Решение № 1268 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2017 г.

Решение № 1268 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Б. Ш. от с. П., община Б., област Б., срещу решение № 256 от 22 февруари 2017 г., постановено по адм. дело № 781/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1678/17 ноември 2016 г. на кмета на община Б. и е осъден да заплати на община Б. направените по делото разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - кметът на община Б., чрез пълномощника си юрк. В. С. оспорва касационната жалба, като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на И. Б. Ш. срещу заповед № 1678/17 ноември 2016 г. на кмета на община Б., с която на осн. чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, във връзка с чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по установения ред строеж: "кафе - аператив", находящ се в УПИ Х-46, кв. 6а, по плана на с. П., община Б., собственост на И. Б. Ш. с постоянен адрес гр. Б., ж. к. "Е.", бл. ..., ет. ..., ап. ..., както и захранването му с електрическа енергия, топлинна енергия и вода. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че обектът е представлява сграда на един етаж с предназначение "кафе - аперитив" със застроена площ на обекта 54,30 кв. м, който правилно е определен както от административния орган, така и от административния съд като пета категория, с оглед разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. Установено е също така, че строежът се ползва без да е бил въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. При тези данни изводът на административния съд за допуснато нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ от страна на жалбоподателя, е законосъобразен. Цитираната разпоредба предвижда, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от посоченото правило е въведено с ал. 2 на чл. 178 от ЗУТ, което обаче касае само строежите от шеста категория, какъвто процесният не е. По делото не са представени доказателства за въвеждането в експлоатация на обекта. Посоченото обстоятелство от касатора, че за процесния строеж е внесъл в община Б. заявление за издаване на удостоверение за регистриране и въвеждане на обекти в експлоатация № АСК - 0132-16/07 декември 2016 г. не е относимо към разглеждания спор, тъй като е подадено до органа след издаване на оспорената заповед, забраняваща ползването на процесния "кафе-аперитив". Обстоятелството, че е подадено заявление за въвеждането на строежа в експлоатация, е ирелевантно в случая, тъй като законосъобразността на обжалвания административен акт се преценява към датата на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК. Забраната за ползване се налага с цел да се преустанови ползването на невъведения в експлоатация строеж по установения в закона ред. От данните по делото е установено, че същият се ползва по предназначение, без да са предприето действия по въвеждането му в експлоатация. Единственият правнозначим факт, пораждащ правомощието на кмета на община Б. да забрани ползването и захранването с електрическа енергия, топлинна енергия и вода на строежа, е той да не е приет по установения в закона ред. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното съдебно решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът следва да бъде осъден да заплати направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100,00 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24 януари 2017 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед извършените процесуални действия в настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,