Решение № 2857 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2008 г.

Решение № 2857 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Илияна Дойчинова Тошева, от с. Челопек, община Враца, срещу Решение № 6/23.06.2008 г. по адм. д. № 129/ 2008 г. на Административен съд - гр. Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу Заповед № ДК-02-ВР-47/27.11.2007 г., с която на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж "стопанска сграда", находящ се в УПИ ХI-189, 190 по плана на селото. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил следните доводи: С оглед на факта, че процесната постройка не е узаконена по надлежния ред и не е търпима и неподлежаща на премахване по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и след като е изградена без да е разрешена и не съответства на действащия ПУП, то същата е незаконна, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и като такава следва да бъде премахната. Решението е незаконосъобразно. Съгласно § 16, ал. 1 ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Както административният орган, така и съдът са приели, че строежа е извършен през 1960 г. и тъй като се касае за селскостопанска постройка е следвало да се изясни въпроса дали тя отговаря на правилата и нормите, действали по време на извършването й или съгласно този закон. Цитираните текстове от ЗПИНМ - чл. 66д и чл. 217 от ППЗПИНМ касаят разрешаване на строителството, но такова не се изисква по горецитирания параграф. Всъщност Правилника за планово изграждане на населените места е отменен през 1960 г. с ППЗПИНМ. Тогава са действали Строителните правила и норми за изграждане на населените места, утвърдени на основание чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ през 1959 г. В раздела Застрояване на селата и по точно в разпоредбата на чл. 77, ал. 1 е казано, че в селата освен жилищни сгради се допуска застрояване на селскостопански постройки с височина до билото най-много 4, 5 м. Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗУТ в селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. При това положение е следвало да се изследва въпроса дали строежа е бил допустим по действащия тогава подробен устройствен план и по правилата и нормативите на строителните правила и норми по горецитираните такива, което не може да се установи само с писмени доказателства, а следва да се назначи вещо лице и да се изслуша експертиза по тези въпроси. Това налага на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение