Решение № 15207 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2020 г.

Решение № 15207 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Петрол" АД, гр. Ловеч, чрез законните му представители, срещу Определение № 571/17.06.2020 г., поправено с Решение № 112 от 23.06.2020 г., постановени по адм. дело № 41/2020 г. на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-973- 0027374/31.12.2019 г. за запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект – бензиностанция "Петрол" /5156/, находяща се на Асеновградско шосе 10 срещу КЦМ и забрана за достъп до него за срок от 20 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на релевираните касационни пороци излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП в представено писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Ловеч е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-973- 0027374/31.12.2019 г. за запечатване на стопанисван от "Петрол" АД търговски обект – бензиностанция "Петрол" / 5156/, находяща се на Асеновградско шосе 10 срещу КЦМ и забрана за достъп до него за срок от 20 дни. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС, която съгласно ал. 4 от същата норма се обжалва по реда на АПК. Препращането е към реда за оспорване на индивидуални административни актове, регламентиран в Дял трети, Глава десета, Раздел I от АПК. Същият предвижда, че по допустимо и редовно оспорване съдът дължи произнасяне по спора по същество чрез постановяване на решение /вж. чл. 172 АПК/. В случая АС- Ловеч се е произнесъл по съществото на спора не с решение, а с определение. Така е наименуван постановеният от него краен акт, включително и в диспозитивната му част, а производството по делото е квалифицирано като частно и окончателно. Впоследствие, шест дни след постановяването на определението, решаващият състав, по свой почин е постановил решение, с което е поправил предходното определение като е разпоредил вместо определение в наименованието му, в диспозитива и в частта относно реда за обжалване на акта да се чете решение, а вместо частно административно дело да се чете административно дело. При тези релевантни факти настоящият касационен състав намира, че обжалваното определение и поправящото го решение са валидни, но недопустими. По аргумент от чл. 252 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество, а определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Обратно, съдът решава спора по същество само с решение и след като го обяви, той не може сам да го отмени или измени. По реда на чл. 175 АПК съдът може по свой почин или по искане на страна да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, но не и да подменя обективираната в акта воля. Разпоредбата на чл. 175 АПК ясно регламентира хипотезите, при които решението може да се поправя от постановилия го докладчик, без да предвижда възможност да се променя вида на акта, който се поправя. Едно постановено решение може да се поправя с друго решение, както и едно определение с друго определение, но да се променя постановено определение с последващо решение, което го наименува определението като "решение" е недопустимо. Този извод следва пряко от посочената норма на чл. 175 АПК, респективно – чл. 236 вр. с чл. 228, които предвиждат поправки в решението/определението, но не и промяна на наименованието на акта, който се поправя. Гореизложеното сочи, че постановеното от АС- Ловеч решение за поправка на определението, разпореждащо промяна на вида на акта, е недопустимо, а с недопустимо решение не може годно да се поправи предходно определение. С последното отново недопустимо решаващият състав се е произнесъл по съществото на спора, с оглед на което както определение № 571 от 17.06.2020 г., така и поправящото го Решение № 112 от 23.06.2020 г. са недопустими. По аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК за този порок на съдебните актове касационната инстанция следи служебно, в резултат на което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК посочените съдебни актове следва да се обезсилят, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение