. 02-220-6500/325 от 02.06.2020 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ (наричано за краткост УП или УП изх. 02-220-6500/325 от 02.06.2020 г.), с което е отказано финансово подпомагане за земеделски площи в парцели 66264-1719-1-3, 66264-1719-1-1 и 66264-1719-1-2 в размер на 2749,13 лв.; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с УИН 22/170518/89888, при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изложените от съда мотиви са вътрешно противоречиви и некореспондиращи с установеното в рамките на административното производство по издаване на уведомителното писмо действително фактическо положение. Оспорва извода на съда, че в УП изх. 02-220-6500/325 от 02.06.2020 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ липсват фактически и правни основания за издаването му. Подробно посочва фактическите и правни основания за издаване на УП, като твърди, че те са описани в същото. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил посоченото в УП, както и че съдът не е извършил обсъждане и преценка на доказателствата по делото в тяхната цялост, вкл. не е обсъдена приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която само е преразказана в съдебното решение. Оспорва изводите на съда относно Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г., утвърдена със Заповед РД-09-453/10.05.2019 г. на министъра на земеделието и храните и издадена на основание чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2015 г.). Твърди, че от доказателствата по делото се установявало, че УП изх. 02-220-6500/325 от 02.06.2020 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е правилно и законосъобразно. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Кънчева. Ответникът по касация И. Пискова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че И. Пискова е подала заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 22/170518/89888 от 17.04.2018 г. по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018 г. Видно от същото е деклариран код на дейността БРП5 и БРП14 биологично растениевъдство за парцели с 66264-1719-1-3, 66264-1719-1-1 и 66264-1719-1-2. От административния орган е извършена административна проверка на данните, подадени в заявлението и наличните данни, като било установено, че за заявените площи от жалбоподателя не са били спазени базови изисквания за дейностите по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. Издадено е процесното УП, с което е отказано финансово подпомагане за земеделски площи в парцели с 66264-1719-1-3, 66264-1719-1-1 и 66264-1719-1-2 в размер на 2749,13 лв. на кандидата. Съдът е установил, че в мотивите на писмото е посочено, че подпомагането се отказва на основание т. V Намаления при неспазване на базови изисквания на дейностите от мярка 11 от ПРСР от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 от ПРСР 1014-2020, утвърдена на основание чл. 13 от Наредба 04 от 24.02.2015 г., със Заповед РД 09-453 от 10.05.2019 г. на министъра на земеделието и храните. Посочено е още, че е констатирано неспазване на Наредбата като площите декларирани от лицето не се считат за наддекларирани, а за площи за които не са спазени някои ангажименти, свързани с предоставянето на финансовата помощ. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, СТЕ, чието съдържание е преразказал в решението си. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че УП изх. 02-220-6500/325 от 02.06.2020 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но е немотивирано, което обуславяло неговата незаконосъобразност. В тази връзка е изложил съображения, че административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта, което препятствало упражняването на съдебен контрол. Решаващият съд е цитирал нормата на чл. 13 от Наредба 4/2015 г. и Приложение 2 към същата и е посочил, че приема, че минималния период на преход, не фигурира и не е предвиден като базово изискване, а разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредбата (регламентираща минималните периоди на преход), няма отношение към базовите изисквания, изчерпателно посочени. Посочил е, че докато лимитирането на срока е част от въведените с наредбата финансови условия за подпомагане, базовите изисквания установяват стандарти за конкретните дейности по отделните направления, подпомагани по Мярка 11, поради което липсва нормативна основа за корелация помежду им. Изложил е и съображения относно Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., раздел V, като в тази връзка се е позовал на съдебна практика. Извел е извод, че процесното УП е постановено в нарушение на материалноправните норми, което налагало неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган, за произнасяне по заявлението на И. Пискова, съобразно указанията дадени в решението. Решението е неправилно. Решаващият съд е посочил, че в хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети представените с жалбата и административната преписка доказателства, както и допълнително ангажираните от ответника. Към жалбата липсват представени доказателства, а от представената и приета административна преписка съдът не е установил в цялост относимата към спора фактическа обстановка. Правилно съдът е посочил, че И. Пискова е подала заявление за подпомагане с УИН 22/170518/89888 от 17.04.2018 г. по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018 г. Правилно съдът е установил, че са заявени три парцела. Не е установено кой парцел с кой код е заявен. Съдът е посочил, че видно от заявлението е деклариран код за дейността БРП5 и БРП14 биологично растениевъдство за парцели с 66264-1719-1-3, 66264-1719-1-1 и 66264-1719-1-2. Съгласно Приложение 1 към чл. 7, ал. 1 на Наредба 4/2015 г. с код на дейност за записване в съответната таблица БРП5 се означава - За биологично растениевъдство в преход зеленчукови култури, включително култивирани гъби и картофи, а с код БРП14 се означава За биологично растениевъдство зеленчукови култури, включително култивирани гъби и картофи. Съдът е следвало да установи за всеки от парцелите с каква култура е заявен и съответно с кой код. Видно от посоченото в УП два от парцелите са заявени с код БРП5, а един с код БРП14. Съдът е следвало да установи от фактическа страна, вкл. и при необходимост със специални знания, при извършените административни проверки на заявлението какво е установено по отношение на всеки от трите заявени парцела, вкл. какви данни за парцелите са въведени от контролиращото лице. Видно от посоченото в писмото по отношение на всеки от трите парцела са изложени различни фактически и правни основания за отказа за финансово подпомагане. Решаващият съд е преразказал приетата СТЕ, но не е посочил, какво е приел за установено от фактическа страна по отношение на всеки от заявените парцели. Липсата на коректно установена фактическа обстановка, с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК, е пречка за настоящата инстанция да провери прилагането на материалния закон. Правните изводи на решаващия съд са вътрешно противоречиви, като доводите на касатора в тази връзка са основателни. Мотивите на съда, че писмото е немотивирано противоречат на изводите му относно приложението на чл. 13 и Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., т. е. за материална незаконосъобразност на УП. Ако в писмото не са посочени правните и фактически основания за издаването му, както е приел решаващият съд, неясно остава защо е приел материална незаконосъобразност на УП. Съдът дори под условие на алтернативност не е посочил какви правни основания за издаване на УП е приел, че са посочени в него и които съответно е проверил, т. е. извършил е проверка фактическите установявания на органа дали правилно са подведени по съответното правно основание, посочено в акта. Поради това изводите му за материална незаконосъобразност на УП са и необосновани, защото не са подкрепени с конкретни доводи, вкл. и с установявания от фактическа страна. От съдебното решение не е ясно как съдът е достигнал до извод, т. е. как е формирал вътрешното си убеждение, за материална незаконосъобразност на УП. Това от своя страна е довело до липсата и на конкретни указания към органа, които да изпълни след връщане на преписката. Решението е необосновано. Налице са сочените от касатора касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Извършването на фактически установявания от настоящата инстанция е недопустимо, а излагането за първи път на правни изводи във връзка с относимите към спора факти, би лишило страните от една инстанция. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи относимите към спора факти, след което да изложи обосновани изводи по всички основания по чл. 146 АПК. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По искането за разноски при условията на чл. 226, ал. 3 АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение