Решение № 5258 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14438/2013 г.

Решение № 5258 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14438/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрисконсулт Светослава Стоянова Славова и по касационна жалба на Димитър Киров Митев с адрес - Затвора гр. Варна, чрез пълномощник - адвокат Димитър Димитров срещу решение № 1932 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1244/2012 г. на Административен съд - Варна. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Димитър Киров Митев сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ за причинени неимуществени вреди. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не е преценена доказателствената тежест на събраните по делото доказателства, както и не е установена причинно-следствената връзка между твърдяните вреди и претендираното действие и бездействие на служители на ответника. Освен това намира за неоснователно позоваването на конкретното решение по дело на ЕСПЧ в Страсбург - Шахънов срещу България. Не сочи и не представя нови писмени доказателства. В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата, както е предявена и иска от съда да отмени обжалваното решение, оспорва жалбата на отсрещната страна. Касационният жалбоподател Димитър Киров Митев сочи като касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Не оспорва установените от първостепенния съд обстоятелства от фактическата обстановка, като в жалбата си изрично заявява, че съдът правилно е описал фактическата обстановка, в която са посочени претърпените неимуществени вреди. Твърди, че със събраните по делото гласни и писмени доказателства са доказали претенциите му. Иска от касационния съд да отмени решението на административен съд - Варна и да реши делото по същество, като осъди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Димитър Киров Митев, посочената в исковата молба сума в размер на 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, претендира лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и адвокатско възнаграждение. В качеството си на ответник по жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че подадената касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е допустима и основателна и следва решението да бъде отменено, като неправилно. Намира жалбата на Димитър Киров Митев за неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Жалбите са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Димитър Киров Митев е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е приел, че искът, предявен от Димитър Киров Митев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е основателен и доказан и го е уважил частично по отношение на претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди, като е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 05.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска за разликата до пълния размер на претендираното обезщетение от 100 000 лв., както и за лихвите за забава за периода от 26.08.2009 г. до 15.11.2011 г. В мотивите си съдът е приел, че ищецът е доказал с приетите доказателства, че са му причинени неимуществени вреди, които се изразяват в унижаване на човешкото достойнство, нечовешко отношение, водещи до емоционален дискомфорт, болки и страдания. Приел е за доказано, че тези неимуществени вреди са произтекли от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", като не са предприели мерки за осигуряване в затвора в гр. Варна на доживотно лишения от свобода, за релевантния период, свободен достъп до тоалетна и баня, осигуряване на достатъчно количество вода за пиене и миене в спалното помещение, където бил постоянно заключен. Не била осигурена хигиена на спалните помещения и на общите помещения, тяхната дезинсекция и третиране срещу инсекти, липсата на санитарен възел, ползването за тази цел на кофи и бутилки за вода. Тези обстоятелства съдът е приел за установени от свидетелските показания на свидетелят Петров, както и от приетите по делото два доклада на европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение конкретно за затвора във Варна за 2010 г. и 2011 г. Административен съд - Варна е приел, че по делото са установени незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника относно привеждане на затворническите помещения, съобразно изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, която е част от вътрешното право на Р България. Описаните от ищеца, свидетелят Петров и докладите на Комисиите, битови условия в затвора във Варна съдът е приел, че е установено, че са лоши и унизителни и болките, срама, неудобството и страданията, при които Митев е следвало да преживява от 2008 г. до датата на завеждане на исковата молба - 29.03.2012 г., не представляват естествена последица от определеното му наказание, което изтърпява. Причинената на Митев в резултат на лошите условия неимуществена увреда излиза извън прага на строгост по чл. 3 от КЗПЧОС, като събраните доказателства сочели на извода за нарушение на посочената норма, както и на утвърдените през 2007 г. Национални стандарти за третиране на осъдените на доживотен затвор. Формирайки крайния извод, въз основа на събраните доказателства, с оглед на исковата претенция, съдът е приел, че по делото се е доказало наличието на причинна връзка между причинените неимуществени вреди и действията и бездействията на длъжностните лица на ответника, поради което неоснователно и оборено от доказателствата било твърдението на ответника за липсата на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска. При определяне на размера на обезщетението, прилагайки по аналогия чл. 52 от ЗЗД и по справедливост, решаващият съд се е съобразил с присъденото месечно обезщетение от ЕСПЧОС по делото Шахънов срещу Р България и е определил размер на обезщетението от 5000 лв. Отчел е преместването на ищеца от 2009 г. в самостоятелна килия, както и множеството лекарски прегледи, които са му извършени, включително и от посочен от ищеца лекар-специалист. Върховният административен съд намира, че решението на административния съд противоречи на материалния закон по отношение на размера на присъденото обезщетение по предявения иск за неимуществени вреди в резултат на действие и бездействие на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията". При определяне на размера на обезщетението следва да се преценяват, освен характера и степента на увреждането, така и обстоятелствата, при които е било извършено, продължителността и интензивността на установените действия или бездействия на администрацията на ответника. Освен това, при определяне размера на обезщетението, решаващият съд се е водил от критерии, които не е съобразил с установеното в процеса, които са субективни и е присъдил размер, който е по-висок от този, който настоящият състав намира за справедлив. Отговорността не се предполага, тя се доказва, както се доказват и всички твърдяни вреди, независимо в какви конкретни проявления се претендират. При определяне размера на исканото обезщетение, административният съд е следвало да вземе предвид следните обстоятелства: видно от доказателствата по делото е, че ищецът Димитър Митев е бил в една килия - 16 със свидетелят Петров през септември 2012 г., през останалото време са общували при престоя си навън. Следователно за периода от началото на исковата претенция, до септември 2012 г. Петров е установявал пред съда обстоятелства опосредено, чрез разказаното от самия ищец, а не преки - собствени възприятия. Прави впечатление, че събраните по делото доказателства са относими за период от 2011 до 2012 г. За процесните 2009 г., 2010 г. и 2011 г. има представени множество амбулаторни листа, от които е видно, че са оказвани медицински грижи на ищеца. В по-голямата си част тези грижи са свързани с оплаквания на Митев, свързани с неговото зрение, за състоянието на което по делото има доказателства, че е влошено по рождение - решение на ТЕЛК. На лист 96 от делото, в съдебно заседание, Митев и неговият пълномощник са уточнили, че не поддържат иска си по пункт 6 на исковата молба, който касае предписанието за планова операция на жлъчката, като за настоящето дело е останала претенцията му за ниско ниво на медицинско обслужване. Тези твърдения са останали недоказани в производството пред решаващия съд, както вече бе отбелязано - провеждани са множество прегледи на ищеца, както и му е осигуряван лекар-специалист, посочен от него, тъй като не е пожелал този, който е дошъл с екип на Спешна помощ, извикана по настояване на Митев. Във връзка с твърденията за болки и страдания, свързани с престоя му с други затворници в килиите, то е следвало решаващият съд да отчете обстоятелството, че за целия претендиран период, Митев е бил настанен с други лица в килия 15 само за периода от ноември 2008 г. до август 2009 г., през останалото време до края на релевантния период - 2012 г. - той е бил настанен сам в затворническо помещение. Настоящият касационен състав намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за наличието през целия претендиран период на лоши условия за Митев, а именно - не е имал достъп до тоалетна или течаща вода в затворническото помещение, като извършвал физиологичните си нужди в него в кофа, както и влагата в затворническите помещения и наличието на инсекти. Размерът на обезщетението следва да се определи по отношение на тези установени с доказателствата в процеса обстоятелства. Намира, че ищецът не е доказал за целия претендиран период с надлежни средства своите претенции, което респективно определя и по-нисък размер на присъденото обезщетение. Освен това, всяко съдебно дело се разглежда индивидуално и само с оглед на неговия предмет и събраните по него доказателства. Присъденият размер на обезщетение е съобразен само и единствено с този, присъден по делото Шахънов срещу Р България, което настоящият състав намира за неоснователно, водещо до незаконосъобразност на решението в тази част. Следвало е решаващият съд да прецени в рамките на процесния релевантен период и вземайки предвид събраните доказателства да определи по справедливост един по-нисък размер на обезщетение за причинени на Митев неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица от администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", за които по никакъв начин не се доказа да са извършени умишлено или тенденциозно. Поради това обезщетението за вреди следва да се намали от 5000 лева на 500 лева, а решението да се отмени за разликата над 500 лева до 5 000 лева. В останалата част решението е правилно. С оглед на този изход от делото, следва да се уважи искането на ГД "Изпълнение на наказанията" за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част и вземайки предвид последните изменения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като Митев бъде осъден да заплати съдебни разноски в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд